Бързия Бен се озърна към враната на полицата.
— Виж ти. Е… — добави той, обръщайки се отново към Бочълайн, — колкото до това, мога да ви кажа точно кой е виновникът.
— И защо ще ни го казвате, маг? Освен за да потърсите помощта ни? Стигам до извода, че се противопоставяте на този… отровител. И сте в процес на търсене на потенциални съюзници.
— Съюзници? Да търся помощта ви? Не, грешно ме разбирате. Информацията я предлагам безплатно. Не само че не очаквам нищо в замяна, но и да ми предложите помощ, учтиво ще я отклоня.
— Любопитно. Значи притежавате мощ, съперничеща на боговете?
— Не помня да съм споменавал за богове в тази беседа, Бочълайн.
— Напълно вярно; но все пак съществото, виновно за отравянето на всички лабиринти, несъмнено е могъщ индивид — ако не бог, то поне кандидат.
— Във всеки случай — каза с усмивка Бързия Бен — не съпернича на богове.
— Разумно решение.
— Но понякога ги изритвам от собствената им игра.
Бочълайн изгледа с любопитство чародея и бавно се отпусна назад.
— Намирам, че компанията ви ми допада, Бързи Бен. Много трудно се развеселявам, но вие се оказахте великолепно забавление, за което ви благодаря.
— Моля, няма защо.
— Моят приятел Корбал Броуч желае да ви убие, уви.
— Не можеш да задоволиш всички.
— Съвсем вярно. Виждате ли, той не обича да го объркват, а вие го объркахте.
— Той по-добре да си остане на полицата — благоразумно посъветва Бързия Бен. — Не се отнасям много добре с досадниците.
Бочълайн вдигна вежда.
Изведнъж вляво от Бързия Бен се просна огромна сянка на криле — Корбал Броуч скочи от мястото си и започна да се превръща още докато кацаше.
Малазанецът замахна с лявата си ръка, вълни от напластено чародейство се изсипаха в пространството помежду им и удариха некроманта.
Получовек, полупроскубана врана, Корбал Броуч все още не беше довършил превръщането си в човешки облик. Вълните от сила тепърва щяха да разцъфтят. Магическият удар го надигна от пода и некромантът се озова на гребена на чародейството. То се стовари в стената зад камината, понесло със себе си странно крилатата получовешка фигура, и изтрещя.
Боята избухна в облак прах. Стената се разтресе, огъна се, където я удари Корбал Броуч… и където проби дупка към онова, което беше от другата страна. Последното, което Бързия Бен видя от него, бяха ботушите му, преди мътната прах и пипалата от сила да замъглят стената.
Последва тежко изтупване оттатък — сигурно беше някакъв коридор, — а след него само падащите парчета откъртена мазилка нарушиха тишината.
Бързия Бен бавно се намести в стола си.
— Още вино? — попита Бочълайн.
— Благодаря. Извинявам се за бъркотията.
— За нищо. Никога досега не бях виждал — какво — шест, може би седем лабиринта, всички изригнали наведнъж, толкова сложно заплетени помежду си, по такъв взаимно допълващ се начин. Вие сте истински артист. Ще се съвземе ли Корбал Броуч?
— Аз съм ваш гост, Бочълайн. Би било невъзпитано от моя страна да убия приятеля ви. Освен това, стриктно казано, аз съм и негов гост.
Коминът беше доста пострадал и стаята бавно се изпълваше с дим.
— Вярно — призна Бочълайн. — Макар че, длъжен съм да изтъкна с неохота, той се опита да ви убие.
— Няма причина за притеснения — отвърна малазанецът. — Не ми създаде особени неудобства.
— И което намирам за най-смайващо, във вашата магия нямаше и следа от хаотична отрова, Бързи Бен. Можете да си представите изобилието от въпроси, които бих искал да задам.
От коридора се чу стон.
— И признавам — продължи Бочълайн, — че любопитството е най-досадната ми черта и често пъти води до непростителна жестокост към онзи, когото разпитвам, особено ако той не се окаже толкова разговорлив, колкото бих искал. Значи шест-седем лабиринта…
— Шест.
— Шест лабиринта — всички наведнъж — твърдението, че усилието ви е създало малко неудобство, леко ми прилича на самохвалство. Следователно, за да заключа, вие сте, нека да се изразим грубо: изразходен.
— Давате ми да разбера, че гостоприемното ми посрещане е към края си — отвърна Бързия Бен, въздъхна и остави бокала.
— Не непременно. Трябва само да ми кажете всичко и можем да продължим в този изискан стил.
— Боя се, че няма да е възможно — отвърна малазанецът. — Все пак искам да ви уведомя, че съществото, отравящо лабиринтите, е Сакатият бог. Ще ви се наложи да помислите как да го… попритиснете. Много по-скоро, отколкото си мислите.
— Благодаря ви. Няма да отрека, че съм впечатлен от владеенето на шест лабиринта, Бързи Бен. Длъжен съм обаче да отбележа, че може би трябваше да задържите поне половината от онова, което владеете. — Мъжът понечи да стане.
— Но, Бочълайн, аз го направих — отвърна чародеят.
Съдбата на дивана и на мъжа на него, когато силата ги удари, не беше по-добра от тази на стената и на Корбал Броуч преди малко.
Бързия Бен срещна Емансипор Рийзи в опушения коридор, водещ към входа на имението. Слугата беше увил с парцал долната половина на лицето си и влажните му очи примижаха към магьосника.
— Господарите ти имат нужда от грижи, Емансипор.
— Живи ли са?
— Разбира се. Макар че вдишването на пушек…
Слугата го подмина и излая зад него:
— Какво ви става на всички?
— В смисъл?
Емансипор се обърна.
— Не е ли ясно? Когато плеснеш една оса, после използваш петата си, нали? Иначе може да те ужили!
— Да не би да ме подтикваш да убия господарите ти?
— Всички сте прокълнати от Гуглата идиоти, това сте! Я почисти това, Манси! Я изтъркай онова! Я зарови ей това в градината! Пълни сандъците — трябва да тръгваме! Това ми е проклятието — никой не ги убива! Мислите, че ми харесва работата, а? Идиоти! Мислите, че…
Старецът още ревеше, когато Бързия Бен излезе навън.
Таламандас го чакаше на прага.
— Знаеш ли, той е прав…
— Млък! — сопна се магьосникът.
В двора немрящите стражи се бяха прекатурили от пътеката на стената и се бяха проснали по плочите, но полека-лека започваха да се размърдват. Крака и ръце се гърчеха и размахваха. „Като буболечки, паднали на гръб. Я да се махаме оттук. Защото вече наистина съм изразходен.“
— За малко щях да отида до оная стена дето я събори, знаеш ли.
— Щеше да е много лошо — отвърна Бързия Бен. — Качвай се на борда. Напускаме.
— Най-после малко благоразумие.
Бочълайн отвори очи. Отгоре го гледаше Емансипор.
