Феар се обърна към него. Лицето му отново бе сурово.
— Огласяй съмненията си, ако трябва, Трул. Но само пред мен. Насаме.
— Добре.
— А сега ни чака битка.
— Да, чака ни.
Стадо подплашени елени се спусна в бърз бяг от леса и продължи на скокове през бойното поле. Морох Неват стоеше до кралицата и принца на вала пред стените на Високи форт. Пред тях в мълчалива редица се бяха подредили четиримата чародеи от кадъра на Джанал, загърнати в наметалата си заради утринния хлад, а от другата страна, по дължината на укрепения насип, чакаха тежките пехотни роти на Батальона на кралицата. От двете страни на всяка рота стояха огромни платформи на колела, с тромавите балисти дреш на всяка, с пълнители, заредени с по трийсет и шест метални стрели. На платформите за зареждане чакаха резервни пълнители. Тежко бронираните бойци на батареите стояха струпани по платформите и нервно оглеждаха дърветата на север.
— Едурите се спускат — заяви принц Квилас. — Скоро би трябвало да ги видим.
Елените бяха спрели сред мъртвата зона и пасяха.
Морох погледна към по-ниския насип на изток. Там бяха разположени други две роти. Празнината между двата вала беше тясна и със стръмни скатове, водеше право към ъгловия бастион на градската стена и попадаше под обстрела на балистите и мангонелите.
Личният кадър на принца, трима по-низши магьосници, бе на позиция с малка охрана на насипа южно от Сухия овраг, врязан в начупената линия на стените на Високи форт. Старият дренажен канал се извиваше от веригата ниски хълмове на хиляда крачки северно. Три допълнителни насипа минаваха успоредно на Сухия овраг и по тях стояха на позиции предните части на бригада Зелените куртки. Най-източният и най- големият от тях също беше укрепен с каменна стена и там командирите на бригади бяха поставили своя кадър от магове.
Други валове бяха разположени в кръг около останалата част на Високи форт и по тях чакаха в готовност резервите на бригадите и батальоните и части тежка конница. По градските стени и бастиони беше гарнизонът на Високи форт.
Според Морох предстоящото сражение щеше да е решително. Коварството на едурите, проявено при Трейт, нямаше да се повтори тук, не и при единадесетте магьосници в редовете на ледерийските сили.
— Призраци!
Викът дойде от един от офицерите на кралицата и Морох отново се вгледа в леса.
Елените бяха вдигнали глави и гледаха към дърветата. Само след миг хукнаха, този път на югозапад, и се скриха в мъглата.
От другата страна на бойното поле — пасище в мирни времена — между стволовете полетяха сенки с груби човешки очертания, започнаха да се трупат на гъста грамада, която се разгъна в груб фронт, триста разтега дълъг и десетки дълбок. Зад тях се появиха огромни, газещи тежко демони, може би стотина, два пъти по-високи от човек, и започнаха да се събират в клин зад фронта на привиденията. А после от двете им страни се появиха воини. Тайст Едур вдясно от клина и орда дребни, облечени в кожи диваци далече вляво.
— Кои са тези? — попита принц Квилас. — Онези, на далечния фланг — не са Едур.
Кралицата сви рамене.
— Нереки сигурно. Трябва да са около хиляда, не повече, лошо въоръжени и без броня.
— Стръв — добави Морох. — Едур явно са научили много от нас.
Подобна формация се подреждаше и северно от по-малкия вал, макар че там и двата фланга бяха Тайст Едур.
— Духовете ще атакуват първи — каза Морох. — Демоните зад тях ще се опитат да пробият редиците ни. Зелените куртки подават сигнали с флаговете. Явно вече са видели врага.
— Ако вие бяхте пълководец на Едур, какво щяхте да направите? — попита принцът. — Не може схемата на атаката да е толкова явна, нали?
— Ако командирът е глупак, може — каза Джанал.
— Магиите ще се унищожат взаимно, както става винаги. Така че битката ще се реши с оръжие. — Морох помисли за миг и продължи: — Аз щях да използвам Сухия овраг. И да опитам внезапен щурм срещу вашия магически кадър, принце.
— Ще се открият — и ще станат уязвими — в последните петдесет-шейсет крачки на щурма, Финад. Бастионите ще ги избият, а ако не, тогава най-западната рота на Зелените куртки може да се хвърли в контраатака по фланга им.
— И ще оставят вала без отбрана. Използваш Сухия овраг за примамка, после с резервна сила атакуваш вала и го завземаш.
— Насипът е в обсега на най-голямата бойна кула на Високи форт, Финад. Едурите ще бъдат унищожени.
Морох помисли и кимна.
— Прав сте, принце. Признавам, не виждам никакви предимства за Тайст Едур.
— Да, прав съм — отвърна принц Квилас.
— Каква странна тишина — промълви замислено Морох; гледаше как вражеските сили се групират.
— Заради духовете и демоните е, Финад.
— Маговете ще ги унищожат — заяви Джанал.
Беше с богато украсена броня, шлемът й бе с филигран от сребро и злато. Мечът й беше от най-фината ледерийска стомана, дръжката бе стегната със златна нишка, а ефесът — отрупан с инкрустирани в сребро перли. Табардът бе обшит с мъниста, а под него имаше стоманена пластинчата ризница. Едва ли щеше да й се наложи да извади меча си, помисли Морох. Но все пак… Финадът се обърна, привика един от адютантите и го дръпна настрана.
— Конете на кралицата да са готови. Южно от западната кула.
— Слушам, сър.
Нещо не беше наред. Морох го усети, докато адютантът забързано се отдалечаваше. Огледа небето. Сиво. Или слънцето щеше да пробие, или щеше да завали. Върна се при принца и кралицата и огледа далечните вражески редици.
— На позиция са. Къде са бойните им напеви? Къде са виковете им? Ритуалните проклятия?
— Виждат ориста, която ги чака — отвърна Квилас. — И са замлъкнали от ужас.
Маговете на кралицата внезапно се размърдаха. Нащрек. Джанал го забеляза и викна:
— Пригответе се. Едурите започват магия.
— Каква? — попита Морох.
Кралицата само поклати глава.
Финадът изруга. Нещо не беше наред. Ужасно не беше наред.
Алрада Ан беше извадил късия си крив меч и се хилеше.
— Така и не ви разбирам вас, копиеносците. Това ще е ръкопашна схватка, Трул Сенгар. Ще отсекат тоя прът от ръцете ти…
— Ще се опитат. Черното дърво не се чупи, както знаеш. А и ръката ми няма да го пусне.
Зад демонския боен клин стоеше един К’риснан. Съратникът на чародея беше с другата част, също зад демонската кохорта. Там командваше Ханради Калаг — подчиненият му К’риснан бе негов син.
Б’нага и хилядата негови джхеки се бяха спотаили в една падина на запад. Други хиляда се придвижваха по котловината, а още толкова бяха с най-източната част на армията, с духове и демони.
Трул си помисли, че не знае почти нищо за огромните, облечени в тежка броня демони, обвързани от К’риснан за тази война. Не знаеше дори името, с което се наричаха помежду си.
Воините на арапаите и хиротите бяха струпани в края на гората и врагът можеше да види само една трета от тях. За врага главната сила на едурската армия щеше да е централната — осемнадесетте хиляди хироти и меруди на Ханради Калаг, но в действителност силата на Феар тук, в леса, наброяваше още двадесет и три хиляди едурски воини. А сред тях бяха развърнати безброй духове.
