ставаха все по-чести и кънтяха сред двора.
Злокобен признак — пред портала нямаше нито един Едур.
Затича натам. Някакво движение вдясно привлече вниманието му, той се обърна и видя нов отряд на Едур — все още на шейсетина крачки разстояние. „Малазанците ще трябва да се справят с тях… Кралицата на Сънищата дано им помогне.“ Портата вече беше пред него и той успя да зърне какво става зад нея.
В средата на двора в редица стояха четирима Едур, с гръб към него. Още десетина воини Едур изчакваха на фланговете, стиснали ятаганите си за бой. Вълните магия изригваха от четиримата, пулсираха и се усилваха… и всяка се понасяше над каменния под в тътнеща буря от цветове, за да се стоварят върху Дарист.
А той стоеше сам, мъртвата или изпаднала в несвяст Апсалар лежеше в нозете му. Зад него бяха разпръснатите трупове на внуците на Аномандър Рейк. Дарист някак си държеше меча вдигнат нагоре, въпреки че беше целият в рани, чак костите се виждаха през разсечената му плът. Стоеше пред връхлитащите с грохот вълни и не отстъпваше нито крачка, въпреки че те го разкъсваха. Мечът Скръб се бе нажежил до бяло и металът пееше с ужасен, пронизителен тон, който ставаше все по-силен, разкъсваше тъпанчетата.
— Блайнд — изсъска Кътър. — Трябваш ми
Сенки разцъфнаха около него, четири тежки лапи изтътнаха върху каменните плочи и грамадното туловище на Хрътката изведнъж изникна от нищото.
Един от магьосниците Едур се обърна рязко. Нечовешките му очи се разшириха, щом видя Блайнд, и чародеят отсече нещо с дрезгав, властен тон.
Втурналата се напред Блайнд се закова на място, огромните нокти изстъргаха по камъните.
И Хрътката се присви.
— Беру да ме пази дано! — изруга Кътър и ръката му зашари в паника за нож…
Дворът изведнъж се изпълни със сенки и въздухът се раздра от странен пращящ звук…
И сред четиримата чародеи Едур се появи пета фигура, загърната в сиво, с ръкавици, с лице, скрито под груба качулка. Държеше въже, което сякаш се гърчеше, изпълнено като че ли със свой собствен живот. Кътър видя как въжето замахна и перна чародея през едното око, а щом изплющя назад, го последваха пръски кръв и разбит мозък. Магията на чародея угасна и той се строполи.
Въжето се движеше толкова бързо, че Кътър не можеше да го следи. Държащият го пристъпваше леко между тримата останали магове. Главата на първия се търкулна от раменете, вътрешностите на втория се изсипаха от разпрания му корем, а това, което свали последния чародей, стана като в мъгла и без видими последствия, освен че едурът беше издъхнал още преди да падне на земята.
Воините Едур нададоха викове и налетяха от двете страни.
И тогава започнаха писъците. Въжето изфуча от дясната ръка на Котильон; лявата му стискаше дълъг нож, който само близваше или докосваше всеки, който го доближи — но резултатът беше ужасен. Въздухът се замъгли от капките кръв около бога-покровител на убийците и преди Кътър да си е поел четвъртия дъх от началото на боя, той беше свършил и около Котильон бяха останали само трупове.
Последното изплющяване на въжето плисна кръв през стената, после богът смъкна качулката и вихрено се завъртя срещу Блайнд. Отвори уста да каже нещо и я затвори, махна сърдито с ръка и се спуснаха сенки, които погълнаха треперещата Хрътка. Когато след миг се разсипаха, Блайнд вече я нямаше.
Оттатък двора доехтяха шумовете от боя, Кътър се обърна и извика през рамо на Котильон:
— Малазанците имат нужда от помощ!
— Нямат нужда — изръмжа богът.
Нещо изтрака на плочника и двамата се обърнаха. Дарист бе паднал до Апсалар. Листата под меча вече пламваха от топлината му.
Лицето на Котильон посърна като при внезапна, дълбока скръб.
— Когато приключи отвън, покажи му този меч — промълви той на младия дару. — Кажи му имената му.
— На кого?
Котильон огледа касапницата около себе си и изчезна.
Кътър притича до Апсалар и коленичи до нея.
Дрехите й бяха овъглени, пушекът се виеше на струйки в утихналия вече въздух. Огънят беше лъхнал през косата й, ала само за миг сякаш, защото й беше останало много. Лицето й също не бе обгорено, макар да се виждаше дълъг червен оток в диагонална резка през шията й. Лекото потръпване на крайниците — остатък от магическата атака — показваше, че още е жива.
Опита се да я събуди, но не успя. Вдигна глава и се заслуша. Звуците от битката бяха секнали и вече се чуваше само скърцането на два ботуша, приближаващи се по обгорената земя.
Кътър бавно се надигна и се обърна към арката.
На прага се появи Пътника. Стискаше в металната си ръкавица меч. Счупен. Макар да бе плувнал в кръв, не изглеждаше да е пострадал. Спря и огледа двора.
Без да пита, незнайно как Кътър разбра, че е единственият останал жив. Въпреки това пристъпи и погледна навън. Всички малазанци бяха на земята, неподвижни. Около тях в кръг лежаха труповете на петдесетина Тайст Едур. Други, пронизани от метални стрели, лежаха по пътеката към поляната.
„Призовах ги, за да загинат. Жената капитан — с красивите очи…“ Върна се при Пътника, който бавно обикаляше между падналите Тайст Андий. И попита със стегнато гърло:
— Истината ли каза, Пътнико?
Мъжът го изгледа през рамо.
— Тази битка. Наистина ли беше малазанска?
Небрежното свиване на рамене го смрази.
— Някои от тези още са живи. — Пътника махна с ръка към телата на Тайст Андий.
— А в пещерата има ранени.
Мъжът спря до Апсалар и Дарист.
— Тя е приятел — промълви Кътър.
Пътника изсумтя, хвърли счупения си меч и прекрачи Дарист. Наведе се за меча му.
— Внимавай…
Но той стисна десницата си в металната ръкавица и вдигна оръжието.
Кътър въздъхна, стисна очи, после отново ги отвори и рече:
— Наречен е Мъст… или Скръб. Можеш да си избереш което ти допадне повече.
Пътника се обърна и срещна погледа му.
— Не го ли искаш за себе си?
Дару поклати глава.
— Онзи, който го носи, трябва да притежава изключителна воля. Аз не съм за този меч, нито мисля, че ще бъда някога.
Пътника огледа меча в ръката си.
— Мъст. — Кимна и се наведе да вземе ножницата от тялото на Дарист. — Кой е този старец?
Кътър сви рамене.
— Страж. Казваше се Андарист. Вече го няма и сега Тронът е без защитник…
Пътника се изправи.
— Ще се задържа тук за известно време. Както каза, има ранени, за които някой трябва да се погрижи… и трупове, които трябва да се погребат.
— Аз ще помогна…
— Не е нужно. Богът, който се появи тук, бе навестил корабите на Едур — на борда им има продукти. Вземи си жената и напуснете този остров. Ако случайно дойдат още Едур, вие двамата само ще ми пречите.
— Колко време смяташ да се задържиш тук, на мястото на Андарист?
— Достатъчно, за да бъде почетен.
Апсалар простена и Кътър пристъпи към нея. Тя замята ръце и крака, като в треска.
— Отведи я оттук — каза Пътника. — Магията може да има още последствия.
Кътър вдигна глава, срещна очите му и видя в тях жал — първото чувство, което виждаше у този
