Някои от тях твърдят, че познават тази местност и знаят накъде се движим. Те всички треперят от страх, господарю.
— Защо? Какво й е на местността?
— Господарю, тази гора от орхидеи хищници се нарича градината Оглайс и принадлежи на вълшебния замък Хорок, или Виждащата ръка, както още го наричат. Там живее най-голямата и зла магьосница на Фантазия. Казва се Ксайде.
— Добре — отвърна Бастиан. — Кажи на страхливците да се успокоят. Аз съм с тях.
Илуан се поклони още веднъж и се отдалечи.
Малко по-късно Фухур и Атрею, които бяха летели напред, се приземиха до Бастиан. Колоната спря за обедна почивка.
— Не знам какво да мисля — започна Атрею. — На три до четири часа път от нас насред Гората от орхидеи видяхме сграда, която прилича на голяма ръка, стърчаща от земята. Прави зловещо впечатление. Ако продължим в същата посока, ще излезем точно там.
Бастиан им разказа какво бе научил междувременно от Илуан.
— В такъв случай е по-разумно да променим посоката, какво ще кажеш? — предложи Атрею.
— Не — отговори Бастиан.
— Но защо да се срещаме с Ксайде? По-добре е да избегнем всякаква среща с нея.
— Има причина — каза Бастиан.
— Каква е?
— Защото искам — рече Бастиан.
Атрею замълча и го изгледа учудено. Те не продължиха разговора, тъй като от всички страни се тълпяха фантазийци, за да видят Бастиан.
Но след като се наобядваха, Атрею се върна и предложи на Бастиан с привидно безразличен тон:
— Не ти ли се иска да полетим заедно върху Фухур?
Бастиан разбра, че на Атрею нещо му тежи на сърцето. Те се хвърлиха върху гърба на Дракона на щастието, Атрею — отпред, а Бастиан — зад него, и се издигнаха в небето. За първи път летяха заедно.
Веднага щом се отдалечиха така, че другите да не могат да чуят, Атрею каза:
— Сега е трудно да се говори с теб насаме, но ние непременно трябва да обсъдим нещо, Бастиан.
— Така си и мислех — отвърна Бастиан, усмихвайки се, — какво има?
— Кажи ми — започна Атрею колебливо, — това, че попаднахме тук и се движим към вещицата… да не би да е свързано с някое ново твое желание?
— Вероятно — отвърна Бастиан малко хладно.
— Да — продължи Атрею, — така си и мислехме с Фухур. И какво е то? Бастиан мълчеше.
— Не ме разбирай погрешно — добави Атрею, — не става дума за това, че ме е страх от нещо или от някого. Но като приятели ние сме загрижени за теб.
— Не е нужно — гласът на Бастиан беше студен.
Атрею замълча. Накрая Фухур обърна глава към тях и каза:
— Атрею иска да ти предложи нещо много разумно, Бастиан Балтазар Букс, не е зле да го чуеш.
— Отново ли ще ми давате съвети? — попита Бастиан с насмешка.
— Не, няма да ти даваме съвети, Бастиан — отвърна Атрею. — Това е предложение, което в първия момент сигурно няма да ти хареса. Но все пак помисли, преди да го отхвърлиш. През цялото време ние се чудехме как можем да ти помогнем. Всичко се дължи на влиянието, което има над теб знакът на Детската царица. Без силата на Златин ти не би могъл да желаеш все нови и нови неща, но с нея все повече губиш себе си и все по-малко си спомняш накъде си се запътил. Ако не предприемем нещо, ще дойде моментът, в който ти изобщо няма да знаеш това.
— Вече говорихме по този въпрос — рече Бастиан. — Е, и какво после?
— Когато носех на времето Съкровището — продължи Атрею, — нещата бяха други. То ме водеше, но нищо не ми отнемаше. Може би защото не съм човек и няма как да загубя спомените си за човешкия свят. Искам да кажа, то не ми вредеше, а напротив — помагаше ми. Затова искам да ти предложа да ми дадеш Златин и да се оставиш аз да те водя. Ще търся пътя вместо теб. Какво ще кажеш?
— Не съм съгласен! — каза Бастиан студено.
