Като рота. И тя е мъртва. Освен теб и мен…
— И Фидлър. Чакай! Фид спомена за някакъв Сънебродник в Ерлитан.
— Трябвало е да има пряк контакт. Стискане на ръце, прегръдка или целувка…
— Онова копеле сапьорът — нещо много мълчалив беше. Целувка, викаш? Напомни ми да му дам аз една целувка, като го видя другия път, така ще го цуна, че няма да го забрави…
— Който и да е бил, и както и да е станало, Подпалвачите на мостове вече са се възнесли.
— Възнесли? И какво, в името на Кралицата, означава пък това?
— Проклет да съм, ако знам, Калам. Не съм чувал за такова нещо досега. Цяла рота — такъв прецедент няма и не е имало никога.
— Освен Т’лан Имасс може би.
Чародеят го изгледа, присвил очи.
— Интересна мисъл. — После въздъхна. — Тъй или иначе, духовете на Рараку се надигнаха на тая песен. Надигнаха се… за бой. Но има и още нещо — готов съм да се закълна, че видях уикско знаме близо до окопите на Убийците на кучета, докато се измъквахме оттам.
— Ами, може Тавори да се е възползвала от всичко това…
— Тавори не знае нищо за това, което става тук, Калам. Тя носи отатаралски меч в края на краищата. Е, маговете, дето води със себе си, може и да долавят нещо, но тъмнината над оазиса скрива всичко.
Калам изсумтя.
— Някоя друга добра новина да ми кажеш, Бързак?
— Тъмнината е магия. Помниш ли, когато Аномандър Рейк се появи някъде и разтвори лабиринта си? Онази тежест, тресящата се земя, неимоверният натиск?
— Само не ми казвай, че и Синът на Тъмата идва…
— Надявам се, че не. В смисъл, не допускам. Той е зает — ще ти обясня по-късно. Не, мисля, че това е, ъъъ, по-първично.
— Онзи вой — изръмжа Калам. — Две хрътки са, Бързак. Лично им се набутах в краката. Като Хрътките на Сянка са, само че някак… по-лоши.
Чародеят го беше зяпнал.
— Престани, Бързак. Не ми харесва тоя поглед. Измъкнах се, защото хвърлих по тях шепа демони азалан. Не че спряха хрътките, но ми остана достатъчно време да се скатая.
Веждите на Бързия Бен бавно се повдигнаха.
— Шепа демони азалан? Калам, ти къде си бил напоследък?
— И аз имам да ти разправям едно-друго.
Магьосникът се надигна предпазливо и огледа от другата страна на порутения зид.
— Две Хрътки на Мрака, казваш. Дераготите значи. Интересно, кой е счупил техните вериги?
— Точно в твоя стил! — сопна се Калам. — Какво не знаеш, Бързак?
— Няколко неща — измърмори под нос чародеят. — Например какво търсят тези хрътки тук?
— Докато стоим по-настрана от тях, все ми е едно…
— Не ме разбра. — Бързия Бен кимна към площада зад зида, накъдето се беше вторачил. — Какво търсят те тук?
Калам простена.
Козината над странно изгърбените им могъщи рамене беше настръхнала. Стегнати, с дълги вратове, с широки плоски муцуни, с издути мускули около челюстите. Нашарени с белези черни козини и очи, в които пламтеше черен мрак.
Едри колкото степен кон, но много по-тежки, те пристъпваха с наведени глави по застлания с каменни плочи площад. В тях имаше нещо, напомнящо за хиена и за степна мечка в същото време. Коварство и алчност, съчетани с арогантност и жестокост.
Спряха, вдигнаха лъскавите си муцуни и задушиха.
Дошли бяха да унищожат. Да изтръгнат живота от всякоя плът, да се надсмеят над всякоя сила, да сринат всичко, което се изпречи на пътя им. Нов беше този свят за тях. Нов, ала някога беше стар. Бяха настъпили промени. Свят на огромно мълчание, в който гърлата на доскорошни ближни и врагове бяха зейнали в свирепа омраза.
Нищо не беше като някога и това ги правеше неспокойни.
Дошли бяха да унищожат.
Но сега се поколебаха.
Приковали бяха очи в онзи, който се бе появил, който стоеше сега пред тях, в другия край на площада.
„Колебание. Да.“
Карса Орлонг закрачи напред. Заговори им, с тих и тътнещ глас.
— Господарят Уругал имаше амбиции — рече им той. — Мечта за господство. Ала вече разбира и не иска да има нищо общо с вас. — Теблорът се усмихна. — Аз също.
Двете хрътки отстъпиха и се отдръпнаха встрани, да си отворят повече пространство.
Карса се усмихна. „Мястото ви не е тук.“
— Ще ме пуснете ли да мина? — продължи той. „А от чужди до гуша ми дойде.“ — Помните ли тоблакаите, зверове? Но те вече са опитомени. От цивилизация. От хомота на глупавия мир. Толкова са отслабнали, че не могат да се възправят срещу Т’лан Имасс, не могат да се възправят срещу Форкрул Ассаил и Джагът. А вече не могат да се опълчат и срещу натийските търговци на роби. Пробуждане беше нужно, приятели. Спомнете си Тоблакай, ако това ще ви утеши.
Закрачи право между двата звяра, все едно че бе приел поканата им да мине.
Хрътките нападнаха.
Знаеше, че ще го направят.
Карса се присви наляво, вдигна грамадния каменен меч над главата си и върхът се хлъзна във въздуха вляво — точно срещу връхлитащата от тази страна хрътка.
Удари я в гърдите.
Тежката гръдна кост изпращя, но не се счупи и назъбеният ръб на оръжието проряза кървава диря през ребрата.
Карса излетя след оръжието и се стовари върху звяра.
Челюстите изтрещяха зад врата на тоблакая, сблъсъкът разтърси и него, и хрътката.
И посечените от меча ребра се пръснаха.
Челюстите се впиха в десния крак на Карса под коляното.
И го вдигнаха от земята. След това го люшнаха настрана. Рязкото дръпване изтръгна меча от ръцете му.
Кътниците задраха в кокала, острите предни зъби разкъсаха мускула. Хрътката го пусна, но втората скочи и го захапа на същото място.
Първата залитна няколко крачки назад, повлякла предния си ляв крак — от него плисна кръв.
Карса изобщо не се опита да се отскубне от звяра, а се вкопчи в гърлото му и с дивашки рев надигна от земята чудовищното псе. Задните му крака заритаха в паника, но той вече го поваляше по гръб.
Челюстите се отвориха и пуснаха крака му.
Теблорът възседна гърчещата се хрътка и стисна още по-здраво.
Отвърна му яростно ръмжене.
Карса пусна едната си ръка и удари с юмрук звяра под долната челюст.
Мускулите се изопнаха от сблъсъка на двете нечовешки сили.
Двата задни крака се вкопчиха в тялото на Карса, ноктите се впиха в плътта, но той млатеше и млатеше. Все по-силно и по-силно: лявата му ръка стискаше като клещи.
Краката заритаха бясно. В паника.
Карса усети и чу в същото време пукота — и главата на хрътката се пръсна върху камъните.
От гърлото й изригна странен, пронизителен звук.
Воинът удари за последен път.
И прекърши трахеята.
