Зад платнените стени се чуха възбудени гласове.
— Пуснете го! — извика Ша’ик.
Вътре нахлуха двама от охраната, влачеха някакъв мъж. Беше оцапан с прах и пот, не можеше дори да стои прав, толкова беше изтощен. Един от стражите изръмжа:
— Това е Коураб Билан Тену’алас. От командирите на Леоман.
— Избрана! — изохка Коураб. — Аз съм третият ездач, когото Леоман праща при теб! Намерих телата на другите — убийците ме преследваха почти дотук!
Лицето на Ша’ик потъмня от гняв.
— Доведи Маток! — сопна се тя на един от стражите. — Л’орик, дай му от цяра, да се съвземе по- бързо!
Върховният маг се приближи и отпусна длан на рамото на Коураб.
Пустинният воин задиша по-леко, после бавно изправи рамене.
— Леоман ви изпраща поздравите си, Избрана. Иска да знае разположението на воините на Маток…
— Коураб — прекъсна го Ша’ик. — Ти ще се върнеш при Леоман — с ескорт. Заповедите ми към него са следните… слушаш ли ме?
Той кимна.
— Леоман да се върне незабавно при мен. Ще поеме командването на армиите ми.
Коураб примига.
— Избрана?
— Леоман от Флейлс ще поеме командването на армиите ми. Преди да се съмне. Л’орик, иди при Корболо Дом и му предай, че го викам. Да се яви незабавно при мен.
Л’орик се поколеба, после кимна.
— Както заповядате, Избрана. Тръгвам веднага.
Излезе от залата, тръгна през стаички и коридори, подминаваше пазач след пазач, виждаше извадените мечове и усещаше коравите им погледи зад гърба си. Корболо Дом щеше да е глупак, ако се опиташе да се добере до нея със своите убийци. Ала нощта едва започваше и в оазиса навън звездната светлина танцуваше по извадените остриета.
Щом излезе пред палата, Л’орик се спря. Беше разтворил лабиринта си и го направи видим, с искрящ ореол около себе си. Не искаше никой да направи фатална грешка. Колкото и уязвим да го правеше това, тръгна към командната шатра на Корболо Дом.
Убийците на кучета стояха готови в окопите си, подрънкваше оръжие, стържеше броня и се чуваха приглушени разговори, които затихваха, щом подминеше, и отново се усилваха зад гърба му. Л’орик знаеше много добре, че тези войници — по свой избор, както и по силата на обстоятелствата — се бяха превърнали в отделна сила. „Белязана с кървавите им деяния. С фокуса на малазанския гняв. Знаят, че никакво отстъпление няма да им се позволи.“ Кипежът, който ги беше обзел, издаваше неувереност, в прословутата им свирепост вече се долавяха проблясъци на страх. И животът им беше в опетнените ръце на Корболо Дом. Изцяло. „Тази нощ няма да спят.“
Зачуди се какво ли ще последва, когато Леоман изтръгне командването от напанеца ренегат. Щеше ли да има бунт? Напълно възможно. Ша’ик, разбира се, разполагаше със закрилата на богинята Вихър и нямаше да се поколебае да сломи тази сила в случай, че позицията на Леоман бъде оспорена. Все пак не това беше най-добрият начин да подготвиш армията си в нощта преди битката.
„Твърде дълго изчакваше. Но пък всичко това може да е било съзнателно. Да извади Корболо от равновесие, да не му остави време да подготви каквито и да било контраходове. Ако е така, то това е най- опасният риск тази нощ.“
Тръгна нагоре по пътеката. Двама стражи го спряха пред входа.
— Уведомете Корболо Дом, че му нося вест от Ша’ик.
Двамата войници се спогледаха, единият кимна и влезе в шатрата.
Скоро след това излезе магьосницата Хенарас. Лицето й беше навъсено.
— Върховен маг Л’орик. Трябва да освободите лабиринта си, за да получите аудиенция от Главнокомандващия на Апокалипсиса.
Веждата му се вдигна учудено, щом чу титлата, но той само сви рамене и отслаби магическата си защита.
