Около най-близките К’риснан се завихриха пипала от сива мъгла и започнаха да се сливат в смътна паяжина, която се сгъсти, а след това се надигна. Тънки сиви нишки запълзяха напред като змии и обгърнаха най-близките воини. Заизвиваха се напред като корени и стегнаха в сплита си всичко освен духовете и демоните. Магията се усили, набъбна в издуваща се сива стена. Трул усети как заигра по него и едва успя да надвие гаденето от допира й.
В отговор откъм ледерийския кадър се надигна вълна от яростен огън, усили се с рев точно пред насипа и бързо се понесе над ничията зона.
Битката вече бе започнала.
Трул бе зяпнал търкалящата се срещу тях огромна огнена стена. В последния момент сивият щит се понесе напред, сблъска се с вълната и я издигна нагоре в пръскащи се с грохот колони, стълбове, прорязани от спирали сребрист пламък.
И видя сред тези пламъци блясъка на кости. Хиляди, после — стотици хиляди, сякаш самото гориво, захранващо огъня, се беше превърнало в кости. Издигаха се все по-високо и по-високо, на петдесет, сто, двеста човешки боя, изпълниха цялото небе.
Вълната от двете слети магии започна да спада. Огнени стълбове се заогъваха към ледерийските укрепления.
И докато се спускаха надолу, скритите в леса духове и онези в първата линия се понесоха във вихрена атака. Демонският клин изведнъж изчезна.
Точно това бе сигналът, който чакаха.
— Приготви оръжията! — Трябваше да го изреве с цяло гърло, за да го чуят.
Вълната удари. Първо — върху мъртвата зона и земята сякаш се взриви, закипя, все едно че безчет кирки биеха в пръстта, дълбаеха и изхвърляха огромни буци, които политаха високо във въздуха. Пръст и огън, трясък на цепещи се кости, раздиращи плоския и гладък доскоро терен, кънтеж като от падащи от небесата железни слитъци.
След вълната — прииждащо море от духове.
— Напред!
И едурите вече тичаха през раздраната димяща земя. Зад тях — други хиляди, извираха от леса.
Трул видя съвсем ясно как вълната горящи, млатещи всичко по пътя си кости стигна до вражеските окопи. Пурпурен блясък и късове човешка плът полетяха към небето, извисяваща се стена от плът, хвърчащи из въздуха ръце и крака, парчета броня, натрошено дърво, кожа и коса.
Кадърът на кралицата бе погълнат, огромните кости удряха с грохот по укреплението. Грамадата се пръсна сред дъжд от отломки и от четиримата магьосници, стоящи там допреди миг, останаха само двама — бяха плувнали в кръв и залитаха.
От раздраната земя пред тях се надигна демон и замахна с огромния си боздуган. Магът, върху когото се стовари оръжието, сякаш се уви около него, останал без една здрава кост, и тялото изхвърча във въздуха. Последната магьосница отскочи, едва отбягна смъртоносния удар на грамадното оръжие, махна с ръка и порой от тежки железни стрели се заби в демона.
Трул чу как съществото изрева от болка.
Искряща магия връхлетя срещу демона, превъртя го и той рухна, боздуганът излетя от ръката му и се затъркаля по склона.
Други демони вече вилнееха сред останките на ледерийското воинство, премазани човешки тела хвърчаха и падаха встрани от кървавата просека, която дълбаеха.
Нова вълна от магия се понесе, този път някъде от югоизток — търкаляща се с грохот колона от мълнии, понесе се през мъртвото поле и се вряза в предните редици на духовете. Заора в тях, като стапяше по пътя си стотици.
После магията се стовари върху воините на Ханради Калаг и просече кървава пътека през гъстите им редици.
Синът на главатаря на мерудите отвърна с контраатака — нов порой от сиви талази, смазващи с грохот всичко по пътя си. Източният вал избухна с оглушителен взрив, но по бойното поле лежаха издъхващи стотици воини на Едур.
