— Не ме интересува.
— Нея — също — отвърна тя. — Нямаш избор…
Той кипна.
— Нищо ново в това! Е, питай Опонн колко добре се справих! — Изсмя се горчиво. — Съмнявам се, че ще се оправят някога. Грешният избор, Татърсейл, винаги съм бил грешният избор!
Тя го погледна с вбесяващо спокойствие. И сви рамене.
Сломен, Паран извърна лице. Погледът му се спря на мхаби, Уискиджак, Малът и Бързия Бен. През цялото време четиримата не бяха помръднали. От търпението им — „проклятие, вярата им“ — му се дощя да закрещи. „Грешен избор, проклети да сте. Всички.“ Но знаеше, че няма да го чуят.
— Нищо не знам за Драконовата колода — промълви унило.
— Ако имаме време, ще те уча. Ако не — ще се оправиш сам.
Паран затвори очи. Болката в стомаха му се връщаше — надигаща се, бавно издуваща се вълна, която вече не можеше да удържа. „Да, разбира се. С по-малко от това Татърсейл не би се примирила. Ето, че го получи, Уискиджак. Сега тя води, другите я следват. Добър войник е капитан Гъноуз Паран…“
В ума му се върна онова ужасно, кошмарно селение в меча Драгнипур, с легионите оковани души, теглещи невъзможното си бреме… а в самия фургон — студената, тъмна пустош, откъдето излизаха веригите. „Фургонът кара портала, входа за Куралд Галайн, лабиринта на Мрака. Мечът събира души, за да го запечата… Каква рана трябва да е, за да трябват толкова души…“ Изпъшка да потисне болката, а малката ръка на Силвърфокс го докосна по рамото.
Едва не потръпна.
„Ще ви проваля всички.“
5.
Два дни и седем левги черни, ниско надвиснали облаци пепел, а по телабата на лейди Енви нямаше и едно петънце. Ток-младши изръмжа, смъкна подгизналата кърпа от лицето си и бавно сложи на земята тежката кожена торба. Не беше и помислял, че душата му ще благослови гледката с просналата се пред тях безлика тревиста равнина, но след вулканичната пепел вълнистият пейзаж на север мамеше като рай.
— Това хълмче подходящо ли е за бивак? — попита лейди Енви. — Струва ми се ужасно открито. А ако в тази равнина има мародери?
— Вярно, мародерите обикновено не са много умни — отвърна Ток — но и най-глупавият разбойник ще се поколебае, преди да се изправи срещу трима сегюле. Вятърът, който усещате тук горе, ще ни пази от насекомите през нощта, лейди. Не бих ви препоръчал ниското.
— Прекланям се пред мъдростта ви, съгледвачо.
Той се прокашля и огледа околността.
— Не мога да видя четириногите ви приятели.
— Нито кокалестия ви спътник. — Тя вдигна лице. — Смятате ли, че са се заблудили по пътя?
Той я погледна с насмешка и не отвърна нищо.
Тя вдигна вежда и се усмихна.
Ток побърза да обърне внимание на багажа.
— Ще взема да разпъна шатрите.
— Както ви уверих снощи, Ток, слугите ми са напълно способни да се справят с тези досадни дейности. Много повече бих предпочела да приемете за себе си по-висок ранг от простия труженик, докато трае това наше велико приключение.
— Искате от мен да правя геройски пози на фона на слънчевия залез ли, лейди Енви?
— Точно така!
— Не си бях давал сметка, че съществувам за ваше забавление.
— О, ето, че пак се сърдим. — Тя пристъпи към него и отпусна леката си като лястовичка длан на рамото му. — Моля ви, не се карайте с мен. Едва ли бих могла да водя интересни разговори със слугите си, нали? Вашият приятел Туул също не е самото цвете на светското общение, блеснало с живителната си свежест. И макар двете ми паленца да са почти съвършените спътници с това, че винаги слушат и никога не прекъсват, човек все пак жадува за тръпката на остроумната беседа. Двамата с вас, Ток, разполагаме единствено със себе си за това пътешествие, тъй че нека укрепим връзките на приятелството.
Ток-младши заби очи в стегнатите на вързопи шатри и въздъхна.
— Хич не ме бива за остроумни беседи, лейди, уви. Аз съм прост войник. — „Нещо повече, войник с белези — кой няма да потръпне, като ме види?“
— Това не е скромност, а чиста заблуда, Ток.
Той трепна от резкия й тон.
— Ти си образован много повече от обичайното за един професионален войник. А и предостатъчно от резките ти реплики с Т’лан Имасс чух, за да оценя остроумието ти. Какъв е този внезапен свян? Откъде това усилващо се неудобство?
Ръката й не беше помръднала от рамото му.
— Вие сте магьосница, лейди Енви. А магиите ме изнервят.
