— Знам кой ги прави тези — изсумтя той. — Майсторът им е Бернук, живее на Крайезерна. Но не бях виждал толкова големи.
Фидлър въздъхна, после каза:
— Значи Даруджистан.
— Сигурен съм — отвърна Крокъс и поклати глава.
Фидлър пристъпи предпазливо навън и се огледа. Нещата, изглежда, се бяха успокоили, точно както твърдеше търговецът. Мир и тишина. Напрегнат все пак, сапьорът закрачи внимателно по пътеката. После спря и изгледа бдително търговеца.
— Карполан Демесанд, сър, от Търговската гилдия Тригали, а това беше пътуване, за което и аз, и моите акционери никога няма да съжалим, въпреки че се надяваме никога да не се повтори.
Изтощението му беше очевидно, коприните висяха по едрото му туловище, плувнали в пот. Той махна с ръка и една облечена в доспехи жена с пребледняло лице пристъпи с малко ковчеже в ръце. Карполан продължи:
— Поздрави от един маг от Подпалвачите на мостове, който беше уведомен — съвсем навреме, по всичко личи — за положението ви, общо взето, от общия ви ефрейтор.
Фидлър се ухили и взе сандъчето.
— Усилията, които сте положили за тази доставка, ме смайват.
— Мен също, уверявам ви. А сега трябва да бягаме — ах, каква груба неучтивост — исках да кажа, „да потегляме“, разбира се. М-да, трябва да потегляме. — Въздъхна и се огледа. — Простете, но съм толкова изтощен, че присъщият изискан етикет на учтивата беседа ми е непосилен.
— Извинения не са нужни — отвърна Фидлър и се поклони. — Макар да нямам никаква представа как сте успели да стигнете тук, а още по-малко как ще се върнете в Даруджистан, ви желая бързо и безопасно пътуване. Един последен въпрос обаче: магът каза ли ви откъде е дошло съдържанието на това ковчеже?
— О, разбира се, сър. От улиците на Синия град. Малко мъгляво обяснение, но съм повече от сигурен, че ще го схванете на мига.
— А предупреди ли ви магът нещо досежно боравенето с тази пратка, Карполан?
Търговецът отвърна с гримаса:
— Каза да не го тръскаме много. Макар че тази последна отсечка от пътя ни беше донякъде… груба. Със съжаление ще кажа, че част от съдържанието на ковчежето може да се окаже изпочупена.
Фидлър се усмихна.
— Имам удоволствието да ви уверя, че всички са здрави.
Карполан Демесанд се намръщи.
— Та вие още не сте погледнали какво има вътре — как можете да сте сигурен?
— Просто трябва да ми повярвате за това.
Фидлър внесе ковчежето и Крокъс затвори вратата. Сапьорът го сложи внимателно на пода и го отвори.
— Ех, Бързи Бен — прошепна той доволно, докато оглеждаше грижливо увитите вътре предмети. — Някой ден храм ще издигна в твоя чест. — Преброи седем „проклетии“, тринайсет зидоразбивача и четири подпалвачки.
— Но как е стигнал търговецът тук? — попита Крокъс. — От Даруджистан!
— Откъде да знам? — Фидлър стана на крака и огледа останалите. — Добре сме, приятели. Всъщност много добре.
— Оптимизъм! — ревна Пъст с тон, пълен с отвращение, и заскуба оплешивялата си коса. — Докато оная тъпа маймунка пикае от страх в скута на горкото момче! Оптимизъм!
Крокъс вдигна познайника си и зяпна невярващо топлата жълта струйка, потекла по плочите на пода.
— Моби?
Познайникът му се ухили засрамено.
— Соултейкън, искаш да кажеш!
— Изтървало се е — каза Апсалар и изгледа разтрепераното същество. — Уплашило се е, като е разбрало на какво се е натъкнало. Освен ако не е някаква странна проява на хумор.
— Какви ги дрънкаш? — изръмжа Пъст и присви очи.
— Беше си помислило, че е намерило Пътя, помислило е, че онова, което го е довело тук, е древното обещание за възнесение — в известен смисъл Моби е имал право да си го помисли. Този бок’арал в ръцете ти, Крокъс, е демоничен. В истинската си форма той щеше да те държи така, както ти държиш него.
— Аха, сега разбирам — изсумтя Маппо.
— Защо не ни осветлите поне малко? — сопна се Крокъс.
Апсалар подритна кокалите в краката си.
— Треморлор е имал нужда от нов пазач. Трябва ли да съм по-ясна?
Крокъс примига и отново погледна треперещия в ръцете му Моби.
— Познайникът на чичо ми?
— Демон. Може да се приеме, че в момента е малко поуплашен от онова, което го очаква. Но съм сигурна, че ще се окаже на висотата на ролята.
Фидлър беше прибрал морантските муниции в кожената си торба и сега внимателно я преметна през рамо.
— Бързия Бен вярваше, че тук някъде ще намерим портал, врата на Лабиринт…
— Свързваща Къщите! — изграчи Пъст. — Нагла дързост — този ваш маг хитрец ме очарова, войнико. Трябвало е да стане слуга на Сянка!
„Той беше, но все едно. Ако богът ти поиска, ще ти го каже — макар че не бих се учудил…“
— Време е да намерим този портал…
— До пресечката, после наляво до двете врати. Лявата ни отвежда горе на кулата. Последният етаж. — Апсалар се усмихна.
Фидлър я зяпна, после кимна. „Ах, да. Заетите ти спомени…“
Моби ги поведе, вече овладял нервите си и при това с известно самочувствие, като домакин. Малко след пресечката, по левия коридор, в стената имаше ниша, в която бяха окачени доспехи, подходящи за воин с ръст над десет стъпки. От двете страни на нишата бяха подпрени две двуостри бойни брадви. Моби спря и погали обичливо с лапичката си обкования с желязо ботуш, след което закрачи уверено напред. Крокъс го гледаше невярващо.
Отвориха вратата и влязоха на долния етаж на кулата. Нагоре се виеше каменна стълба. В подножието на извитите стъпала лежеше друго тяло — на млада тъмнокожа жена, която изглеждаше така, сякаш е положена тук само преди час. Беше облечена с дрехи като за под бойно снаряжение, въпреки че самата броня я нямаше. Тялото й беше покрито с жестоки рани.
Апсалар се наведе и сложи ръка на рамото й.
— Познавам я.
— Какво? — изръмжа Реллок.
— Паметта на онзи, който ме беше обсебил, татко. Паметта му на смъртен…
— Танцьора — промълви Фидлър.
Апсалар кимна.
— Това е дъщерята на Дасем Ълтър. Първият Юмрук я е върнал, след като Гуглата се е отказал от нея, и, изглежда, я е донесъл тук.
— Преди да наруши клетвата си към Гуглата?
— Да. Преди Дасем да прокълне бога, на когото е служил дотогава.
— Та това е било преди много години, Апсалар — рече Фидлър.
— Знам.
Смълчаха се. Всички гледаха крехката млада жена. Маппо намести Икариум в прегръдката си, притеснен сякаш, че няма да направи със своя товар онова, което бе направил Дасем Ълтър.
Апсалар вдигна очи към стълбата.