— Значи съм под твоята закрила тогава.
— От кого се пазиш, Върховен маг? Малазанците са оттатък падината.
Л’орик се усмихна.
Хенарас му махна с ръка, обърна се и влезе в командната шатра. Л’орик я последва.
По-голямата част от помещението беше заета от висок подиум, срещу входа, а на подиума беше поставен масивен дървен стол. Във високия му гръб бяха врязани символи — хенгийски, с изненада ги разпозна Л’орик — от древния град Ли Хенг, в ядрото на Малазанската империя. Над резбованите символи стърчаха изваяни от дърво нокти на хищна птица, изпънати напред и надвиснали над главата на напанеца, който седеше отпуснат, премрежил очи срещу Върховния маг.
— Л’орик — провлече той. — Ти си глупак. Скоро ще разбереш какво сполетява прекалено наивните души. Вярно — добави с усмивка, — може би си допускал, че сме съюзници. В края на краищата толкова дълго обитавахме един и същи оазис, нали?
— Ша’ик настоява да се явиш при нея, Корболо Дом. Незабавно.
— За да ме освободи от командването, да. С наивното убеждение, че моите Убийци на кучета ще приемат Леоман от Флейлс — видя ли ги добре докато идваше насам, Л’орик? Готовността им видя ли? Моята армия, Върховен маг, е обкръжена от врагове. Разбираш ли? Да заповяда ако ще с всичките пустинни воини, които той и Маток могат да съберат…
— Искаш да предадеш Апокалипсиса? Да се обърнеш срещу своите съюзници и да спечелиш битката за адюнктата, това ли искаш, Корболо Дом? Само за да съхраниш драгоценния си пост?
— Ако Ша’ик настои.
— Уви, не Ша’ик е проблемът — каза Л’орик. — Богинята на Вихъра обаче е, и съм убеден, че търпението й към теб е на изчерпване, Корболо Дом.
— Така ли мислиш, Л’орик? А дали ще приеме и унищожението на Убийците на кучета? Защото ако иска да наложи контрол над мен, ще трябва да унищожи и тях. Да избие прехвалената си Армия на Апокалипсиса. Наистина, дали богинята ще избере това?
Л’орик бавно въздъхна.
— А, вече разбирам грешката. Подходил си тактически към това, както би постъпил всеки войник. Но това, което явно не разбираш, е, че богинята на Вихъра е безразлична към тактиките, към грандиозните стратегии. Разчиташ на здравия й разум, но, Корболо, тя няма такъв. Утрешната битка? Победа или поражение? На богинята й е все едно. Тя жадува за унищожение. Малазанците — изклани на бойното поле, Убийците на кучета — избити в окопите им. Магия, която да превърне пясъците на Рараку в кървави руини. За това жадува богинята на Вихъра.
— Е, и какво? — изхриптя напанецът и Л’орик видя потта, избила по набръчканото му чело. — Дори богинята не може да ме достигне, не и тук, не и в това осветено място…
— И ти наричаш мен глупак? Богинята ще се погрижи да бъдеш убит още тази нощ, но си твърде дребен за нея, за да си прави труда сама да те смаже с палеца си.
Корболо Дом скочи от стола си и изкрещя:
— Кой тогава? Ти ли, Л’орик?
Върховният маг разпери ръце и поклати глава.
— Аз съм по-нищожен и от пратеник във всичко това, Корболо Дом. Нищо повече не мога да бъда освен гласа на… здравия разум. Въпросът не е в това кого ще прати тя срещу теб, велики пълководецо. Въпросът, убеден съм, е в това на кого ще позволи да мине през защитите й. Не мислиш ли?
Корболо се вторачи за миг към Върховния маг, после се обърна рязко и махна с ръка.
Ножът, който се заби в гърба му, не можеше да нанесе смъртоносна рана. Стегнатата защита на Л’орик, най-вътрешните му пластове на Куралд Тирлан, надвиха забиващото се желязно острие. При все това ударът го повали на колене и той се просна върху дебелите килими пред ботушите на напанеца.
