недоволството си.“
Итковиан свърна наляво и се приближи безшумно, с намерението да остане встрани от навеса, близо до буретата с вино.
Но един от малазанските офицери го забеляза и се наведе към мъжа до себе си. Каза му нещо, след което другият, също малазански командир, бавно се обърна и го изгледа.
След още миг вече го гледаха всички.
Итковиан се закова на място.
Някакъв едър воин, с чук на гърба, пристъпи напред.
— Вие сте човекът, с когото всички очаквахме да се срещнем. Вие сте Итковиан, Щит-наковалня на Сивите мечове. Защитникът на Капустан. Аз съм Каладън Бруд…
— Моля за извинение, сър, но вече не съм Щит-наковалня и не съм повече войник на Сивите мечове.
— Казаха ни го. Все пак, моля ви, елате при нас.
Итковиан не помръдна. Огледа едно по едно лицата, втренчени в него.
— Разкривате позора ми, сър.
Воинът се намръщи.
— Позор?
— Да. Вие ме нарекохте Защитника на Капустан, но съм длъжен да го приема като подигравка, защото не защитих Капустан. Смъртен меч Брукалаян ми заповяда да държа града, докато дойдете. Аз се провалих.
Никой не проговори. Изтекоха няколко мига, преди Бруд да му отвърне:
— Нямаше никаква подигравка в думите ми. А се провалихте само защото не можехте да победите. Разбирате ли ме, сър?
Итковиан сви рамене.
— Разбирам аргумента ви, Каладън Бруд, но не виждам смисъл да спорим. Ако позволите, бих предпочел да остана встрани от заседанието. Няма да си позволя никакви коментари или мнения, уверявам ви.
— В такъв случай губещите сме ние — отвърна воинът.
Итковиан извърна очи към капитана си и се стъписа, като видя сълзите, потекли по загрубелите й страни.
— Държите ли да спорим за достойнствата ви, Итковиан? — попита намръщен Бруд.
— Не.
— И все пак се чувствате недостоен за това събиране.
— Може би защото все още не съм свършил, сър. Но отговорностите, които един ден ще трябва да поема, са си мои и трябва да си ги нося сам. Сега не предвождам никого, никого не представлявам и следователно нямам място в предстоящата дискусия. Бих предпочел само да слушам. Вярно е, че нямате основания да проявите подобна щед…
— Моля ви — прекъсна го Каладън Бруд. — Стига. Добре сте дошли, Итковиан.
— Благодаря.
По мълчаливо съгласие височайшите особи се раздвижиха и се приближиха до голямата дървена маса. Жреците от Съвета на маската се разположиха в единия край. Хъмбръл Тор, Хетан и Кафал заеха позиции зад близките до тях столове, като ясно дадоха да се разбере, че ще стоят прави по време на цялата среща. Грънтъл и Стони седнаха един срещу друг в средата, новият Щит-наковалня на Сивите мечове седна до Стони. Каладън Бруд и двамата малазански командири — единият беше еднорък, чак сега забеляза Итковиан — седнаха срещу жреците. Един висок сивокос воин в дълга черна ризница застана вляво от Каладън Бруд. Вдясно зад двамата малазанци застана знаменосецът им.
Започнаха да пълнят чаши от голямата кана с разредено вино, но още преди да се приключи с това, Рат-Гугла вече говореше:
— Много по-цивилизовано място за това историческо събиране щеше да е в Хомота, двореца, от който управляват владетелите на Капу…
— След като принцът е мъртъв, искате да кажете — обади се с крива усмивка Стони. — Мястото е без под, в случай че сте забравили, жрецо.
— Би могло да се нарече архитектурно решение, нали? — попита я Грънтъл.
— Би могло, ако си идиот.
Рат-Гугла подхвана отново:
— Та както казвах…
— Нищо не казвахте, само позирахте.
— Това вино е изненадващо добро — намеси се Керули. — При положение, че това събрание е с военен характер, смятам, че мястото е подходящо. Аз впрочем имам един-два въпроса към командирите на чуждата армия.
— Ами, задайте ги — изсумтя едноръкият.
— Благодаря, Върховен юмрук. Ще ги задам. Първо, някой липсва на тази среща, нали така? Няма ли Тайст Андий между вас? И не трябваше ли да присъства техният легендарен предводител Аномандър Рейк, Господарят на Лунния къс? Всъщност интересно какво е местоположението на самия Лунен къс — тактическите предимства на едно такова съоръжение…
— Моля ви, спрете дотук — прекъсна го Бруд. — Въпросите ви включиха много неща. Не смятам, че сме напреднали до момента с обсъждането на тактика. От наша гледна точка, Капустан е само една временна спирка в похода ни; освобождението му беше стратегическа необходимост, но само първата от многото, които несъмнено ни предстоят в тази война. Да не би да намеквате, Върховни жрецо, че желаете да допринесете за успеха на кампанията по някакъв по-непосредствен начин? Човек би допуснал, че за момента основната ви грижа е възстановяването на вашия град.
Керули се усмихна.
— Ето, че вече разменихме въпроси, но все още не и отговори.
Бруд се намръщи.
— Аномандър Рейк и повечето негови Тайст Андий се върнаха на Лунния къс. Те — както и Лунният къс — ще имат роля в тази война, но подробностите все още не са уточнявани.
— Толкова по-добре, че Рейк го няма — озъби се Рат-Сенкотрон. — Той е безнадеждно непредсказуем и компанията му е доста рискована.
— За което може да свидетелства твоят бог — усмихна се Керули и отново се обърна към Бруд. — Достатъчно изчерпателни отговори, за да ме задължат да отвърна със същото. Както изтъкнахте, основната грижа на Съвета на маската сега е възстановяването на Капустан. Но при все това моите спътници са — като оставим настрана временната роля на градоначалници — слуги на своите богове. Убеден съм, че около тази маса няма човек, който да не си дава сметка за обърканото състояние на пантеона. Вие, Каладън Бруд, носите чука на Бърн и продължавате да се борите с тежките отговорности, които произтичат от това. Докато Сивите мечове, лишени от един бог, решиха да коленичат пред други два — разделената любовна двойка. Моят доскорошен пазач на кервана, Грънтъл, се прероди като Смъртен меч на нов бог. Баргастките богове бяха преоткрити и сега представляват древна орда с неизпитана сили и неизвестна нагласа. Всъщност, като гледам събралите се тук, единствените несвързани с божествени сили играчи около тази маса са Върховен юмрук Дужек и неговият първи заместник Уискиджак. Малазанците.
Итковиан видя изопнатото лице на Каладън Бруд и се зачуди какви ли ще да са „отговорностите“ с този чук, за които Керули спомена толкова небрежно.
Стоящият прав сивокос воин наруши тишината с дрезгавия си смях.
— Колко уместно пропуснахте да споменете себе си, жрецо. От Съвета на маската, но без маска. Всъщност по всичко изглежда сте нежелан в компанията им. Вашите приятели показват ясно кои са боговете им, но вие — не. Защо така?
Керули отвърна с блага, невъзмутима усмивка.
— Драги Каллор, колко си се съсухрил под това свое проклятие. Още ли караш със себе си онзи безсмислен трон? Да, така и предположих…
— Помислих си, че си ти — изсъска Каллор. — Каква жалка маскировка…
— Физическата изява се оказа проблематична.
