търсели, освен неизмеримата сила, която бездруго притежавали, не е съвсем ясно. Но пък нужни ли са някакви разумни причини, когато властва амбицията? Достатъчно е да се каже, че те са… възкресили древна порода, върната от забвението от Кралиците-майки; по-примитивна версия на самите К’Чаин Че’Малле. По липса на по-добро име моите учени навремето ги нарекоха „Късоопашатковци.“
Уискиджак не откъсваше очи от Корлат и само той забеляза как тя се вкочани. Чу зад себе си Силвърфокс и Круппе — изкачваха се по склона.
— По единствената причина — продължи сухо и монотонно Каллор, — че физически те се различавали от К’Чаин Че’Малле по това, че имали къси дебели опашки, вместо нормалните дълги и тънки. Това ги правело не толкова бързи — по-скоро изправени, пригодени за света и цивилизацията, към която принадлежали първоначално. Уви, тези нови деца се оказали не толкова послушни, колкото Майките били свикнали да очакват от своето потомство — по-точно, Късоопашатковците не били склонни да отстъпват и да сливат магическите си таланти с майчетата си. Резултатът бил гражданска война и магиите, които се развихрили, били апокалиптични. За да оценим степента на отчаянието, обзело Матроните, е достатъчно да попътува човек на юг от този континент, до мястото, наречено Морн.
— Разривът — промълви Корлат и кимна.
Усмивката на Каллор беше смразяваща.
— Тя се опитала да обуздае силата на самия портал, но не на портал на най-обикновен лабиринт. О, не, решила да отвори портала, водещ към самото селение на Хаоса. Каква надменност, да си помисли, че може да контролира — ред да наложи — над такова нещо. — Замълча, сякаш премисляше собствените си думи, след което се изсмя. — О, има един-два горчиви урока в този разказ, не мислите ли?
— Я по-добре да се върнем на настоящето — изпръхтя Каладън Бруд. — Значи в долината имаме немрящи Ловци на К’елл. Въпросът, който следва да задам, е: какво търсят тук?
— Използвани са.
Очите на всички се приковаха в Силвърфокс, която стоеше пред коня си, стиснала юздите.
— Не ми звучи добре — изръмжа Дужек.
— Използвани са — повтори Силвърфокс. — От Пророка на Панион.
— Невъзможно — отсече Каллор. — Само Матрона на К’Чаин Че’Малле би могла да командва Ловци на К’елл — дори да са немрящи.
— В такъв случай, изглежда, че имаме повече от един враг — каза Корлат.
— Пророкът на Панион си има съюзник? — Дужек се наведе от седлото и се изплю. — За такова нещо и намек нямаше…
— И все пак — прекъсна го Силвърфокс — доказателството е пред нас, долу в долината.
— Една Матрона не може да ражда потомство без семето на живи мъжкари — заяви Каллор. — Следователно, след като са унищожени всички Ловци на К’елл, остава ни един враг по-малко.
Бруд се обърна и го изгледа с присвити като цепки очи.
— Лесно е за преглъщане това разкритие.
Каллор сви рамене.
— Но пред нас стои и друга истина — продължи бойният главатар. — За унищожението на Ловците на К’елл. Явно някой го прави вместо нас.
Мълчание. После, бавно, очите на всички отново се приковаха в Силвърфокс. Тя се усмихна.
— Казах ви преди известно време, че на всички ви ще ви трябва помощ.
— Т’лан Имасс! — изръмжа Каллор. — В такъв случай обясни ни, кучко, защо ще се занимават с К’Чаин Че’Малле? Не са ли джагътите заклетите им врагове? Защо ще се възлага нов на немрящите ти следовници? Защо ти и твоите Т’лан Имасс се включихте в тази война, жено?
— В нищо не сме се включили — отвърна тя с полупритворени очи под тежките клепачи, застанала, както щеше да застане Татърсейл, с ръце, отпуснати на корема, със здраво и в същото време — закръглено и меко тяло под ризата от еленова кожа.
„Ах, как ми е познато това лице. Леката ръка. Внимавай…“
— Отричаш ли тогава — заговори бавно Бруд, — че твоите Т’лан Имасс са унищожили тези Ловци на К’елл?
