— Стига глупости. Десет хиляди проклятия, вързани за доковете на дъното на канала, и всички за теб.
Хеджун попита изненадано:
— Вярно ли, Шанд? Може би трябва да купим правата…
— Много късно — каза Техол. — Тях ги взе Бири.
— Бири е фасадата — каза Шанд. — Правата си ги взел ти, Техол. Бири може да не знае, но работи за теб.
— Виж, това е ситуация, която още не съм използвал.
— Защо?
Той сви рамене. После спря и зяпна Шанд.
— Няма как да го знаеш това.
— Прав си. Предположих го.
Очите му се разшириха.
— Шанд, с този твой инстинкт
— Изиграл си всички, защото не правиш погрешни стъпки, Техол Бедикт. Те не мислят, че си покрил пика си — вече не, не и след като толкова дълго живя като плъх. Ти наистина си го загубил. Къде — никой не знае, но някъде. Затова са отписали загубата, нали?
— Парите са ловкост на ръката — отвърна Техол и кимна. — Освен ако не държиш в ръцете си диаманти. Тогава вече не са само идея. Ако искате да разберете измамата зад цялата тази игра, тя е точно в това, момичета. Дори докато парите са само идея, те имат сила. Само дето не е истинска сила. Само обещанието за сила. Но това обещание е достатъчно, докато всички продължават да се преструват, че са истински. Престанат ли да се преструват, всичко се разпада.
— Освен ако диамантите не са в ръцете ти — каза Шанд.
— Точно така. Тогава са истинска сила.
— Точно това си започнал да подозираш, нали? Затова си отишъл и си го проверил. И всичко е почнало да се разпада.
Техол се усмихна.
— Представи си отчаянието ми.
— Не си бил отчаян. Просто си разбрал колко опасна може да е една идея, ако е в лоши ръце.
— Всички са в лоши ръце, Шанд. Включително и моите.
— Затова си се отдръпнал.
— И няма да се върна. Направете най-лошото с мен. Нека Хул разбере. Издайте ме. Каквото е отписано, може да се запише пак. Данъчните ги бива в това. Всъщност ще предизвикате бум. Всички ще въздъхнат с облекчение, като разберат, че в края на краищата всичко е било в играта.
— Не това искаме — каза Шанд. — Още не схващаш. Когато купим останалите острови, Техол, ще го направим точно както го направи ти. Десет пика… изчезват.
— Цялата икономика ще рухне!
И трите кимнаха.
— Вие сте фанатички!
— Още по-лошо — отвърна Рисарх. — Отмъстителни сме.
— Всички сте полукръвни, нали? — Не му трябваха отговорите им. Беше очевидно. Не всеки полукръвен трябваше да прилича на полукръвен. — Фаред, за Хеджун. Вие двете? Тартенал?
— Тартенал. Ледерас ни унищожи. Сега ние ще унищожим Ледерас.
— И ти ще ни покажеш как — каза Рисарх и отново се усмихна.
— Защото мразиш своя народ — добави Шанд. — Цялата тази алчна студенокръвна пасмина. Искаме ги онези острови, Техол Бедикт. Знаем за останките от племената, които си прехвърлил на тези, които си купил. Знаем, че те се крият там, мъчат се да съградят отново всичко, което са загубили. Но не е достатъчно. Тръгни по улиците на този град и истината ще ти се набие в очите. Ти го направи за Хул. Представа нямах, че той не знае за това — тук ме изненада. Знаеш ли, мисля, че трябва да му кажеш.
— Защо?
— Защото той трябва да се изцери, затова.
— Не мога да направя това.
Шанд пристъпи към него и сложи ръка на рамото му. Коленете му омекнаха, толкова неочаквано бе съчувствието й.
— Прав си, не можеш. Защото и двамата знаем,
— Кажи му го по нашему — намеси се Хеджун. — Техол Бедикт. Този път го направи както трябва.
Той се отдръпна и ги загледа. Три проклети жени.
— Проклятието на Блудния е, че върви по пътеки, по които е вървял преди. Но вашата решимост, вашата праволинейност ви заблуждава.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, Шанд, че Ледер бездруго ще падне — и то не благодарение на мен. Намерете Хул и го питайте — сигурен съм, че е някъде там горе, на север. И знаете ли, много е смешно как упорито се бореше той за своята кауза, за всички онези племена, които Ледер погълна тогава. Защото сега, след като вече знае каквото знае, той пак ще се бори. Само че този път не за племе — не за Тайст Едур. Този път за Ледер. Защото той знае, скъпи мои, че вече срещнахме сериозния си противник в лицето на онези проклети кучи синове. Този път Едур са тези, които ще поглъщат.
— Какво те кара да мислиш така? — попита Шанд и той видя неверието, изписано на лицето й.
— Защото те не играят играта.
— А ако грешиш?
— Възможно е. Все едно, ще се лее кръв.
— Тогава да го направим по-лесно за Тайст Едур.
— Шанд, говориш за измяна.
Устните й се свиха тънка резка.
Рисарх се изсмя горчиво.
— Идиот. Това го правим през цялото време.
„Блудния да ме вземе, права е!“
— Не съм убеден, че управлението на една орда варварски вождове ще е по-добро.
— Не говорим какво е по-добро — каза Шанд. — Говорим за отмъщение. Помисли за Хул, какво му причиниха. Направи го отново, Техол.
„Не вярвам, че Хул ще го види по този начин. Не съвсем. Не за дълго.“
— Нали разбирате, че много дълго време култивирах апатия. Всъщност тя като че ли ражда безкраен плод.
— Да. Полата ти не скрива много.
— Инстинктите ми може да са малко затъпели.
— Лъжец. Само си траят и чакат, и ти го знаеш. Откъде започваме, Техол Бедикт?
Той въздъхна.
— Добре. Първо и преди всичко, даваме този приземен етаж под наем. Бири има нужда от склад.
— А ти?
— Случайно жилището ми си ми харесва и нямам намерение да го напускам. Доколкото засяга другите, още не играя в играта. Вие трите сте инвеститори. Тъй че скатайте някъде проклетите си оръжия — сега влизаме в много по-опасна война. Извън къщата ми се е приютило едно семейство нереки. Майка и две деца. Наемете ги за готвачка и бегачи. После отивате в Търговската гилдия и се вписвате. Занимавате се с недвижимо имущество, строителство и транспорт. Никакъв друг бизнес. Още не. Значи, около петото крило на Вечния дом се продават седем имота. Цената пада.
— Защото потъват.
— Точно. А това ще го оправим. И като го оправим, очаквайте визита от Кралския инспектор и пъстра сбирщина обнадеждени кралски архитекти. Дами, подгответе се да ставате богати.
„Търсене на здрав терен? Вашият отговор е Конструкции Бъг.“
„Докато потопът не помете целия свят де.“
