— Опиши ми следващите четири плочи.
Малко объркан, Брис отново насочи вниманието си към пода.
— Тази я познавам. Измамницата от Празната крепост. И следващата плоча: Бяла врана, от Осите. Третата ми е непозната. Парчета лед, едно от тях стърчи от земята и става все по-ярко с отразената светлина.
Куру Кан въздъхна и кимна.
— Семе, последната плоча от Крепостта на Лед. Още една безпрецедентна поява. А четвъртата?
Брис поклати глава.
— Тя е празна.
— Точно така. Прорицанието спира. Блокирано е навярно от събития, които тепърва ще се случат, от избори, още невзети. Водещи до края, който е последната плоча — Могила. Уникална загадка. Объркан съм.
— Друг някой видял ли е това, Цеда? Обсъждал ли си го с някой друг?
— Първият евнух е уведомен, Брис Бедикт. За да не влезе във Великата среща сляп за поличбите, които може да се появят там. А сега и ти. Трима сме, Финад.
— Защо и аз?
— Защото ти си Кралският защитник. Твоята задача е да браниш живота му.
Брис въздъхна.
— Той непрекъснато ме пъди.
— Ще му напомня отново — увери го Куру Кан. — Трябва да се откаже от пристрастието си към самота или да свикне да не вижда никого, щом погледне към теб. Сега ми кажи към какво подтикна кралицата сина си в старата тронна зала?
— Подтикнала? Тя твърдеше точно обратното.
— Това не е важно. Кажи ми какво видяха очите ти, какво чуха ушите ти? Кажи ми, Брис Бедикт, какво нашепва сърцето ти?
Брис се взря в празната плоча, после каза унило:
— Хул може да се окаже проблем.
— Това ли нашепва сърцето ти?
— Това.
— На Великата среща?
Брис кимна.
— Как?
— Боя се, Цеда, че може да се опита да убие принц Квилас Дисканар.
Сградата се оказа бивша дърводелска работилница на приземния етаж, с няколко скромни жилищни стаички с нисък таван на горния, до който се стигаше по стръмно стълбище. Фасадата бе откъм канал Квилас, срещу един кей, където дърводелецът вероятно бе получавал материалите си.
Техол Бедикт обиколи просторната работилница и огледа дупките по дюшемето, останали от механизмите, както и онези от куките по стените, на които бяха висели инструментите. Въздухът все още миришеше на талаш и боя. Дълъг тезгях минаваше по цялата стена вляво от входа. Цялата предна стена пък беше от подвижни плоскости.
— И това сте го купили веднага? — попита учудено той трите жени, които чакаха до стълбището.
— Търговията на собственика се разширяваше — отвърна Шанд. — Както и семейството му.
— Срещу канала… Това място трябва да струва доста…
— Две хиляди третини. Купихме и повечето мебели на горния етаж. Поръчахме писалище, донесоха го снощи. — Шанд махна с ръка да обхване приземния етаж. — Тази зона е твоя. Бих ти препоръчала една-две стени, като оставиш коридор от вратата до стълбището. Онази глинена тръба там е кухненската канализация. Избихме секцията, водеща до кухнята горе, тъй като очакваме, че слугата ти ще храни и четирима ни. Нужникът е в задния двор, изпразва се в канала. Има също и сайвант с килер, достатъчно голям, за да живее в него цяло семейство нереки.
— Богат дърводелец, с широки пръсти — каза Техол.
— Просто има талант. — Шанд сви рамене. — Хайде, ела. Кабинетът е на горния етаж. Трябва да обсъдим някои неща.
— Не ми изглежда така — отвърна той. — Изглежда все едно, че всичко вече е решено. Мога да си представя радостта на Бъг, като чуе новината. Дано да обичате фурми.
— Може да заемеш покрива — каза със сладка усмивка Рисарх.
Техол скръсти ръце и се заклати на пръсти и пети.
— Я да видим дали разбирам добре цялата тая история. Първо ме заплашвате, че ще разкриете ужасните ми тайни, а после ми предлагате някакъв вид партньорство за някаква врътка, без дори да сте си направили труда да ми я опишете. Виждам как тази връзка пуска дълбоки корени в толкова благодатна почва.
Шанд се навъси.
— Я първо да го пребием — подхвърли Хеджун.
— Просто е — каза Шанд, без да обръща внимание на предложението й. — Имаме трийсет хиляди третини и от тях искаме да направиш десет.
— Десет хиляди третини?
— Десет пика.
Техол я зяпна.
— Десет пика. Десет
— Искаме да изкупиш останалите острови.
Техол прокара ръка през косата си и почна да крачи напред-назад.
— Вие сте луди. Аз започнах със сто дока и едва не се убих, за да направя само един пик…
— Само защото беше немарлив, Техол Бедикт. Направи го за година, но
— Е, да, но тези дни бяха убийствени.
— Лъжец. Нито една грешна стъпка не направи. Нито веднъж. Сгъваше и разгъваше, като оставяше всички да затъват след теб. И заради това те боготворяха.
— Докато не им заби ножа на всички — каза Рисарх с широка усмивка.
— Полата ти пада — отбеляза Хеджун.
Техол си я намести.
— Не беше точно забиване на нож. Какви ужасни образи измисляш. Направих си своя пик. Не бях първият, който е направил пик, просто най-бързият.
— Със сто дока. И със сто
— А сега ти даваме трийсет хиляди третини — каза Рисарх. — Поработи със стековете, Бедикт. Десет милиона пика? Защо не?
— Като мислите, че е толкова лесно, защо не го направите сами?
— Не сме толкова умни — каза Шанд. — Но и не могат да ни заблудят лесно. Натъкнахме се на дирята ти, проследихме я и ето ни тук.
— Никаква диря не съм оставил.
— Не и такава, каквато могат да видят повечето хора, вярно. Но както казах, нас не могат лесно да ни заблудят.
Техол продължи да крачи.
— Списъкът на Търговските уеми за брутния доход на Ледерас е между дванайсет и петнайсет пика, с може би още пет, покрити…
— Тези пет включват ли и твоя?
— Моят е отписан, не забравяй.