— Никой ли от вас не се е замислял — каза Силвърфокс и ги изгледа един по един — защо Т’лан Имасс воюваха с Джагът?
— Може би едно обяснение — каза Дужек — ще помогне да разберем.
Силвърфокс кимна отсечено.
— Когато се появиха първите Имасс, бяха принудени да живеят в сянката на Джагът. Търпени, пренебрегвани, но само в малки, управляеми групи. Изтласквани в най-бедните земи. След това сред Джагът се появили Тирани, които изпитвали удоволствие да ги заробват, да им налагат кошмарно съществуване — иго, в което следващите поколения се раждали, без да познават друг живот, без нищо да знаят за свободата.
— Урокът бил тежък, нелесен за преглъщане, защото истината била следната: в този свят имало разумни същества, които използвали добродетелите на други, тяхното състрадание, любовта им, верността им към ближните — продължи тя. — Тези качества били използвани и с тях се гаврели. Племената на Имасс най-сетне осъзнали, че боговете им всъщност са Джагътски тирани. Скрити зад приятелски маски. Тирани, които ги манипулирали с оръжието на вярата… Въстанието беше неизбежно и се оказа опустошително за Имасс. По-слаби, несигурни дори в онова, към което се стремим, нито в това какво ще ни донесе свободата в случай, че я постигнем… Но нямаше да отстъпим. Не можехме.
— Сред Джагът никога не е имало повече от шепа Тирани, жено — изръмжа Каллор.
— Дори шепа е твърде много, и да, намерихме си съюзници сред Джагът — онези, за които действията на Тираните бяха осъдителни. Но вече носехме белези по себе си. Белези, нанесени от измяна и неверие. Можехме да се уповаваме само на ближните си. В името на бъдещите ни поколения всички джагъти трябваше да измрат. Никой не можеше да бъде оставен, за да не създаде още деца, да не позволи сред тези деца да се въздигнат нови Тирани.
— И как се отнася всичко това към К’Чаин Че’Малле? — попита Корлат.
— Преди над този свят да властват Джагът, властвали са К’Чаин Че’Малле. Първите джагъти са били спрямо К’Чаин Че’Малле това, което първите Имасс са били за Джагът. — Замълча и тежкият й поглед ги обходи един по един. — У всеки вид е посято семето на господството. Нашите войни с Джагът ни унищожиха — като жив народ, като гъвкава, развиваща се култура. Това бе цената, която ние платихме, за да осигурим свободата, която вие притежавате сега. Нашето вечно жертвоприношение. — Помълча отново, след което продължи с по-твърд тон: — Тъй че сега ви питам — всички вас, които се нагърбихте със задачата да поведете война срещу една тиранична, всепоглъщаща империя, вероятно да пожертвате живота си в полза на хора, които не знаят нищо за вас, на земи, на които кракът ви никога не стъпвал и няма да стъпи — питам ви, има ли все още нещо за Т’лан Имасс, което да не разбирате? Унищожете Панион Домин. Това трябва да стане. За мен, за моите Т’лан Имасс, остава задачата да унищожим заплахата, която се крие зад Пророка на Панион, заплахата, която е К’Чаин Че’Малле.
Бавно изгледа лицата им, едно по едно.
— Останала е една жива Майка. От плът и кръв. Ако тя намери мъжко същество от своя вид, от плът и кръв… тиранията на Джагът ще бъде нищо в сравнение с тази на К’Чаин Че’Малле. Това ще бъде нашето жертвоприношение.
Само дъхът на вятъра изпълваше тишината, последвала думите й.
Каладън Бруд се обърна към Каллор.
— И ти намираш тази жена за ненавистно същество?
— Тя лъже — изхриптя той в отговор. — Цялата тази война е безсмислена. Нищо повече от лъжлива маневра.
— Маневра? — повтори с неверие Дужек. — Чия?
Каллор стисна устни и не отговори.
— В това може и да има някаква истина. Не че Силвърфокс лъже — убеден съм, че тя говори истината, поне за нещата, които пожела да ни сподели. Не, имам предвид маневрата. Помислете за заразата на лабиринтите. Вярно, ядрото й като че ли е съсредоточено в Панион Домин, и вярно е също така, че покварата на отровата е на Лабиринта на Хаос. При все това човек трябва да си зададе въпроса: защо една
