— Хора изобщо ли означава това? — попита Хеборик. — Или може би имаш предвид враговете на Апокалипсиса?
— Както кажеш, Призрачни ръце.
Миг на общо смущение, след който Л’орик се окашля.
— Узурпацията, Корболо Дом, е едната подробност, която много от присъстващите магове вече знаят. Ще стане дума и за по-малко известните събития на далечен Дженабакъз. А сега да продължа. Пантеонът бе разтърсен още веднъж — от внезапното, неочаквано завземане на Трона на Звяра от Тогг и Фандърей, двойката Древни вълци, уж прокълнати вечно да не могат да се намерят — откакто били разделени от Падането на Сакатия бог. Пълните последствия от това пресъбуждане на Твърдината на Звяра ще се разберат тепърва. Аз лично обаче бих посъветвал присъстващите сред нас соултейкън и д’айвърс: пазете се от новите владетели на Трона на Звяра. Като нищо могат да дойдат и да настоят да коленичите пред тях. — Усмихна се. — Уви, жалко за всички онези глупци, които поеха по Пътя на ръката. Играта беше спечелена — далече, далече оттук…
— Бяхме жертви на измама — измърмори Файил. — От страна на слугите на Сенкотрон, за което някой ден ще има разплата.
Бидитал се усмихна на думите й, но не каза нищо.
Л’орик сви рамене.
— Колкото до това, Файил, още не съм свършил. Но позволи ми, моля те, да се прехвърля на по- земните — макар и още по-важни — събития. На Дженабакъз е изкован много обезпокоителен съюз, за да се справи с някаква загадъчна заплаха, наречена Панион Домин. Воинството на Едноръкия се е съюзило с Каладън Бруд и Аномандър Рейк. Снабдявани от изключително богатия град Даруджистан, съюзените армии са тръгнали на военен поход срещу Домина. Ние, наистина, бяхме облекчени от това събитие в краткосрочен план, макар да съзнавахме, че в дългосрочен план един подобен съюз е потенциално катастрофален за каузата на въстанието в Седемте града. Един мир на Дженабакъз, в края на краищата, ще освободи Дужек и армията му, при което ще се изправим пред възможния кошмар с Тавори, настъпваща от юг, и Дужек с неговите десет хиляди, с десант при Ерлитан, след което да тръгне от север.
— Неприятна мисъл — изръмжа Корболо Дом. — Тавори сама по себе си няма да ни създаде големи трудности. Но Върховният юмрук с неговите десет хиляди… това е друга работа. Вярно, повечето войници са от Седемте града, но не бих хвърлил ашици с надеждата, че ще сменят страната. Дужек ги държи и телесно, и духом…
— Освен няколко шпиони — подхвърли със странно спокоен тон Ша’ик.
— Никой от които нямаше да се свърже с нас — рече Л’орик. — Ако нещата се бяха развили… различно.
— Един момент — прекъсна го Фелисин Младата. — Нали Едноръкия и воинството му са обявени за изменници от императрицата.
— Което им е позволило да сключат съюза с Бруд и Рейк — обясни Л’орик. — Подходяща, временна маневра, момиче.
— Не искаме Дужек на бреговете си — заяви Корболо Дом. — Подпалвачи на мостове. Уискиджак, Бързия Бен, Калам, Черните моранти с проклетите им муниции…
— Позволи ми да успокоя пърхащото ти сърце, командире — обади се Л’орик. — Дужек няма да го видим. Не и скоро, във всеки случай. Панионската война се е оказала… опустошителна. Десетте хиляди са загубили близо седем хиляди. Черните моранти са също толкова смазани. О, спечелили са накрая, но на каква цена! Подпалвачите на мостове… край с тях. Уискиджак е убит.
Хеборик бавно изправи гръб. В залата изведнъж стана студено.
