аз смирено ще следвам всички твои наставления и ще изпълнявам всеки знак на очите ти. Разкайвам се за онова, което исках да сторя, и прося милост.
— Стани, Ксайде! — каза Бастиан. Беше го яд на нея, но словата на магьосницата му харесаха. Ако тя наистина не е знаела какво прави и ако действително така горчиво се разкайва, щеше да е под достойнството му да я наказва. И тъй като тя беше готова дори да учи това, което той сметне за нужно, всъщност не виждаше никаква причина да отхвърли молбата й.
Ксайде се изправи на крака и застана пред него с наведена глава.
— Ще ми се подчиняваш ли безпрекословно? — попита той. — Дори и да ти е трудно да изпълняваш заповедите ми… без да възразяваш и без да мърмориш?
— Да, господарю и учителю — отвърна Ксайде, — ще видиш, че ние можем всичко да постигнем, ако обединим моето изкуство с твоето могъщество.
— Добре — отвърна Бастиан. — Тогава ще те взема на служба. Ще напуснеш този замък и ще тръгнеш с мен към Кулата от слонова кост, където смятам да се срещна с Месечка.
В очите на Ксайде просветнаха за миг червени и зелени пламъчета, но тя отново сведе дългите си мигли и каза:
— Ще изпълня заповедта ти, господарю и учителю мой.
Всички тръгнаха надолу по стълбите и излязоха от замъка.
— Първо трябва да намеря нашите спътници — реши Бастиан. — Кой знае къде се намират сега.
— Не са много далече оттук — каза Ксайде, — аз ги позаблудих малко.
— За последен път — предупреди Бастиан.
— За последен път — повтори тя, — но как ще отидем дотам? Нима трябва да ходя пеш? През нощта и в тази гора?
— Фухур ще ни носи — заповяда Бастиан, — той е достатъчно силен, за да отлети с всички ни дотам.
Фухур надигна глава и погледна Бастиан. Рубиненочервените му очи святкаха.
— Да, достатъчно съм силен, Бастиан Балтазар Букс — избоботи меденият му глас, — но аз не желая да нося тази жена.
— Ти ще го направиш, защото ти заповядвам! — каза Бастиан.
Драконът на щастието погледна към Атрею и той му кимна едва забележимо. Бастиан обаче видя това. Всички седнаха на гърба на Фухур, който веднага се издигна във въздуха.
— Накъде? — попита той.
— Ей там, направо — каза Ксайде.
— Накъде? — попита повторно Фухур, сякаш не беше чул.
— Направо — извика му Бастиан, — много добре разбра!
— Направи го — каза тихо Атрею.
Фухур потегли.
След около половин час, вече призори, те видяха под себе си много лагерни огньове и Драконът на щастието се приземи. Междувременно се бяха присъединили нови жители на Фантазия и мнозина от тях бяха донесли и палатките си. Станът им се бе превърнал в истински град от палатки и шатри; разпростираше се в края на Орхидеевата гора върху широка, покрита с цветя поляна.
— Колко станаха вече? — поинтересува се Бастиан.
Синият арабски дух Илуан, който междувременно предвождаше колоната, бе дошъл да ги приветства. Той обясни на Бастиан, че точният брой на
участниците не е известен, но сигурно са около хиляда. Имало и нещо друго, доста странно — малко след като разгънали стана, тоест още преди полунощ, при тях се появили петима от бронираните великани. Но те се държали мирно и останали малко настрана. Разбира се, никой не се осмелил да се приближи до тях. Носели голяма червена коралова носилка, която обаче била празна.
— Това са моите носачи — каза Ксайде, като се обърна към Бастиан с умолителен тон, — аз вчера ги изпратих напред. Така се пътува най-удобно. Разбира се, ако ми разрешиш, господарю.
— Това не ми харесва — прекъсна я Атрею.
— Защо не? — попита Бастиан. — Какво имаш против?
— Нека да си пътува както иска — отвърна Атрею остро, — но щом е изпратила носилката още снощи, значи е знаела отпреди, че ще дойде тук. Бастиан, всичко това е влизало в плановете й. Твоята победа всъщност е поражение. Тя нарочно се е оставила да я победиш, за да може да те спечели за своите цели.
