форма продължаваше до земята, медната обшивка се нарушаваше само от десетина прозореца горе, покрити с тънък розов кварцит. Входът представляваше тесен, но висок портал, ограден с четири огромни камъка — широк праг отдолу, два тънки менхира отстрани и каменен трегер отгоре. Коридорът зад него беше три разкрача широк.
Въздухът вътре бе по-горещ, отколкото в двора, светлината, леко оцветена в розово, струеше капризно от прозорците. Очакваше ги ниска маса, отрупана с ястия и обкръжена с възглавнички, на които да се изтегнат. Пред друга триъгълна врата — точно срещу входа — стоеше грамаден мъж в странна черна броня. На рамката вляво от него беше подпряна голяма двуостра брадва с дълга дръжка. Воинът беше гологлав, с обръснато теме, и по ъгловатото му безбрадо лице се виждаха стари белези — по челюстта и покрай носа.
„Дъх на Гуглата, тези белези са ми познати — оставя ги набузникът на шлема… когато някой те смлати с боздуган в лицето.“
Лейди Енви се намръщи, поколеба се и се обърна към жреца.
— Не казахте ли, че ни очаква главният ви жрец?
Мършавият мъж се усмихна.
— Точно той ви очаква, госпожо. — Поклони се към воина. — Това е сиърдомин Калт, господарят на този храм. Сиърдомините са Надарените сред чедата на Пророка на Панион. Несравними воини, но също така образовани. Е, след като приключихме с представянията, сега ще ме удостоите ли с вашите имена?
— Аз съм лейди Айсла’Дракон — каза лейди Енви, вече с лице към сиърдомина. — Приятелят ми се казва Ток-младши, телохранителите ми са Сену, Турули и Мок, който в момента спи. Желаете ли да научите имената и на домашните ми любимци?
„Ти току-що му ги каза, нали?“
Жрецът поклати глава.
— Това няма да е необходимо. В Домина не се проявява уважение към безмозъчни животни. При условие, че ги държите под контрол, в името на гостоприемството ще бъдат търпени. Благодаря ви за представянето, лейди. Сега ще ви напусна. — Поклони се отново, обърна се и закуцука към малката странична врата.
Сиърдоминът пристъпи напред и бронята му издрънча.
— Настанете се — прикани ги с кротък и спокоен глас. — Рядко биваме почетени с гости.
Лейди Енви повдигна вежди.
— Рядко?
Калт се усмихна.
— Всъщност вие сте първите. Панион Домин е изолирана страна. Малко посещения и много рядко повече от веднъж. Разбира се, намират се хора, които помъдряват и приемат вярата, и те са добре дошли като братя и сестри. Голяма е отплатата, когато бъде приета вярата. — Очите му блестяха. — Моята страстна надежда е, че тази отплата ще споходи и вас.
Ток и лейди Енви се настаниха на възглавничките. Баалджаг и Гарат спряха при сегюле, които останаха прави до входа. Сиърдомин Калт седна срещу гостите и попита:
— Болен ли е слугата ви? Да извикам ли лечител, лейди?
— Не е нужно. Ще се оправи. Но съм любопитна, сиърдомин. Защо строите храм в такова незначително селище? Особено след като след това екзекутирате жителите му?
— Жителите бяха възнаградени, а не екзекутирани — отвърна навъсено Калт. — Екзекутираме само престъпници.
— А жертвите ви останаха ли доволни от тази разлика?
— Може би скоро ще имате възможност да ги попитате сами, лейди.
— Може би.
— Да отговоря на въпроса ви. Този храм е един от седемдесетте построени наскоро, на ключови позиции по традиционните подстъпи през границата на Панион Домин. Границите на Пророка на Панион са колкото географски, толкова и духовни. На неговите най-правоверни се пада да поемат отговорността за тяхната защита и поддържане.
— Следователно ние сме ваши гости и вие можете да прецените дали сме достойни да влезем във вашата империя, или не.
Калт сви рамене, пресегна се и си взе някакъв местен плод, непознат на Ток.
— Заповядайте. Виното е от Гредфалан, съвсем приемливо. Месните хапки са от бедерин…
Лейди Енви се наведе, взе изящно с два пръста късче месо и го подхвърли към входа. Гарат пристъпи напред, подуши го и го изяде. Тя се усмихна на висшия жрец.
— Благодаря ви, ще хапнем.
— За нашия народ — изхриптя разтреперан Калт, — това, което направихте току-що, е дълбоко оскърбление.
— А за нашия е въпрос на прагматизъм.
Сиърдоминът се озъби в хладна усмивка.
— Доверието и честта са ценени качества в Панион Домин, лейди. Контрастът с културата, от която идвате, едва ли може да е по-очевиден.
— Безспорно. Смеете ли да рискувате с упадъчното ни влияние?
— Вие нямате никакво влияние, лейди. Ние обаче може би имаме.
Ток си наля вино, зачуден накъде бие Енви. Бяха влезли в гнездо на стършели, а тя с усмивчицата си май скубеше нечии перца.
Междувременно Калт се беше овладял.
— Разумно ли е да маскирате слугите си, лейди? Тази практика като че ли противоречи на потребностите на жалката ви параноя.
— А, но те са нещо повече от прости слуги, сиърдомин. Всъщност те са емисари. Кажете ми, моля, запознат ли сте какво представляват сегюле?
Калт изгледа замислено мълчаливите воини при входа.
— Островният народ… който избива всички наши монаси. И ни подкани да им обявим война и да изградим нашественически флот. Наглостта жъне своята награда, както ще се уверите. В края на краищата, едно е да избиваш невъоръжени жреци… Десет хиляди сиърдомини ще се оправят лесно със сегюле. Е, добре — въздъхна той, — тези емисари да не би да са дошли тук, за да помолят за прошка?
— О, не — заяви лейди Енви. — Дошли са, за да…
Ръката на Ток се стрелна и я стисна под мишницата. Изненадана, тя се обърна към него.
— Лейди — промълви той, след което се обърна към Калт. — Дошли са, за да занесат съобщение на Пророка на Панион. Лично.
— Определено може да се каже и така — отбеляза сухо Енви.
Ток отдръпна ръката си, отпусна се и зачака сърцето му да престане да бие като чук в гърдите.
— Такава аудиенция налага няколко предварителни условия — каза Калт, без да откъсва очи от сегюле. — Невъоръжени. Без маски. Сигурно и други — но не аз ще реша това. — Погледът му отново се върна на дамата. — Но как е възможно тези емисари да са ваши слуги?
— Малки женски хитрини — отвърна тя с бегла усмивка.
Сиърдоминът видимо трепна.
„Е, да, знам какво е. Сърцето ти току-що стана на вода. Мъчиш се да не се проснеш в краката й. Да, стиснат си за гърлото, приклещен си и риташ безпомощно…“
Калт се окашля.
— Сега ще ви оставя да си отдъхнете. Спалните ви са приготвени. Монахът, който ви посрещна, ще ви отведе. Благодаря ви за тази изключително поучителна беседа. — Стана, взе си брадвата от стената и излезе през вътрешния вход.
След като вратата се затвори, Ток изпръхтя:
— Поучителна? Шега ли беше това?
— Хайде, хапни, любов моя. Пълно и доволно коремче… преди да си получим наградата.
Ток се задави с глътката вино, закашля се безпомощно, после я погледна с насълзени очи.
