— Да.
— Прави разни странни съоръжения, които го измерват, поставя ги на най-различни места по света.
— Да, неговите „карти на времето“.
— Чувства, че се приближава към някаква цел, нали? Че скоро ще намери своя отговор — онова, което ти полагаш всякакви усилия да предотвратиш. В това ли си се заклел, Маппо? Да държиш джага в невежество?
— В невежество за миналото, да. Неговото минало.
— Този възглед ме плаши, Маппо. Без история няма растеж…
— Да.
Сапьорът отново замълча. Нещата, които смееше да каже, се бяха изчерпали. „Толкова болка има у този гигантски воин. Толкова тъга. Нима Икариум изобщо не се е замислял? Никога не е поставял под въпрос това вековно приятелство? Какво ли всъщност представлява приятелството за джага? Без паметта то е само една илюзия, споразумение, взето само на вяра. Как въобще се е породила от това щедростта на Икариум?“
Тръгнаха отново и се заизкачваха по изкорубените каменни стъпала. След кратка пауза, накъсана според изострения слух на Фидлър от разгорещен шепот, бок’арала се умълчаха и отново защапукаха след тях.
Щом излязоха на главното ниво, чуха дрезгаво отекващи гневни викове, отскачащи от стените на коридора, водещ към залата с олтара. Сапьорът се намръщи.
— Това май ще да е Крокъс.
— Не реди молитва, както ми се струва.
Завариха младия даруджистанец на ръба на търпението. Беше сграбчил Искарал Пъст за предницата на халата, беше го надигнал и притиснал в стената зад прашния каменен олтар. Ходилата на Пъст висяха на две педи над каменните плочи и леко подритваха. Отстрани стоеше Апсалар, скръстила ръце, и наблюдаваше сценката съвсем равнодушно.
Фидлър пристъпи напред и сложи ръка на рамото на момъка.
— Ще го удушиш, Крокъс…
— Точно това заслужава, Фидлър!
— Няма да споря, но ако случайно не си забелязал, сбират се сенки.
— Прав е — каза Апсалар. — Казах ти го, Крокъс. Само на няколко мига си от Портите на Гуглата.
Даруджистанецът се поколеба, изръмжа и запокити Пъст настрана. Върховния жрец се изхързули покрай стената задъхан, изправи се и почна да оправя халата си. И захъхри:
— Каква неразумна младеж! Напомня ми за собствените ми сърцераздирателни жестове, когато още щапуках из двора на леля Тула. Тормозех пилците, че не искаха сламените шапчици, които им плетях с часове. Как не можеха да оценят сложните ми плетчици. Толкова дълбоко бях обиден. — Килна глава и се ухили на Крокъс. — А колко добре ще й стои новата ми, подобрена сламена шапчица…
Крокъс скочи, но Фидлър го прихвана и се счепка с младежа. С помощта на Маппо успя да го дръпне назад, а Върховният жрец се измъкна с кикот.
Кикотът премина в пристъп на кашлица, от който Пъст взе да залита като сляп. Едната му ръка се докопа до стената и той се опря на нея като пиян. Кашлицата завърши с хрип, после той отърка очи и вдигна глава.
Крокъс изръмжа:
— Той иска Апсалар да…
— Знаем — прекъсна го Фидлър. — За толкова поне се сетихме, момче. Въпросът е, че си зависи от нея, нали?
Маппо го погледна изненадано. Сапьорът сви рамене. „Късно стигнах до тази мъдрост, но стигнах все пак.“
— Веднъж вече ме използва асцендент — каза Апсалар. — Няма да приема да ме използват отново.
— Няма да те използват! — изсъска Искарал Пъст и подхвана някакъв странен танц. — Ти ще водиш! Ще повеляваш! Волята си ще налагаш! Условия ще диктуваш! Свободна да проявиш всякой каприз, да налагаш всякое хрумване, да се държиш като глезено детенце и да те обожават за това! — Изведнъж се смъкна на пода, помълча, след което зашепна: — Ах, как възбуждат тез съблазни! Освободени са задръжките при кимването и зова на привилегии безмерни! Тя се колебае, огъва се — вижте го в очите й!
— Не е вярно — отвърна хладно Апсалар.
— Вярно е! Каква възприемчивост у това момиче — долавя всяка моя мисъл, сякаш чува ги на глас изречени! Сянката на Въжето си стои у нея, обвързването е неоспоримо! Богове, аз съм гениален!
Апсалар изсумтя презрително и излезе.
Искарал Пъст заситни след нея.
Фидлър спря даруджистанеца, който понечи да хукне след тях.
— Тя може да се справи с него — каза сапьорът. — Това поне би трябвало да е ясно — дори на теб.
— Тук се крият повече загадки, отколкото можеш да си представиш — промълви Маппо, загледан намръщено към Върховния жрец.
Чуха гласове в коридора и Икариум се появи на прага, загърнат в наметалото си от еленова кожа; беше целият покрит с пустинен прах. Забеляза въпроса в очите на Маппо и сви рамене.
— Напуснал е храма… проследих го чак до границата на бурята.
— За кого говорите? — попита Фидлър.
— За Слуга — отвърна му Маппо, още по-намръщен. Погледна към Крокъс. — Смятаме, че той е бащата на Апсалар.
Момъкът се ококори.
— Еднорък ли е?
— Не — отвърна Икариум. — Слугата на Искарал Пъст обаче е рибар. Всъщност барката му се намира в една от долните килии на този храм. Говори малазански…
— Баща й е загубил едната си ръка при обсадата на Ли Хенг — възрази Крокъс и поклати глава. — Бил е с бунтовниците, държали крепостните стени, и ръката му е изгоряла, когато имперската армия завзела отново града.
— Когато се намеси бог… — заговори Маппо и сви рамене. — Едната му ръка изглежда… млада… по- млада от другата, Крокъс. Слуга е бил пратен да се скрие, когато ви доведохме тук. Пъст го криеше от вас. Защо?
— Не беше ли Сенкотрон уредил обсебването? — заговори Икариум. — Когато Котильон я е обсебил, Сенкотрон като нищо може да е обсебил него. Няма смисъл да се опитваме да отгатнем мотивите — Господарят на света на Сянката е прословут със своята тайнственост. Все пак тази възможност ми се струва доста логична.
Крокъс беше пребледнял. Извърна рязко глава и погледът му се спря на пустия вход.
— Лост…
Фидлър го разбра моментално. Обърна се към Икариум.
— Каза, че следите на Слуга водят в бурята на Вихъра. Има ли определено място, където се очаква да стане прераждането на Ша’ик?
— Според Върховния жрец тялото й е останало там, където е паднало от ръцете на Червените мечове.
— Сред бурята?
Джагът кимна.
— В момента й го казва — изръмжа Крокъс, ръцете му се свиха в юмруци и кокалчетата на пръстите му побеляха. — „Прероди се и ще се събереш отново с баща си.“
— Живот даден за живот взет — промълви Маппо. И изгледа накриво сапьора. — Оправи ли се достатъчно за гонитба?
Фидлър кимна.
— Мога да яздя, да вървя… да пълзя, ако потрябва.