— Престани! — изрева Бастиан, почервенял от гняв. — Не съм те питал за мнението ти! Ще полудея от тези твои непрекъснати наставления. Сега пък искаш да оспорваш победата ми и да направиш моето великодушие за смях.
Атрею понечи да му отговори, но Бастиан изкрещя:
— Млъкни и ме остави на мира! Ако на вас двамата не ви харесва това, което правя, и това, което съм, прав ви път! Не ви задържам! И вървете където щете! Омръзнахте ми вече!
Бастиан скръсти ръце на гърдите си и обърна гръб на Атрею. Тълпата наоколо притаи дъх. Атрею стоя известно време, без да каже нито дума. До този момент Бастиан не му бе правил забележки пред другите. Гърлото му така се бе свило, че той с мъка си поемаше въздух. Изчака още малко, но тъй като Бастиан не се обърна повече към него, завъртя се бавно и си тръгна. Фухур го последва. Ксайде се усмихваше. Тази усмивка не вещаеше нищо добро.
В този миг в съзнанието на Бастиан се заличи споменът, че в своя свят той е дете.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Звездният манастир
Хиляди нови пратеници от всички страни на Фантазия се присъединяваха към онези, които съпровождаха Бастиан в похода му към Кулата от слонова кост. Опитите да бъдат преброени се оказаха безсмислени, защото още преди да бъде преброен последният, пристигаха нови хора. Всяка сутрин многохилядната войска тръгваше на път, а когато спираше за почивка, се образуваше стан от палатки колкото цял град. Той беше толкова странен, че човек просто не може да си го представи. Спътниците на Бастиан бяха различни не само по външен вид, а и по ръст, имаше палатки с размерите на циркова шатра и палатки не по-големи от напръстник. Колите и превозните средства, с които пътуваха пратениците, бяха също толкова разнообразни, че просто не могат да се опишат — от съвсем обикновени каруци с чергила и файтони до твърде странни търкалящи се бъчви, подскачащи топки или самоходни съдове с крака.
Междувременно бяха намерили палатка и за Бастиан. Тя беше най-хубава от всички. Наподобяваше малка къща, направена от лъскава пъстра коприна, по която бяха извезани златни и сребърни картини. На покрива се вееше знаме с герб — свещник със седем рамена. Отвътре палатката беше покрита с меки постели и възглавници. Където и да лагеруваха, тази палатка винаги се намираше в центъра. А синият арабски дух, който междувременно бе станал нещо като камериер-телохранител на Бастиан, стоеше на пост пред входа.
Атрею и Фухур все още бяха сред дружината на Бастиан, но откакто на всеослушание отправиха упреци към него, той не разменяше нито дума с тях. Бастиан тайно чакаше Атрею да отстъпи и да го помоли за прошка. Ала той нямаше подобни намерения. Фухур също хич и не мислеше да се подчинява на Бастиан. А точно на това трябва най-сетне да се научат, каза си Бастиан! Ако въпросът беше кой може по-дълго да издържи, двамата в края на краищата трябваше да разберат, че волята му е непреклонна. Отстъпеха ли, той щеше да ги посрещне с отворени обятия. Ако Атрею коленичеше пред него, той щеше да го вдигне и да каже:
— Недей да коленичиш пред мен, Атрею, защото ти си бил и винаги ще бъдеш мой приятел…
Сега-засега обаче и двамата вървяха последни в шествието. Фухур, изглежда, бе забравил да лети и ходеше пеша, а Атрею вървеше до него обикновено с наведена глава. Ако по-рано избързваха пред колоната, за да огледат като авангард местността от въздуха, сега те маршируваха накрая като ариергард. Това ни най-малко не радваше Бастиан, но той не можеше да го промени.
Когато колоната потегляше на път, Бастиан я предвождаше на мулето Иха, но по-често се случваше да няма желание да го прави и отиваше при Ксайде в носилката й. Тя винаги го посрещаше с голяма почит,
