— Изгубил си силата си.
— Не съвсем. Тя просто… еволюира и сега съм принуден да се приспособявам и да се уча.
Воинът посегна към меча си.
— С други думи, сега мога да те убия…
— Боя се, че не — въздъхна Керули. — Само в сънищата си, може би. Но пък ти отдавна не сънуваш, нали, Каллор? Всяка нощ Бездната те взима в прегръдката си. Забравата е личният ти кошмар.
Без да се обръща, Бруд изръмжа:
— Дръпни си ръката от оръжието, Каллор. Търпението ми към теб отдавна е стигнало границата.
— Пред вас не седи жрец, главатарю! — изхриптя воинът. — Това е Древен бог! Самият К’рул.
— Това и сам го разбрах — въздъхна Бруд.
За няколко мига никой не проговори и Итковиан почти усети дразнещия, стържещ по кожата трепет на сила. Между тях беше Древен бог. Седеше на тази маса, с благо и кротко лице.
— Ограничена изява, за да сме по-точни — проговори К’рул.
— Толкова по-добре — подхвърли Грънтъл, извърнал към него котешките си очи. — Че като се сетя какво сполетя Харло…
По гладкото кръгло лице на Древния бог пробяга сянка на тъга.
— Боя се, че тогава стана точно така. Направих всичко, което можах, Грънтъл. Съжалявам, че не се оказа достатъчно.
— И аз.
— Добре! — сопна се Рат-Сенкотрон. — В такъв случай едва ли имате право да заседавате в Съвета на маската, нали?
Малазанецът Уискиджак се разсмя и стресна всички.
Стони се извърна към жреца на Сянка.
— Вашият бог знае ли колко ви е малък мозъкът всъщност? Какъв е проблемът? Че Древният бог не разбира от тайно ръкостискане? Маската му е прекалено реалистична?
— Той е безсмъртен, пачавро!
— Това донякъде му гарантира старшинство — отбеляза Грънтъл. — И все пак…
— Не омаловажавай това, плъхоядецо!
— А ако посмееш още веднъж да използваш одевешната си дума към Стони, ще те убия — кротко каза Грънтъл. — Колкото до омаловажаването, просто няма как. Всички тук се мъчим да преглътнем последствията от всичко това. В свадата се е намесил един Древен бог… срещу нещо, за което си въобразявахме, че е смъртна империя… кълна се в бездната, в какво сме се забъркали? Но вие, първата ви и единствена мисъл е около членството в жалкия ви надут съвет. Сенкотрон сигурно се свива от неудобство в момента.
— Сигурно е свикнал — озъби се Стони на жреца. — Колкото до тая торба слуз…
Рат-Сенкотрон я зяпна.
— Да се върнем на задачата си — прикани ги Бруд. — Думите ви са приети, К’рул. Панион Домин безпокои всички ни. Като богове и жреци, не се съмнявам, че ще намерите своето място в борбата срещу онова, което заплашва пантеона и лабиринтите — макар и двамата да знаем, че източникът на тези заплахи не е пряко свързан с Панионския пророк. Искам да кажа, че сме тук, за да обсъдим организацията на силите, които ще тръгнат с нас на юг от реката и ще навлязат в сърцето на Домина. Въпросът може да изглежда дребен, но е съществен все пак.
— Прието — каза К’рул и добави: — Условно.
— Защо „условно“?
— Допускам, че на тази среща ще паднат няколко маски.
Хъмбръл Тор се покашля.
— Решението е просто. Кафал.
Синът му кимна и взе думата:
— Разделяне на силите, господа. Едната към Сетта, другата — към Лест. Събиране при Маврик и след това — към Корал. Белоликите баргасти ще тръгнат с Воинството на Едноръкия, защото сме тук благодарение на техните усилия и защото баща ми харесва чувството за хумор на този човек… — Посочи Уискиджак и той вдигна вежди изненадан. — Както и нашите богове. По-нататък, изглежда разумно Сивите мечове, след като правят набор при тенесковрите, да са с другата армия. Белоликите няма да търпят такива новобранци.
Новият Щит-наковалня заговори:
— Изглежда приемливо. Стига Каладън Бруд и силите му да могат да преглътнат присъствието ни.
— Наистина ли можете да намерите нещо ценно у тези същества? — попита я Бруд.
— Всички сме ценни, сър. Стига да можем да понесем бремето на прошката и милостта. — Тя вдигна глава и погледна Уискиджак в очите.
„Мой ли е този урок? — учуди се той. — Защо тогава изпитвам и гордост, но и болка от думите й? Не, не точно от думите й. От вярата й. Вяра, която, за съжаление, изгубих. Това, което изпитваш, е завист, господинчо. Забрави я.“
— Е, ще се справим някак — изръмжа Каладън Бруд.
Дужек Едноръкия въздъхна и посегна към чашата с вино.
— Каква твърдост. По-лесно се оказа, отколкото си го представяше, нали, Бруд?
Бойният главатар оголи зъби в доволна усмивка.
— Мда. Всички яздим в една посока. Това е добре.
— В такъв случай е време да обсъдим други теми — заговори Рат-Бърн, с очи, приковани в Каладън Бруд. — Вие сте този, на когото бе даден чукът на Бърн, побрал в себе си нейната мощ. На вас бе поверена задачата да я събудите, когато се окаже най-необходима…
Главатарят отвърна със свирепа усмивка:
— И по този начин да унищожа всички цивилизации на този свят, да. Не се съмнявам, че смятате събуждането й за крайно належащо, Върховна жрице.
— Дръзвате да го отречете? — сопна се тя, опря ръце на масата и се наведе към него. — Вие я измамихте!
— Не. Просто я сдържах.
Думите му я накараха да онемее.
— В Даруджистан — намеси се Грънтъл — има един килимарски дюкян. Влезеш ли в него, нагазваш по многобройни пластове изкусно тъкани килими. Така и уроците на смъртните са напластени в краката на боговете. Жалко, че все се спъват — би трябвало да са се научили вече.
Рат-Бърн се извърна рязко към него.
— Мълчете! Нищо не разбирате! Ако Бруд не побърза, Бърн ще умре! И когато умре, с нея ще умре всичко живо на този свят! Това е изборът, глупако! Да се срутят шепа гнили цивилизации, или абсолютно унищожение — ти какво би избрал?
— Ами, щом като питаш…
— Оттеглям въпроса, защото явно си точно толкова луд, колкото и този боен главатар. Каладън Бруд, трябва да отстъпите чука. На мен. Тук и сега. В името на Бърн, Спящата богиня, настоявам.
Главатарят стана, смъкна оръжието от гърба си и го подаде с дясната си ръка.
— Ами на ти го.
Рат-Бърн примига, скочи бързо от стола и обиколи масата.
Стисна с две ръце обкованата с мед дръжка. Бруд пусна чука.
Оръжието се плъзна надолу. Костите на китките й изпукаха във въздуха. Тя изпищя, а хълмът затрепери, щом масивната глава на чука го удари. Чашите по масата заподскачаха и плиснаха локви червено вино. Рат-Бърн, паднала на колене, бе свила в скута си счупените си ръце.
— Артантос — извика Дужек, без да откъсва очи от Бруд, който гледаше с равнодушие падналата на земята жена — тичай за лечител. И гледай да е добър.
Бойният главатар се обърна към жрицата:
— Разликата между теб и богинята ти е във вярата, жено. Нещо съвсем просто, в края на краищата. Ти смяташ, че съм изправен пред две възможности. Всъщност отначало така смяташе и Спящата богиня. Даде