Фухур отново извърна глава:
— Не искаш ли поне за малко да размислиш?
— Не — отвърна Бастиан, — не си струва!
Тогава Атрею за първи път се ядоса:
— Бастиан, вразуми се! Разбери, че повече не може да продължава така! Не забелязваш ли, че съвсем си се променил? Нищо не е останало от теб! А какъв ли ще станеш тепърва?
— Благодаря — рече Бастиан, — много съм ви признателен, че непрекъснато се грижите за мен. Но, честно казано, бих предпочел най-сетне да ме оставите на мира. Ако случайно сте забравили, не друг, а аз спасих Фантазия. Месечка повери силата си не другиму, а на мен. И все трябва да е имала някакво основание за това, иначе щеше да остави Златин на теб, Атрею. Но тя ти взе знака и го даде на мен. Казваш, че съм се променил. Да, драги Атрею, сигурно си прав! Не съм вече онзи безобиден, нищо неподозиращ наивник, за какъвто ме мислите! Да ти кажа ли защо всъщност искаш Златин? Чисто и просто защото ми завиждаш, и още как. Вие не ме познавате, но ако продължавате така — още веднъж ви го казвам с добро, — тогава ще ме опознаете!
Атрею не отвърна нищо. Фухур изгуби сякаш всичките си сили и започна едва-едва да лети из въздуха и да пропада надолу като простреляна птица.
— Бастиан — с мъка прошепна накрая Атрею, — надали сам вярваш в това, което току-що каза. Нека да го забравим. Все едно че никога не си го казвал.
— Добре — отвърна Бастиан. — Както искаш. Аз не започнах пръв. Но от мен да мине — нека го забравим!
Известно време всички мълчаха. В далечината от Орхидеевата гора изплува замъкът Хорок. Той наистина приличаше на огромна ръка с пет стърчащи нагоре пръста.
— Но по един въпрос искам веднъж завинаги да се разберем — рече ненадейно Бастиан. — Реших изобщо да не се връщам у дома. Ще остана завинаги във Фантазия. Тук много ми харесва. Затова спокойно мога да се откажа от спомените си. А що се отнася до бъдещето на Фантазия, мога да дам на Детската царица хиляди нови имена. Човешкият свят вече не ми е нужен!
Изведнъж Фухур зави остро и полетя обратно.
— Ей! — извика Бастиан. — Какво правиш? Лети напред! Искам отблизо да видя Хорок!
— Не мога повече — отвърна Фухур и гласът му секна, — наистина не мога повече!
Когато после те се приземиха при кервана, сред спътниците им бе настанала голяма суматоха. Оказа се, че някаква банда от около петдесетина много силни мъжаги, облечени в нещо като брони или доспехи, наподобяващи черупката на бръмбар, бе нападнала колоната. Много от спътниците се разбягаха и сега един по един или на групи се връщаха. Други се бяха били храбро, но безуспешно. Тези бронирани великани стъпквали всеки, който им се изпречел на пътя, като детска играчка. Тримата рицари Хикрион, Хисбалд и Хидорн се били геройски, но без да надвият нито един от противниците. Накрая многочисленият противник ги победил, обезоръжил, оковал ги във вериги и ги отвлякъл. Един от черните грамадни бръмбари казал със странен тенекиен глас:
— Чуйте посланието на Ксайде, господарката на замъка Хорок, към Бастиан Балтазар Букс. Тя приканва Спасителя да се подчини безпрекословно и да се закълне, че ще й служи като верен слуга с цялото си същество, с всичко, което има и може. Ако не е готов да стори това или започне да хитрува, за да осуети волята на Ксайде, неговите приятели Хикрион, Хисбалд и Хидорн ще умрат позорно след дълги зверски мъчения. Той трябва бързо да реши, защото срокът изтича утре при изгрев слънце. Такова е посланието на Ксайде, господарката на замъка Хорок, до Бастиан Балтазар Букс. С това то се смята за предадено.
Бастиан прехапа устни. Атрею и Фухур гледаха втренчено пред себе си, но Бастиан знаеше добре какво мислят. И точно защото не го показваха, той още повече се ядоса. Но сега не беше време да ги накара да си признаят. По-късно щеше да намери подходящ момент.
