капитан Лъл, но изгледа Дюйкър с присвити очи.
— Зарежи племенното му облекло — каза му Лъл, — тоя е наш. Кои са тук?
— Всички освен Юмрука, магьосниците и капитана на сапьорите, сър.
— Зарежи го капитана — рече Лъл. — Той не си прави труда да се явява на такива съвещания.
— Да, сър. — Войникът натисна с облечената в стоманена ръкавица ръка и отвори вратата.
Лъхна ги пушек. Дюйкър и капитанът пристъпиха вътре. Бълт и двама офицери от Седма се бяха навели около масивното каменно огнище в другия край на помещението и явно обсъждаха запушения комин.
Лъл откопча колана с меча си и го окачи на една от куките до вратата.
— За какво в името на Гуглата сте го наклали тоя огън? Не е ли достатъчно горещо и миризливо тука? — Замаха с ръка да разкара дима.
Един от офицерите на Седма се обърна и Дюйкър позна в него войника, който беше стоял до него при пристигането на Колтейн с уикците в Хисар. Погледите им се срещнаха.
— Кълна се в копитцата на Тогг, та това е историкът!
Бълт също се обърна. Белегът и устата му зейнаха в двойната усмивка.
— Сормо се оказа прав — надушил те беше по дирята ни още преди няколко седмици. Добре дошъл, Дюйкър!
Краката му бяха толкова изтощени, че заплашваха да поддадат, затова Дюйкър седна на един от столовете, избутани до стената.
— Радвам се, че те виждам жив и здрав, чичо — рече той, отпусна се и примижа от болката в схванатите мускули.
— Ще си сварим билков чай — каза уикецът; очите му бяха зачервени и сълзяха от лютивия дим. Старият ветеран се беше съсухрил, посивял беше от умора.
— Зарежете го тоя огън, в името на чистите ми дробове, живи да сте — избоботи Лъл. — Между другото, какво задържа Юмрука? Нямам търпение да чуя какъв безумен план е измислил тоя път.
— Дотук се оправяше — каза Дюйкър.
— Е, да, срещу една армия — отвърна Лъл. — Ама сега срещу нас са две…
Историкът вдигна глава.
— Две?
— Освободителите на Гуран — каза познатият на Дюйкър капитан. — Не помня дали се представихме тогава. Аз съм Ченед. Това е капитан Сълмър.
— И това ли е всичкият офицерски ранг на Седма?
Ченед се ухили.
— Боя се, че да.
Капитан Сълмър изсумтя.
— Не съвсем. Има и един, дето командва сапьорите на Седма.
— Тоя, дето никога не се явява на такива съвещания.
— М-да. — Сълмър изглеждаше кисел, но Дюйкър вече подозираше, че това просто е обичайната му физиономия. Беше мургав и нисък, като че ли имаше канийска и далхонска кръв в родословието си. Раменете му бяха смъкнати, сякаш цял живот беше носил непосилно бреме. — Макар че защо си мисли това копеле, че е над всички нас, така и не разбрах. Проклетите сапьори нищо друго не правят, освен да поправят фургони, да събират камъни и да се мотаят в краката на резачите.
— Бълт ни командва на бойното поле — каза капитан Ченед.
— Аз съм волята на Юмрука — избоботи уикският ветеран.
Отвън се чу тропот на коне и дрънчене на броня, после вратата рязко се отвори.
Колтейн изглеждаше непроменен — прав като копие, лицето му бе обрулено от вятъра, тъмно и набръчкано като щавена кожа; черната му пелерина от съшити гарванови пера се изду след него, когато закрачи към средата на голямата стая. След него влязоха Сормо Е’нат и неколцина уикски деца и юноши, които се пръснаха и се подредиха безразборно покрай стени и мебели. Напомниха на историка за глутница пристанищни плъхове от града Малаз, всеки от тях — господар на малкото късче пространство, което държи.
Сормо пристъпи към Дюйкър и протегна двете си ръце, за да го хване за китките. Погледите им се срещнаха.
— Търпението ни бе възнаградено. Поздравявам те, че успя, Дюйкър!
Момчето изглеждаше безкрайно състарено: няколко живота сякаш се бяха побрали в бръчките около хлътналите му очи.
— Ще почивате след това, историк — каза Колтейн и огледа всички присъстващи с бавен, преценяващ поглед. — Заповедта ми беше изрична — рече той, обръщайки се накрая към Бълт. — Къде е този капитан на инженерните?
Бълт сви рамене.
— Уведомен е. Труден е за намиране тоя човек.
Колтейн се навъси.
— Капитан Ченед, докладът ви.
— Трета и Пета роти се прехвърлиха през брода и се окопават. Дължината е около четиристотин и двайсет крачки, без да се смятат плитчините от двете страни, което добавя още около двайсет крачки. Средната дълбочина е около разтег и половина. Ширината е между четири и пет в по-голямата част, на няколко места по-тясно, на други — малко по-широко. Дъното е около два пръста кал върху здраво каменно корито.
— Кланът на Мармота ще се присъедини към вашите роти от другата страна — каза Колтейн. — Ако силите на Гуран се опитат да превземат онази страна на брода по време на прехвърлянето, вие ще ги спрете. — Юмрукът се обърна към капитан Лъл. — Вие и кланът на Невестулката ще пазите тази страна, докато се прехвърлят ранените и бежанците. Аз ще държа позиция на юг, блокирайки селския път, докато всички се прехвърлят.
Капитан Сълмър се закашля.
— За реда на прехвърлянето, Юмрук. Съветът на благородниците ще писне, че…
— Благородници ли? — попита Бълт. — Имаш предвид бежанците, разбира се.
— Именно…
Капитан Лъл се ухили злобно на Сълмър.
— Мъчим се да се подмажем и на двете страни, а? А аз си мислех, че сте войник на Седма.
Лицето на Сълмър помръкна.
— Разкъсването на този ред ще е самоубийствено — каза Ченед.
— Точно така — изръмжа Бълт и изгледа Сълмър все едно, че беше гранясала мръвка.
— Носим отговорност за… — заговори вбесен капитанът, но Колтейн го сряза с рязката си ругатня.
В стаята настъпи тишина. Отвън се чу скърцане на колелета на фургон.
— Не ни стига адвокатът им — изпъшка Бълт.
След миг вратата се отвори и влязоха двама души. Първият беше облечен в безукорно чисто палто от светлосин брокат. Мускулите по тялото му от младежките години бяха отстъпили място на тлъстината, а тази тлъстина беше повехнала от трите месеца отчаяно бягство. С това лице, отпуснато като смачкана кожена торба, той все пак излъчваше самоувереност, смесена с негодувание като от понесена обида. Мъжът, който пристъпи след него, също беше облечен в хубави дрехи — макар и превърнали се от прахта и потта в безформени торби, увиснали по измършавялата му фигура. Беше плешив, кожата на черепа му — напукана и грапава, изгоряла под слънцето. Изгледа всички в стаята с насълзени очи и замига бързо.
Първият благородник заговори:
— Вестта за това събиране стигна до Съвета със закъснение…
— И освен това неофициално — прекъсна го сухо Бълт.
Благородникът продължи, почти без пауза:
— Подобни събития по принцип са свързани предимно с обсъждането на военни неща, а Небесата да не дават дано Съветът да се намесва в подобни теми. Но в качеството си на представители на близо трийсетте хиляди бежанци, събрани сега тук, ние сме съставили списък от… изисквания… който бихме искали да ви представим.