Оглушали и полузаслепени, воините на Трул стигнаха склона, изкачиха го в щурм и се озоваха пред първия окоп.
Пред тях се изпъваше дълъг изкоп, затрупан с обезобразени тела, пръснати кокали и вътрешности, ивици кожа и късове броня. Въздухът бе натежал от вонята на изтръгнати вътрешности и опърлено месо. Задавен, Трул тръгна напред, мокасините му зашляпаха през топли локви от кръв и жлъч.
Напред кипеше свирепа битка. Духове връхлитаха върху войниците, демони млатеха и премазваха с боздуганите си притискащите ги от всички страни ледерии, други с огромни двуостри брадви сечаха широки кръгове около себе си в човешкото гъмжило. Но стрелите на балистите ги намираха. Пред очите на Трул един от демоните се олюля, пронизан от две, връхлетяха войници, засъскаха мечове.
И отрядът му се вряза в жестоката сеч.
Морох Неват залитна замаян сред прахта, войнишките писъци и нападалите тела и изрева с цяло гърло името на принца. Но Квилас не се виждаше никъде. Нито Джанал. От кадъра беше останала само една магьосница — пращаше удар след удар срещу някакъв далечен враг. Ескадрон тежка конница беше тръгнал напред да я защити, но всички бързо паднаха под яростния щурм на Тайст Едур.
Финадът — след взрива на вълната от кости от ушите му течеше кръв — все още стискаше меча си, ледерийската стомана помиташе случайните духове, дръзнали да се приближат. Зърна един Едур с блеснало като мълния копие в ръцете — водеше десетина свои събратя срещу магьосницата.
Но Морох бе много далече, твърде много бяха грамадите от трупове между тях, и можа само да види как воинът проби през последния кръг бранители, после се хвърли към нея, заби копието в гърдите й и я надигна във въздуха; прътът се огъна и запокити гърчещото се тяло встрани. Железният връх се изтръгна с поток от бликнала кръв.
Морох Неват си запробива път към южния склон на вала. Трябваше да намери кон. Коне. За принца и за кралицата.
Някъде на изток отекна грохот и земята под него се разтърси. Той залитна, левият му крак се хлъзна напред в лепкавата кал и нещо го удари в слабините. Прониза го болка. Финадът изруга и усети, че пада, земята се надигна към очите му и той рухна тежко върху нея. Левият му крак пламна от болка, болката запълзя нагоре до таза, по гръбнака. Той запълзя напред, като сипеше ругатни; беше изгубил меча си някъде.
Кости. Горящи, падащи от небето кости. Там, където удареха, се пръскаха човешки тела. Смазващ натиск отгоре, въздухът запищя като оживял. Изведнъж нещо заглуши целия шум на битката, пъшканията и крясъците на хиляди ранени и издъхващи мъже. Звук, който Морох Неват никога нямаше да забрави. Какво бяха отприщили кучите синове?
Ледериите бяха разбити. Бягаха безредно надолу по южния склон на вала. Духовете ги събаряха по земята. Тайст Едур ги догонваха и сечаха глави. Трул Сенгар се изкатери върху могила от трупове, за да огледа бойното поле. На изток, доколкото можа да види, врагът по двата насипа беше разгромен. Джхеките, превъплътени във вълци със сребристи гърбове, се бяха изсипали от оврага с орда от духове, за да щурмуват останките на ледерийската отбрана. Огнените вълни магия бяха секнали.
В противоположната посока Б’нага беше повел своите зверове на юг, заобикаляше най-предния вал, за да щурмува резервните позиции западно от града. Там беше вражеската конница и конете изпаднаха в паника пред огромните озверели вълци. Десетина демони се бяха присъединили към джхеките и принудиха ледериите към хаотично отстъпление, което повлече със себе си най-южните части. След Б’нага напред поеха отряди на Арапаи Едур.
Трул се обърна на север. И видя брат си — стоеше сам над някакъв труп в другия край на бойното поле.
„К’риснан.“
— Трул.
Той се обърна.
