— Аз в никакъв случай няма да се огъна пред изнудването на Ксайде, това е ясно — каза той високо на заобикалящите го. — Веднага трябва да съставим план, как бързо да освободим тримата пленници.
— Няма да е лесно — обади се Илуан, синият арабски дух с орлов клюн. — Вече е ясно, че ние няма да се справим с тия черни дяволи. И дори ти,-господарю, да ни предвождаш заедно с Атрею и Дракона на щастието, ще е нужно много време, докато превземем замъка Хорок. Тримата рицари са в ръцете на Ксайде и веднага щом разбере, че я нападаме, тя ще ги убие. Повече от сигурно е.
— Точно заради това не бива да разбира — поясни Бастиан. — Ще я изненадаме.
— Как ще го направим? — попита демонът Четири четвърти, който сега бе завъртял напред ядосаното си лице. Той имаше доста страшен вид. — Ксайде е хитра и сигурно е подготвена за всякакви изненади.
— И аз се боя от същото — добави князът на джуджетата, — ние сме твърде много, за да не ни забележат, когато се отправим към замъка Хорок. Такава голяма военна колона не може да се скрие дори и през нощта. Тя положително е пуснала свои съгледвачи.
— Тогава — размисли Бастиан — ще се възползваме именно от това, за да я заблудим.
— Какво искаш да кажеш, господарю?
— Вие ще продължите с целия керван в друга посока. Нека да си помисли, че бягаме. Сякаш сме се отказали да освободим тримата пленници.
— И какво ще стане с тях?
— С тази работа ще се заемем ние с Атрею и Фухур.
— Само вие тримата?
— Да — каза Бастиан, — естествено, ако Атрею и Фухур са съгласни. Иначе ще отида сам.
Очите му срещнаха стотици погледи, изпълнени с възхищение. Стоящите по-близо съобщаваха шепнешком на другите онова, което бяха чули.
— Това, господарю — извика накрая синият арабски дух, — ще влезе в историята на Фантазия. Независимо дали ще победиш, или ще претърпиш поражение.
— Ще дойдете ли с мен? — обърна се Бастиан към Атрею и Фухур. — Или пак ще ми предложите нещо?
— Не — отвърна тихо Атрею, — ще дойдем с теб.
— Тогава колоната да тръгне сега, докато е още светло — заповяда Бастиан. — Трябва да създадете впечатление, че бягате, затова бързайте! Ние ще изчакаме, докато се стъмни. Утре сутринта отново ще се присъединим към вас… с тримата рицари или изобщо няма да дойдем. Хайде, тръгвайте!
Спътниците се поклониха безмълвно на Бастиан и тръгнаха на път. Бастиан, Атрею и Фухур се скриха в гъсталака на орхидеите и мълчаливо и неподвижно изчакаха нощта. Когато се здрачи, те ненадейно чуха тихо тракане и видяха, че петима от черните великани пристигат там, където бе отседнала колоната. Движеха се странно, някак си съвсем като машини, и до един еднакви. Всичко по тях беше от някакъв черен метал, дори и лицата им приличаха на железни маски. Те спряха едновременно, обърнаха се в посоката, накъдето бе тръгнал керванът, и се отправиха по следите му, вървейки в крак, без да разменят нито дума. После отново настъпи тишина.
— Планът май протича успешно — прошепна Бастиан.
— Бяха само петима — отвърна Атрею. — Къде са другите?
— Сигурно петимата ще ги извикат по някакъв начин — рече Бастиан.
Когато най-сетне съвсем се стъмни, те внимателно изпълзяха от скривалището си и Фухур се издигна безшумно във въздуха с двамата си ездачи. За да не го видят, той летеше възможно най-ниско над върховете на Орхидеевата гора. Първоначално посоката беше ясна — същата, в която тръгнаха и следобед. Но след като бяха летели бързо около четвърт час, изникна въпросът, дали и как ще намерят сега замъка Хорок. Тъмнината беше непрогледна. Само след няколко минути пред тях изплува замъкът. Неговите хиляди прозорци грееха в ярка светлина. Изглежда, Ксайде хич не се интересуваше, че ще я видят. Но това беше леснообяснимо, защото тя очакваше Бастиан да отиде при нея, макар и по друг повод.
За всеки случай Фухур се спусна на земята между орхидеите, защото бялата му като седеф премяна искреше и отразяваше силно светлината. А сега-засега не биваше да ги виждат.
