Потеглиха. Слънцето вече се беше смъкнало ниско зад тях.
Свил ръце в скута си, дестраянтът гледаше принц Джеларкан с дълбока симпатия. Не, каква ти симпатия, предвид явното му изтощение беше много повече. Главата на Карнадас пулсираше. Лабиринтът му Денъл беше кух, обвит в сива пепел. Ако трябваше да сложи ръцете си на масата, всички щяха да видят колко треперят.
Смъртният меч крачеше напред-назад зад него.
Итковиан беше излязъл на обход в равнината на запад с две крила и нещо се беше случило. Тревогата отекваше във всяка нервна стъпка зад гърба на дестраянта.
Принцът на Капустан беше стиснал очи, пръстите му разтриваха слепоочията под студено кованото медно кръгче на короната му. Беше двайсет и две годишен, но бръчките му бяха като на четиридесетгодишен. Бръснатото му теме беше покрито с бенките на царственото му потомство, като капки кръв, засъхнали и потъмнели. След дълга въздишка принцът проговори:
— Съветът на маската няма да бъде склонен, Смъртни мечо. Настояват техните джидрати да заемат външните укрепления.
— Укрепленията ще бъдат изолирани, след като обсадата започне, принце — изръмжа Брукалаян.
— Знам. И двамата го знаем. Изолирани, съборени, всеки войник вътре ще бъде заклан… след което изнасилен. Жреците си въобразяват, че са свръхстратези във военното дело. Религиозна война, в края на краищата. Елитните воини на храмовете трябва да нанесат първите удари.
— Не се съмнявам, че ще ги нанесат. И толкова.
— И толкова. Може би, ако осигурим коридори, атаки, за да осигурим изтеглянето…
— Което ще ни струва още повече жертви, принце. А и най-вероятно ще е провал. В такова самоубийство войниците ми няма да участват. И ви моля, не се опитвайте да наложите волята си над мен за това. Договорът ни е да държим града. По наша оценка най-добрият начин да го постигнем е с отбрана на стените. Външните редути винаги са спънка — ще послужат по-добре на враговете, отколкото на нас — като опорни пунктове за щурмовете. Джидратите ще трябва да ги държат в мъртвата зона. Поставят ли се там обсадни машини, ще бъдем подложени на непрекъснат обстрел.
— Съветът на маската не очаква, че укрепленията ще паднат, Смъртни мечо. Според тях вие сте се вкопчили в убеждението си и изразените ви опасения са неуместни.
Последва тишина, ако не се смяташе нехарактерното крачене на Брукалаян. Принцът най-сетне отвори очи и загледа умислено котешките стъпки на Смъртния меч. После се намръщи, въздъхна и стана.
— Лост ми трябва, Смъртни мечо. Намерете ми го, и то колкото може по-бързо. — Обърна се рязко и закрачи към вратите на залата, където го чакаха двамата му телохранители.
След като масивните крила се затвориха зад принца, Брукалаян се обърна към Карнадас.
— Продължават ли да извличат от силата ви?
Дестраянтът поклати глава.
— От известно време — не. Скоро след неочакваната визита на принца престанаха. Все едно, взеха всичко, което имах. Ще ми трябват няколко дни, докато се възстановя.
Брукалаян издиша бавно.
— Е, рискът от стълкновение беше известен. От това трябва да заключим, че Панионецът е изпратил сили през реката. Въпросът е колко?
— Достатъчно, за да премажат две крила, изглежда.
— В такъв случай Итковиан трябваше да избегне боя.
Карнадас изгледа Смъртния меч.
— Не сте справедлив, сър. Щит-наковалня разбира от предпазливост. Ако е било възможно, щял е да го направи.
— Да — изръмжа Брукалаян. — Знам.
Откъм казармените порти се чуха гласове и по каменните плочи изчаткаха конски копита. Напрежение изпълни стаята, но никой от двамата не проговори.
Вратите се разтвориха широко, те се обърнаха и видяха на прага Сидлис, пратеничката на Итковиан.
