— Умрели са — каза Фелисин. — Слязоха под палубата, само че корабът изгоря. Умрели са. По-малко гърла за хранене.
Замълчаха.
Кълп ги поведе, явно избрал за цел далечната верига хълмове. Тръгнаха мълчаливо след него.
След двайсетина минути Кълп спря.
— Май трябва да ускорим крачката. Надушвам буря.
Фелисин изсумтя.
— Аз пък надушвам само вкиснала пот — много близо вървиш до мен, Баудин. Иди по-настрана.
— Сигурен съм, че щеше да го направи, ако можеше — измърмори съчувствено Хеборик. И веднага вдигна глава стъписан, сякаш не беше искал да каже на глас тази истина. Жабешкото му лице посърна.
Фелисин изчака да се успокои, след което се обърна рязко към главореза.
Малките му очи, като две изтъркани монети, не издаваха нищо.
— Телохранител — промълви замислено Кълп и кимна. Заговори хладно на Хеборик: — Казвай. Искам да знам кой е приятелят ни и на чия страна е. Преди го премълчах, заради Геслер и войниците. Но вече не. Това момиче си има телохранител — защо? Точно сега не виждам защо някой ще дава пет пари за това коравосърдечно същество, което значи, че верността му е купена. Коя е тя, Хеборик?
— Сестрата на Тавори — отвърна кисело бившият жрец.
Кълп примигна.
— На Тавори? Адюнктата? Какво тогава, в името на Гуглата, е търсила в онази рудничарска дупка?
— Тя ме прати там — каза Фелисин. — Прав си — няма вярност в тази работа. Просто бях поредната от чистката в Унта.
Явно потресен, магът се обърна към Баудин.
— Значи си Нокът, така ли? — Въздухът около него засвятка — Фелисин разбра, че е отворил Лабиринта си. Магът оголи зъби. — Въплътеното угризение на адюнктата.
— Не е Нокът — рече Хеборик.
— Тогава какво?
— Дълга история…
— Хайде, почвай.
— Старо съперничество — заговори бившият жрец. — Между Танцьора и Въслата. Танцьора създаде тайна армейска част за военни кампании. По подобие на имперския символ с демонската ръка, стиснала сфера, ги нарече своите Демонски нокти. Въслата използва този модел, за да създаде Нокътя. Демонските нокти действаха извън Империята — но Нокътят беше вътрешен, тайна полиция, мрежа от шпиони и убийци.
— Но Нокътят също се използва за тайни военни операции — прекъсна го Кълп.
— Сега — да. Когато Въслата стана регент, в отсъствието на Келанвед и Танцьора, тя прати Ноктите да избият Демонските нокти. Измяната започна прикрито — низ от мръсни тайни мисии, — но някой се разприказвал и издал играта. Тогава камите заиграха и боят продължи до жестокия край.
— Ноктите са надвили.
Хеборик кимна.
— Въслата става Ласийн, Ласийн става императрица. Ноктите са кацнали върху грамада от черепи, като угоени врани. Демонските нокти си отидоха след Танцьора. Измрели окончателно… или както разсъждават неколцина от време на време, толкова дълбоко са се покрили, че все едно че ги няма. — Бившия жрец се ухили. — Като самия Танцьор може би.
Фелисин изгледа Баудин. „Демонски нокът. Какво общо има сестра ми с някаква тайна секта, вкопчена в спомена за императора и Танцьора? Защо не е използвала Нокът? Освен ако е искала да действа, без някой да разбере…“
— Поначало си е замислено твърде жестоко — продължи Хеборик. — Да оковеш по-малката си сестра като една от многото жертви. Пример, доказващ верността ти към императрицата…
— Не само нейната — намеси се Фелисин. — На дома Паран. Брат ни е изменник с онзи, Едноръкия, на Дженабакъз. Това ни направи… уязвими.
— Всичко се обърка — каза Хеборик и изгледа Баудин. — Тя не трябваше да остава дълго в Чашата на черепа, нали?
Баудин поклати глава.
— Не можеш измъкна човек, който не иска да се измъкне. — Сви рамене, сякаш тези думи бяха повече от достатъчни и няма намерение да каже нищо повече по въпроса.
— Тъй че Демонските нокти са останали — каза Хеборик. — Кой ви командва?
— Никой — отвърна Баудин. — Родил съм се между тях. Останала е сигурно шепа от старите, плетат крака тук-там, или са престарели, или им текат лигите, или и двете. Няколко първородни синове наследиха… тайната. Танцьора не е мъртъв. Възнесъл се е, заедно с Келанвед — баща ми го е видял с очите си в град Малаз, в нощта на Сенчестата луна.
Кълп изсумтя, но Хеборик закима умислено.
— Почти се бях досетил — рече бившият жрец. — Прекалено близо бях стигнал за Ласийн, както се оказа. Тя го подозира или направо го знае, нали?
Баудин сви рамене.
— Ще я питам другия път, като седнем да си побъбрим.
— Нямам повече нужда от телохранител — каза Фелисин. — Махни се от очите ми, Баудин. Тая грижа на сестричката ми я прати през портите на Гуглата.
— Момиче…
— Млъкни, Хеборик. Ще продължавам да се опитвам да те убия, Баудин. При всяка възможност. Ще трябва да ме убиеш, за да си спасиш кожата. Махни се. Веднага.
Едрият мъж отново я изненада. Вместо да започне да ги умолява, просто обърна гръб и закрачи напряко на пътя, който бяха хванали.
„И толкова. Отива си. Маха се от живота ми, без дума да каже.“ Зяпна след него, изненадана защо така се е свило сърцето й.
— Проклета да си, Фелисин — изръмжа Хеборик. — Ние имаме нужда от него повече, отколкото той от нас.
— Мисля да тръгна с него и да те помъкна със себе си, Хеборик — каза Кълп. — Тая мръсна вещица да я оставим сама и Гуглата да я вземе с благословиите ми.
— Хайде, вървете — подкани ги ядосана Фелисин.
Магът не й обърна внимание.
— Поех отговорността да ти спася кожата, Хеборик, и няма да се отметна, защото Дюйкър ме помоли. Сега ти решаваш.
Старецът се сви.
— Дължа й живота си…
— Мислех, че си го забравил — изръмжа Фелисин.
Той поклати глава.
Кълп въздъхна.
— Добре. Все едно, подозирам, че Баудин ще се справи по-добре без нас. Да тръгваме, преди да съм се разтопил, и може би ще ми обясниш думите си, че Танцьора бил жив, а, Хеборик? Идеята е доста интригуваща…
Тръгнаха. Фелисин се затвори в себе си и престана да ги слуша. „Това нищо не променя, мила ми сестрице. Скъпоценният ти агент уби любовника ми, единствения в Черепа, на който му пукаше за мен. Била съм просто задача за Баудин, нищо повече, а на всичко отгоре той е един некадърен, смотан и твърдоглав глупак. Понесъл тайния знак на баща си — колко трогателно! Ще те намеря, Тавори. Там, в моята река от кръв. Обещавам ти го…“
— … магия.
Думата я сепна. Вдигна глава и изгледа Кълп. Магът беше ускорил крачките си, лицето му бе пребледняло.
— Какво каза? — попита го тя.
