Паническият вик на Бързия Бен бе накъсан от магически взрив и пантерата изскимтя от болка.
— Ставай, Паран! — изпъшка чародеят. — Ставай, че сили не ми останаха.
„Да ставам? Богове, чувствам се разбит на парчета, а той иска да му ставам.“ Успя някак да се надигне и се дръпна, като видя отново звяра пред себе си.
Беше се присвил на шест крачки от него, плющеше с опашка и жарките му като въглени очи се бяха приковали в неговите. Оголи острите си зъби в беззвучно ръмжене.
Някъде от недрата му изригна друго ръмжене. По-дълбоко, отколкото беше възможно за човешко гърло. Брутална сила потече в тялото му, отне му всичкия усет за собственото му тяло — освен че вече беше, както осъзна, на едно ниво с гигантската пантера.
Чу зад себе си накъсания шепот на Бързия Бен:
— Велика Бездна!
Котката, дръпнала уши, явно се беше разколебала.
„Какво в името на Гуглата вижда тя?“
— Гадателко на кости! — изрева Бързия Бен. — Усмири се. Огледай се — виж къде сме! Не сме твои врагове — търсим същото като теб. Тук. Сега.
Пантерата направи още една стъпка назад и Паран видя, че се готви да скочи.
— Мъстта не е достатъчна! — извика магьосникът.
Котката трепна. След миг Паран видя как мускулите й се отпуснаха, след това звярът се замъгли, започна да променя облика си — и пред него застана дребна тъмнокожа кокалеста жена. На дясното й рамо имаше дълбока рана от меч, кръвта се лееше от нея и цапаше ръката й, капеше от пръстите й по прашната земя. Две черни и изключително красиви очи се взряха в него.
Паран бавно въздъхна, усети как вътре в него нещо се утаи — и вече отново чувстваше тялото си, разтрепераните си крайници и меча, хлъзгав в ръката му.
— Кои сте вие? — попита тя.
Капитанът сви рамене.
Погледът й се плъзна над него и тя промълви:
— Морн.
Паран бавно се обърна.
Усети процепа като удар в сърцето си. Издутина във въздуха, почти на ръка разстояние от разядения покрив на изоставена кула. Рана, от която кървеше болка… „Каква болка… цяла вечност… богове подземни, в нея е побрана душа. Душа на дете. Затворена. Запечатана в раната. Помня това дете — детето на сънищата ми…“
Бързия Бен се изправи и погледна окования от магия Пророк и стикснера, клекнал на гърдите му.
Джагът го зяпаше с нечовешките си, изпълнени с ужас очи.
Магьосникът се усмихна.
— Двамата с теб, Пророче, ще се споразумеем. — Вдигна бавно Финнеста. — Мощта на Матроната… е побрана в това яйце. Нали? Сила неспособна да се самоосъзнае, ала жива все пак. Откъсната от тялото, което доскоро я бе приютило, и неизпитваща никаква болка. Тя просто съществува тук, в този Финнест, за всеки, който би могъл да я използва. За всеки.
— Не — изхриптя джагът с разширени от ужас очи. — Финнестът е свързан с мен. Само с мен. Глупав…
— Стига обиди. Искаш ли да чуеш предложението ми? Или двамата с Паран просто да се отдръпнем и да те оставим на нежните нокти на тази Гадателка на кости?
Тъмнокосата жена пристъпи към тях.
— Какво си намислил, магьоснико?
Бързия Бен я погледна през рамо.
— Споразумение, Хвърлячко на кости. В което всички печелят.
Тя изръмжа.
— Никой не печели. Никога. Оставете го на мен.
— Толкова важна ли е за теб клетвата на Т’лан? Не мисля. Ти си от плът и кръв — не си участвала в онзи ритуал.
— Не съм обвързана с никаква клетва — отвърна тя. — Действам от името на моя брат.
— Твоя брат? — попита Паран и прибра меча в ножницата.
— Онос Т’уулан. Който познаваше един смъртен. Наричаше го брат.
— Допускам, че подобна чест е… рядкост — призна Паран, — но какво общо има това с Пророка?
Тя погледна вързания на земята джагът.
— За да отмъстя за смъртта на Ток-младши, брата на Онос Т’уулан, трябва да те убия, Пророче.
В отговор джагът оголи долните си бивни и рече:
— Трябваше да ни убиеш още първия път. Да, помня те. Твоите лъжи.
— Ток-младши ли? — попита Бързия Бен. — От Воинството на Едноръкия? Но…
— Беше се изгубил — каза Паран. — Хвърлен в един хаотичен лабиринт от Хеърлок.
Магьосникът се намръщи.
— За да падне в скута на Пророка? Не ми изглежда много…
— Появи се там — прекъсна го жената. — При Морн. Пророкът прекъсна пътуването му на север, за да се върне при хората си, пътуване, в което известно време беше с Онос Т’уулан. Пророкът изтерза смъртния, унищожи го.
— Ток е мъртъв? — попита зашеметен Паран.
— Видях трупа му, да. А сега ще върна на този джаг болката, която си е заслужил.
— Не го ли направи вече? — изсъска джагътът.
Лицето на Гадателката на кости се изопна.
— Почакайте — каза Бързия Бен. — Чуйте ме. Моля ви. — Очите му шареха между нея и Паран. — Аз също познавах Ток и скърбя за тази загуба. Но тя не променя нищо, не и тук, не и сега. — Обърна се отново към Пророка. — Знаеш, че тя още е там.
Джагът потръпна и ококори очи.
— Не го ли разбра? Матроната можеше да вземе само един. Теб.
— Не…
— Сестра ти още е там. Душата й е запечатана в онази рана. Така лабиринтите се изцеряват сами, за да не се просмучат един в друг. Първия път беше Матроната — К’Чаин Че’Малле. Дошло е времето да я върнем, Пророче. Гуглата знае какво ще направи Финнест — след като го освободим, след като го отпратим в онази рана…
Джагът се усмихна грозно.
— Да освободите сестра ми? За какво? Глупак. Сляп, тъп глупак. Попитай Гадателката на кости колко ще оцелеем в този свят? Т’лан Имасс вече ще ни подгонят не на шега. Освобождавам сестра си, и за какво? Кратък живот, изпълнен с бягство — помня, смъртни. Помня! Бягството. Без сън. Майка ни, която ни носеше, как се хлъзгаше в калта… — Извърна леко глава. — О, и как помня и теб, Хвърлячко на кости! Ти ни изпрати в онази рана — ти…
— Сгреших — отвърна жената. — Мислех — вярвах, — че е портал към Омтоуз Феллак.
— Лъжкиня! Може да си от плът и кръв, но омразата ти към Джагът не е по-различна от тази на немрящия ти род. Не, ти беше намерила по-ужасна орис за нас.
— Не. Вярвах, че ви спасявам.
— И така и не си разбрала истината? Не си я разбрала?
Паран видя как се изопна лицето й.
— Не можех да променя стореното.
— Страхливка! — изкрещя джагът.
— Хайде стига! — прекъсна го Бързия Бен. — Сега можем да го оправим. Върни Матроната в раната, Пророче. Освободи сестра си.
— Защо? Защо да го правя? За да видя как Т’лан Имасс ще посекат и двама ни?
— Той е прав — заяви жената. — И все пак, джаг, по-добре това, отколкото цяла вечност в болка, каквато изпитва сега твоята сестра.
