— Кои са тези Ширкрие и Исипу?
— Те са другите двама големи мислители, нашите върховни жреци.
— И какво търсите тук?
— Търсим големия учен — казаха шестте бухала. — Тримата големи мислители знаят, че той е отседнал в този стан, и го молят за просветление.
— Големия учен ли? — попита Бастиан. — Кой е той?
— Бастиан Балтазар Букс — изрекоха едновременно и шестте бухала.
— Вече го открихте — отвърна той, — това съм аз.
Бухалите направиха енергично дълбок поклон, който независимо от страшната им големина едва не предизвика смях.
— Тримата големи мислители — каза първият бухат — покорно и със страхопочитание молят да ги посетиш, за да им дадеш отговор на въпроса, който ги занимава цял живот.
Бастиан поглади замислено брадичката си.
— Добре, но искам да взема и двамата си ученици — отвърна той накрая.
— Ние сме шест — каза бухалът, — двама от нас могат да носят по един човек от вас.
Бастиан се обърна към синия арабски дух.
— Илуан, доведи Атрею и Ксайде!
Арабският дух бързо се отдалечи.
— Кой е въпросът, на който трябва да дам отговор? — поиска да узнае Бастиан.
— О, превелики учени господарю — каза един от бухалите, — ние сме само бедни и непросветени пратеници и дори нямаме и най-низшия сан на монаси на познанието. Как бихме могли да ти съобщим въпроса, на който тримата големи мислители не са намерили отговор в продължение на целия си живот?
След няколко минути Илуан се върна с Атрею и Ксайде. По пътя той набързо им бе обяснил за какво става дума.
Когато се изправи пред Бастиан, Атрею тихо попита:
— Защо аз?
— Да, защо той? — осведоми се и Ксайде.
— Ще научите когато трябва — отвърна Бастиан.
Оказа се, че бухалите предвидливо бяха взели три трапеца. Два по два те хванаха с ноктите си въжетата на всеки трапец. Бастиан, Атрею и Ксайде седнаха на пръчките и големите нощни птици се издигнаха във въздуха.
Когато достигнаха Звездния манастир Гигам, се оказа, че големият купол е само горната част на една много голяма сграда, която се състои от много крила, наподобяващи кубове. Имаше безброй малки прозорчета и високата й външна стена се издигаше над една отвесна скала. Нежелани посетители трудно можеха да припарят там.
В крилата с формата на кубове се намираха килиите на монасите на познанието, библиотеките, стопанските помещения и стаите на пратениците.
Под големия купол беше разположена заседателната зала, в която тримата големи мислители изнасяха лекциите си.
Монасите на познанието бяха фантазийци с различно потекло и облик. За да бъдат приети в манастира, те трябваше да скъсат всякаква връзка със страната и семейството си. Животът на тези монаси беше суров и изпълнен с лишения. Те се бяха посветили единствено на мъдростта и познанието. Братството не приемаше всеки, който поиска. Изпитите бяха много трудни, а тримата големи мислители — непреклонни. Така че там почти никога нямаше повече от 300 калугери, но затова пък бяха подбрани най-умните в цяла Фантазия. Бе имало години, когато братството бе наброявало само седем души. Но това не бе намалило строгостта на изпитите. В момента имаше малко повече от 200 монаси и монахини.
Когато Бастиан, последван от Атрею и Ксайде, бе въведен в голямата аудитория, той видя пред себе си разнолико множество от всевъзможни фантазийски същества, които се отличаваха от спътниците му само по това, че независимо от вида си бяха облечени с груби черно-кафяви раса. Човек може да си представи как изглеждаха в тях например по-рано описаните странстващи скали или пък някой дребосък.
Тримата върховни жреци, големите мислители, имаха човешки тела. Главите им обаче не бяха човешки. Ушту, Майката на предчувствието, имаше лице на бухал. Ширкрие, Бащата на съзерцанието, беше с глава на орел, а Исипу, Синът на мъдростта — с глава на лисица. Те седяха на каменни кресла с високи облегалки и изглеждаха много големи. Атрею, а даже и Ксайде, май се стреснаха, когато ги видяха. Бастиан се отправи съвсем спокойно към тях. В голямата зала цареше пълна тишина.
Ширкрие, който очевидно беше най-старши и седеше в средата, му посочи с бавно движение на ръката празен трон, поставен срещу тях. Бастиан седна.
След продължително мълчание Ширкрие заговори. Приказваше тихо, но гласът му отекна изненадващо плътно и звучно.
— От прастари времена ние размишляваме над загадките на нашия свят. Исипу мисли по един цачин, Ушту предчувства по друг, а аз съзерцавам по трети. Но така не може повече да продължава. Затова помолихме теб, големия учен, да дойдеш при нас и да ни просветиш. Ще изпълниш ли молбата ни?
— Да — отвърна Бастиан.
— Чуй тогава нашия въпрос, премъдри гоподарю: какво е Фантазия?
Бастиан помълча малко и отговори:
— Фантазия — това е приказка без край.
— Дай ни време да разберем отговора ти — каза Ширкрие. — Утре пак ще се срещнем тук по същото време.
Тримата големи мислители и всички останали монаси на познанието се надигнаха мълчешком и излязоха.
Бастиан, Атрею и Ксайде бяха отведени в килиите за гости, където ги очакваше скромна вечеря. Спеше се на обикновени нарове с груби вълнени одеяла. Това, естествено, не обезпокои ни най-малко Бастиан и Атрею, но Ксайде искаше да направи заклинание, за да си осигури удобно легло. Тя обаче установи, че вълшебните й сили не действат в манастира.
На следващата нощ всички монаси и тримата големи мислители се събраха отново в уречения час в огромната зала с купола. Бастиан пак седна на трона, от лявата и от дясната му страна се изправиха Ксайде и Атрею. Този път Ушту, Майката на предчувствието, го погледа с големите си бухалски очи и заговори:
— Мислихме над твоите поучителни слова, премъдри господарю. Но пред нас възникна нов въпрос. Щом като Фантазия е приказка без край, както казваш ти, къде е написана тази приказка без край?
Бастиан отново помълча малко и после отговори:
— В една книга, която има копринени корици с цвят на стара мед.
— Дай ни време да разберем думите ти — каза Ушту, — утре отново ще се срещнем тук по същото време.
Всичко стана както предната нощ. То се повтори и през следващата, когато всички отново се събраха в аудиторията и Исипу, Синът на мъдростта, подхвана следния разговор:
— И този път мислихме над поучителните ти слова, премъдри господарю. Но пак сме изправени безпомощни пред нов въпрос. Ако нашият свят Фантазия е приказка без край и ако тази приказка без край е написана в една книга с цвят на стара мед, то къде се намира тази книга?
И пак след кратко мълчание Бастиан отговори:
— На тавана в едно училище.
— Премъдри господарю — добави Исипу, лисичата глава, — не се съмняваме в истинността на онова, което ни каза. И все пак бихме те помолили да ни помогнеш да видим тази истина. Можеш ли?
Бастиан помисли и каза:
— Мисля, че мога.
Атрею се обърна изненадано към Бастиан. Ксайде също го изгледа учудено с разноцветните си очи.
— Ще се срещнем пак утре през нощта по същото време — рече Бастиан, — но не тук, в аудиторията, а навън, върху покрива на Звездния манастир Гигам. Тогава гледайте внимателно, без да сваляте очи от небето.