— А самият Дужек е сломен — продължи Л’орик. — Тази вест достатъчно приятна ли е? Има и още: напастта на така наречените Т’лан Имасс вече не съществува. Махнали са се до един. Ужасите им няма повече да се изсипват над невинните граждани на Седемте града. Прочие — заключи той, — какво е останало на императрицата? Адюнкта Тавори. Необичайна година за империята. Колтейн и Седма, Ейрънският легион, Уискиджак, Мостоваците, Воинството на Едноръкия — трудно ще ни е да надминем това.
— Но ще го направим. — Корболо Дом се изсмя и стисна юмруци. — Уискиджак! Мъртъв! Ах, Гуглата ни благослови тази нощ! Ще му принеса жертви на олтара! И Дужек — о, духът му наистина трябва да е съкрушен. Смазан!
— Стига злорадство — изръмжа пребледнял Хеборик.
Камъст Релой се наведе напред и изсъска:
— Л’орик! А Бързия Бен?
— Той е жив, уви. Калам не е придружил армията — никой не знае къде е. От Подпалвачите на мостове имало само шепа оцелели. Дужек ги разпуснал и наредил да ги впишат в списъка на жертвите…
—
Л’орик се намръщи.
— Шепа, както казах. Важно ли е?
— Да!
— Добре. — Л’орик погледна Ша’ик. — Избрана, разрешавате ли ми отново да се свържа с моя слуга в онази далечна армия? Ще отнеме не повече от няколко минути.
Тя сви рамене.
— Действай. — И след като Л’орик сведе глава, бавно се отпусна в стола. — Така. Врагът ни е претърпял непоправимо поражение. Императрицата и скъпата й империя се гърчат. Прочие, нам се пада да нанесем смъртоносния удар.
Хеборик подозираше, че само той долови празнотата в думите й.
„Сестрата Тавори вече е сама.“
„И предпочита да е точно така. Най успява точно когато е сама. Ах, момиче, би искала да се престориш, че тази вест те възбужда, но всъщност тя постигна обратното, нали? Страхът ти от Тавори само се задълбочи.“
„Накара те да замръзнеш.“
Л’орик заговори, без да вдига глава:
— Бленд. Тууз. Малът. Спиндъл. Сержант Анци. Лейтенант Пикър… капитан Паран.
Главата на Ша’ик рязко се вдигна и удари високия гръб на стола. Слабите очи на Хеборик не можеха да видят лицето й, но той знаеше, че на него е изписан потрес. Потрес, който прониза и неговата душа, макар да беше само потрес на осъзнаването — не от онова, което предвещаваше за тази млада жена, седнала в трона си.
Л’орик продължи като в унес:
— Бързия Бен е станал Върховен маг. Предполага се, че оцелелите Мостоваци са заминали през лабиринт за Даруджистан, макар агентът ми всъщност да не е сигурен в това. Уискиджак и падналите Подпалвачи на мостове са били прибрани в… Лунния къс, който е… богове на пъкъла! Изоставен! Синът на Тъмата е изоставил Лунния къс! — Потръпна, после бавно вдигна глава и примига. Вдиша дълбоко и издиша хрипливо. — Уискиджак е бил убит от един от командирите на Бруд. Изглежда, в съюза им е имало измяна.
— Разбира се — изръмжа Корболо Дом.
— Трябва да помислим за Бързия Бен — рече Камъст Релой и сплете нервно пръсти. — Ще го изпрати ли Тайсхрен при Тавори? А останалите три хиляди от Воинството на Едноръкия? Дори да не ги води Дужек…
— Духът им е прекършен — каза Л’орик. — Точно поради това колебливите души сред тях се свързаха с мен.
— А Калам Мекхар къде е? — изсъска Камъст, погледна неволно през рамо и се вторачи в сянката си на стената.
— Калам Мекхар е нищо без Бързия Бен — изръмжа Корболо Дом. — Още повече, след като скъпият му Уискиджак е мъртъв.
— А ако Бързия Бен отново се събере с онзи проклет убиец? Тогава какво?
Напанецът сви рамене.
