— Тези проклети езичници ще ни преградят пътя.
Напред, приятели!
Антилопа задържа Орасио.
— Какво искаш, вожде? — запита Балбоа.
— Какво иска да прави белият?
— Да нападне тези негодници! — бясно извика капитанът.
— Не бива. Апахите не нападат бели. Остави ги на мира. Вождът на команчите ще каже нещо на своя; бял брат.
— Говори по-бързо! — викна Балбоа.
— Брат ми ще повярва ли на думите на Антилопа?
— Да, зная, че си честен човек, вожде.
— Добре. Една страшна опасност, против която хората са безсилни, защото ни я изпраща Ваконда, в този миг заплашва всички ни. Скоро тя ще се понесе из прерията. Антилопа ще ви отведе на сигурно място, ако Ваконда позволи да стигнем.
— Каква опасност, вожде?
— Антилопа каза всичко. Нека побързаме. И без туй изгубихме доста време.
В този момент апахите, които се бяха приближили до отряда, изведнъж обърнаха конете в противоположна посока и с ужасни викове избягаха със светкавична бързина от испанците, които с почуда гледаха след тях.
— Брат ми вижда ли? — студено заговори Антилопа.
— Да, виждам — учудено отвърна Балбоа.
После отиде с команчите при носилката, където се намираше Линда.
— Сеньорина — каза той с разтревожен глас, — голяма опасност ни заплашва. Качете се на моя кон, може би ще ви спася.
Доня Линда го изгледа презрително.
— Не, не искам да се спасявам, благодаря ви — сухо отвърна тя. — По-добре смърт, отколкото такъв позор.
Капитанът отчаяно я погледна.
— Моля ви, сеньорина — каза той, — моля ви, приемете предложението ми.
— Пак ви повтарям, сеньор, че предпочитам да умра — студено отвърна Линда и се извърна от него.
— Проклятие! — бясно извика капитанът. — Вие пак ще дойдете с мен, безумна девойко — добави той.
Антилопа, който досега мълчеше безучастен, изведнъж се намеси в разговора.
— Нека белият предаде на мен девойката — каза Антилопа. — Аз ще я спася.
Балбоа втренчено изгледа индианеца, но не можа да долови нищо в неговото спокойно лице.
— На теб? — избъбра той.
— Да.
— Добре — каза капитанът. — Ще ти поверя девойката, но ще отговаряш с главата си за нея. Чуваш ли, вожде?
— Антилопа каза.
След тези думи капитанът изгледа доня Линда, бутна коня и препусна към изплашените войници.
Щом Балбоа достатъчно се отдалечи, Антилопа спря при Линда и с присъщата на индианец вежливост заговори:
— Съгласна ли е девойката със сините очи да изслуша вожда?
— С удоволствие — усмихна се тя. — Не мога да те смятам за мой враг.
— Моята сестра право мисли за вожда. Антилопа е приятел на Мос-хо-ке.
— Наистина ли? — извика Линда дълбоко развълнувана.
— Антилопа няма двоен език. Мос-хо-ке е главен вожд на моето племе. Той се грижи за младата девойка и е поръчал на Антилопа и войниците му да я пазят от белите.
— С какво ще ми докажеш, че това е вярно? — запита Линда.
— Нека сестра ми си спомни какво се случи неотдавна. Една вечер Мос-хо-ке дойде в лагера на белите и хвърли камъче, като разряза палатката на младата девойка. За камъка бе привързана бележка, която Бялата глава изпрати на дъщеря си. Мос-хо-ке се оттегли от лагера и след час изпрати тук Антилопа.
— Сега ти вярвам, вожде — рече Линда. — Какво да правя?
— Нека сестра ми да седне на коня на Антилопа. Той ще я спаси.
— Но тук не съм сама, вожде. Имам две млади девойки, които не мога да изоставя.
— Сестра ми има добро сърце. Нека се успокои, Антилопа ще спаси и младите девойки.
Скоро Линда се опря на ръката на Антилопа, метна се върху коня и се улови за пояса му.
Индианците свирнаха на конете си и полетяха като вихър. За миг профучаха край отряда на испанците.
— По-скоро, по-скоро — викна Антилопа на дон Орасио, — не губете време.
Небето почервеня като мед. Горещината бе задушна; птиците с резки крясъци се извиваха в небесните висини. Изведнъж притъмня, чу се далечен гръм и скоро се появи смерч, който стремглаво се насочи към отряда.
— След мен! — закрещя Антилопа. — След мен, ако ви е мил животът!
Той изведнъж се отби от пътя и отиде към противоположната страна, откъдето идваше смерчът.
Думите на Антилопа за миг ободриха испанците и те полетяха след него.
Ураганът е най-страшният бич за пустинята на Далечния запад, с него не може да се сравни и африканският самум.
Смерчът издига пясъка на грамадна височина и се носи напред, като унищожава всичко по пътя си.
По съвета на индианеца дон Орасио и хората му превързаха лицата си с мокри кърпи. Без тази предпазна мярка биха се задушили. Този смерч само за няколко часа коренно изменя цялата прерия.
Най-после небето се проясни и ураганът утихна.
Антилопа викна и спря. Прерията остана назад.
Дон Орасио изгледа отряда си, намръщи вежди и тежко въздъхна. Смерчът унищожи повече от половината войници, а останалите се спасиха само по чудо.
— Благодаря ти, вожде! — горещо отвърна Балбоа. — На теб дължим живота си. Без теб всички щяхме да загинем в тази ужасна пустиня.
— Антилопа само изпълни своя дълг — отвърна индианецът спокойно, сякаш нищо не бе се случило.
След тези думи Антилопа слезе от коня, свали Линда и внимателно я остави на тревата.
— О, защо ме спаси, вожде? — тъжно продума тя.
— Защото татко ти би умрял от скръб, ако не те върнем при него — прошепна индианецът на ухото й. — Кураж! Твоите приятели идват.
Лицето на Линда засия. Антилопа се поклони и си отиде, като остави девойката на грижите на индианките.
16
РАЗВАЛИНИТЕ НА РИО ХИЛА
Доказано е, че цивилизацията е засегнала Америка още преди победата на испанците. Без да говорим за развалините в Юкатан и полуразрушените постройки в Скалистите планини, в страната съществуват доста много паметници, останали от чичимеките. Te са основали много цъфтящи градове, чиито развалини и до днес будят възторг у пътешествениците.
Тук ще опишем развалините край брега на Рио Хила, към които Инкарнасион отиваше с другарите си.
Туземците го наричат Големият дом на Рио Хила или Големият дом на Моктекусоми.
Мястото тук е съвсем равно.
Полуразрушените стени от някогашни здания се простират на изток по протежение на около пет