Скрити зад растенията, те се приближиха до замъка. Пред голямата входна врата стояха на пост десетима бронирани великани. До всеки от ярко осветените прозорци бе изправен по един от тях. Сенките им изпъкваха черни, неподвижни и застрашителни.
Замъкът Хорок се намираше на малко възвишение, по което нямаше орхидеи, както беше в гъстата гора наоколо. Сградата наистина приличаше на огромна ръка, която се подава от земята. Всеки от пръстите беше кула, а палецът се издигаше като еркер, който също завършваше с кула. Зданието имаше много етажи, всяка фаланга на пръстите образуваше нов, а прозорците имаха формата на светещи очи, които се взират във всички посоки. Не случайно се наричаше Виждащата ръка.
— Трябва да открием къде се намират пленниците — прошепна Бастиан в ухото на Атрею.
Атрею кимна и направи знак на Бастиан да мълчи и да остане при Фухур. След това запълзя по корем, без да издава никакъв шум. Мина доста време, преди да се върне.
— Обиколих целия замък — каза той шепнешком, — само този вход е. Но го охраняват много добре. Горе, на върха на средния пръст, открих капандура, при която май няма брониран великан. Ала ако прелетим с Фухур натам, непременно ще ни видят. Пленниците вероятно са в подземията — чух продължителен писък от болка, идващ някъде отдолу.
Бастиан мисли известно време трескаво и после прошепна:
— Ще се опитам да достигна тази капандура. Междувременно ти и Фухур отклонявайте вниманието на пазачите. Направете нещо, което да ги накара да помислят, че ще нападнем входната врата. Трябва да подлъжете всички тук. Но само да ги подлъжете, нали разбираш? Не влизайте в бой. През това време аз ще се опитам да се покатеря от задната страна на ръката. Заблуждавайте тези дяволи колкото може по-дълго. Но никакви рискове! След няколко минути започвайте!
Атрею кимна и стисна ръката му.
Тогава Бастиан свали сребърната мантия и потъна в тъмнината. Промъкна се, като заобиколи отдалече сградата. Едва бе достигнал обратната й страна, когато чу как Атрею извика високо:
— Ей, вие! Познавате ли Бастиан Балтазар Букс, Спасителя на Фантазия? Той дойде не да моли Ксайде за милост, а да й даде последна възможност да пусне пленниците. Ако се покаже благоразумие, ще я остави да води недостойния си живот!
Бастиан едва успя да погледне от гъсталака, какво става зад ъгъла на замъка. Атрею бе наметнал сърмената мантия на раменете си, а синкавочерните му коси бяха вдигнати нагоре като тюрбан. Който не ги познаваше добре, положително нямаше да открие никаква разлика между двамата.
Черните бронирани великани май не знаеха какво да правят. Но това продължи само миг. После побягнаха към Атрею и металният тропот на краката им отекна в тъмнината. Раздвижиха се и сенките край прозорците, те напуснаха постовете си, за да видят какво става. Други се тълпяха на входната врата. Когато първите почти достигнаха до Атрею, той избяга като невестулка и в следващия момент отново се появи над главите им, яхнал Фухур. Бронираните великани започнаха да размахват мечовете си във въздуха и да подскачат, но не можеха да го достигнат.
Бастиан се стрелна като светкавица към замъка и се закатери по фасадата. На места можеше да се хване за первазите на прозорците и издатините в стената, но по-често трябваше да се държи само с върховете на пръстите си. Той се катереше все по-високо и по-високо, веднъж стената дори се изрони на мястото, където се бе опрял с крак, и няколко секунди той вися на една ръка, но после се издърпа и успя да се хване и с другата ръка. Продължи да се катери нагоре. Когато най-сетне достигна кулите, започна да напредва по-бързо, защото разстоянието между тях беше толкова малко, че можеше да се опира на тях и така да се избутва нагоре.
Накрая се добра до капандурата и се пъхна в нея. Действително в тая стаичка, кой знае защо, нямаше пазач. Той отвори вратата и видя тясна вита стълба. Започна безшумно да слиза надолу. Когато стигна долния етаж, видя, че пред прозореца стоят двама черни пазачи и мълчаливо гледат какво става долу. Успя да мине бързо покрай тях, без да го забележат.
Продължи да се промъква по други стълби, през проходи и коридори. Едно беше ясно — бронираните великани може да бяха непобедими, но като пазачи нищо не струваха.
Накрая се добра до подземието. Веднага го почувства по миризмата на спарено и мухъл и по студа,