— Смъртни мечо, дестраянте. Нося ви съобщение от Щит-наковалня.
— Влезли сте в битка — промълви Брукалаян.
— Да, сър. Един момент, сър. — Сидлис притвори вратата и се обърна отново към командира и жреца. — В равнината са се появили демонски слуги на Пророка на Панион. Натъкнахме се на един и влязохме в схватка. Приложената тактика трябваше да е достатъчна, щетите, които нанесохме, бяха жестоки и действията ни бяха безпогрешни. Чудовището обаче се оказа немрящо — оживял труп, и това го разбрахме твърде късно, нямаше време за оттегляне. Беше буквално неуязвимо за раните, които му нанасяхме. Все пак успяхме да унищожим демона, макар и на висока цена.
— Конник Сидлис — заговори Карнадас, — битката, която описвате, трябва да е станала преди доста време, иначе нямаше да сте тук… Но нуждата да се извлича от лечебната ми сила престана едва преди малко.
Сидлис се намръщи.
— Оцелелите в тази схватка можаха да се справят и без силата ви, сър. С ваше позволение ще продължа разказа си, което може би ще внесе повече… яснота.
Брукалаян вдигна вежда на мъглявия отговор и изръмжа:
— Продължете.
— След унищожението на този демон пристигнаха още четири.
Дестраянтът потръпна. „Как изобщо сте останали живи тогава?“
— В този момент, за наш късмет — продължи Сидлис, — се появиха неочаквани съюзници и немрящите демони бързо бяха унищожени до крак. Естеството на този съюз, разбира се, се нуждае от формализиране. За момента общите усилия са продиктувани от наличието на общ враг — те, както съм убедена, продължават и в настоящия момент, като Щит-наковалня и отрядът яздят с благосклонните ни приятели с намерението да изловят колкото може повече от тези свирепи демони.
— Изглежда, са ги намерили, ако се съди по изтощението на дестраянта — каза Смъртният меч.
Сидлис кимна.
— Това ли е всичко? — попита Карнадас.
— Сър. Придружават ме емисарите на въпросните потенциални съюзници. Щит-наковалня прецени, че би било най-целесъобразно, ако преговорите, които може да последват, се проведат единствено между Сивите мечове и нашите гости; и че всяко решение досежно уведомлението на принца или Съвета на маската трябва да се съобрази с вашето мнение — и на двама ви.
Брукалаян изпръхтя в съгласие.
— Емисарите в двора ли чакат?
Отговорът на въпроса му изригна на прашни вихри вляво от вестоносеца. Изскочили от каменния под, в слягащия се прах се очертаха три съсухрени, облечени в кожи фигури. Гнила дрипава козина, а под нея — лъскава тъмнокафява кожа, масивни рамене и мускулести ръце.
Дестраянтът залитна назад и падна в стола си, облещил очи.
Без да трепне, Брукалаян изгледа трите привидения с присвити очи.
— Наричат се Крон Т’лан Имасс — поясни невъзмутимо Сидлис. — Според Щит-наковалня воините им наброяват около четиринадесет хиляди.
— Т’лан Имасс — прошепна смаяно Карнадас. — Какво пресмущаващо… съвпадение.
— С ваше позволение — продължи Сидлис, — да представя гостите ни. Това са Хвърлячи на кости — шамани. Този най-вляво, чиито рамене са покрити с кожа на бяла мечка, е Бек Окан. Непосредствено до него, с кожата на бял вълк, е Бендал Хоум. Хвърлячът на кости до мен, в кожата на прерийна мечка, е Окрал Лом. Уточнявам, че естеството на въпросните кожи е пряко свързано с техните… соултейкън форми. Поне така ме информираха.
Бендал Хоум пристъпи напред.
— Нося ви поздрави от Крон, от Крон Т’лан Имасс, смъртни — заговори той с тих, плавен шепот. — Прочие, имам пресни новини от нашите кланове, съпровождащи вашия Щит-наковалня и неговите войници.
