Трул стисна копието.
Близо до него Бинадас се измъкваше от купчината трупове. Беше плувнал в кръв и се държеше за дясното бедро.
— Зад нас, Бинадас — заповяда Феар. — Трул, вляво от мен. Бързо!
— Къде е Рулад?
Феар поклати глава.
Трул се озова вляво от брат си и бързо огледа телата, проснати по снега. Но всички бяха Джхек. Мисълта за провал го удари в гърдите като юмрук. Щяха да загинат тук. До един. Щяха да се провалят.
Диваците ги връхлетяха.
От ръцете им полетяха еленови рога с остри като ками върхове — бляскаха във въздуха и се въртяха, и носеха смърт.
Трул изрева, размаха копието да се предпази и се сниши под свисъка им. Един рог проби защитата му и го перна по лявото коляно. Той изохка от болка и усети как кръвта швирна под кожения крачол, но успя да се задържи прав.
Джхеките връхлитаха зад вихъра на рогата-оръжия.
Десетина удара на сърцето в отбрана и воините на Едур намериха пролука за контраатака, почти едновременно. Меч и копие захапаха плът и двама джхеки се сринаха в снега.
Зад Трул и Феар се чу крясък, диваците замръзнаха, после до един побягнаха надясно…
… щом Рулад скочи сред гъмжилото им с дългия меч в ръце.
Дивашки замах и главата на един джхек отхвърча от раменете и се затъркаля на отскоци по склона.
Нов замах и плисна още кръв.
Феар и Трул нападнаха…
… а вражеските копия замушкаха Рулад. От всички страни. Той изкрещя и окървавеният меч се залюля над главата му. Коленете му се огънаха. Ново мушкане и той се срина по гръб в снега, без да изпуска меча.
Обкръжилите го джхеки се отдръпнаха и затичаха надолу по склона, като си хвърляха оръжията.
Трул се плъзна по хлъзгавата от кръвта ледена кора, забравил за раната в крака си, и коленичи до Рулад.
— Бягат — изпъшка Феар и спря до тях.
Изтръпнал, Трул смъкна кожената си ръкавица и пипна шията на Рулад да провери за пулс.
Бинадас дотърча и викна:
— Жив ли е, братко?
Трул вдигна глава и очите им се срещнаха.
— Мъртъв е. — Сведе очи и чак сега видя многобройните рани по тялото на брат им, замръзващата вече по кожите кръв, усети вонята на урина.
— Терадас и Мидик идат — каза Феар. — Джхеките бягат.
Обърна се и тръгна обратно нагоре.
„Но това е безсмислено. Бяхме в ръцете им. Бяха толкова много. Всичко това е безсмислено. Рулад… Брат ни е мъртъв. Мъртъв.“
След малко Феар се върна, клекна до него и посегна… за да вземе меча. Трул видя как ръцете му обгърнаха свитите длани на Рулад, които още стискаха увитата в кожа дръжка. Видя как Феар се мъчи да откопчи от нея тези мъртви, вкочанени вече пръсти.
И не можа.
Трул огледа злокобното оръжие. Острието беше нашарено с петна, сякаш бе изковано от желязо и черни късове от някакъв по-твърд и по-лъскав материал, с напукана и неравна повърхност. Тук-там капките кръв замръзваха черни като бързо запълзяла ръжда.
Феар се помъчи да го изтръгне.
Но Рулад не го пускаше.
— Ханан Мосаг ни предупреди, нали? — каза Бинадас. — Не позволявай плътта ти да докосне дара.
— Но той е мъртъв — прошепна Трул.
Тъмнината бързо ги обгръщаше, въздухът ставаше все по-мразовит.
Дойдоха Терадас и Мидик. И двамата бяха ранени, но не тежко. Зяпнаха мълчаливо Рулад.
Взел някакво решение, Феар помълча още миг, после бавно смъкна ръкавиците си и се изправи.
— Отнесете го при шейните — с меча и всичко. Ще увием тялото заедно с оръжието. Това вече не е наша грижа. Ханан Мосаг да взима дара от ръцете на брат ни.
Никой не проговори.
Феар ги изгледа един по един и рече:
— Ще вървим цяла нощ. Искам да се махнем оттук колкото се може по-скоро. — Погледна отново Рулад. — Нашият брат пусна кръв. Умря като воин на хирот. Ще бъде погребан като герой и всички хироти ще го помнят.
След стъписването дойдоха други неща. Въпроси. Но имаше ли смисъл от тях? Всякакви отговори, които щяха да се намерят, нямаше да са нищо повече от подозрения, породени от несигурност, уязвима на рой съмнения, които вече обсебваха мислите на Трул. Къде беше изчезнал Рулад? Какво се бе опитал да постигне, когато връхлетя в онази гмеж от диваци Джхек? А и много добре беше разбрал забраната да се пипа дарът — и въпреки това го бе направил.
Всичко случило се изглеждаше лишено от смисъл.
„Дори в последния си краен акт Рулад не отвръща на загубата на доверие, под чието бреме се бе озовал. Никакъв ясен жест няма в този кървав край.“ Феар го бе нарекъл герой, ала Трул подозираше кой е мотивът зад това твърдение. Син на Томад Сенгар се бе провалил на нощния си пост. А сега беше мъртъв и самата му саможертва бе опетнена от непонятната й цел.
Въпросите не водеха Трул доникъде и заглъхнаха под напора на нова вълна, от която му прилоша — впи се в гърлото му с болезнен спазъм. В този последен акт имаше храброст. Изненадваща храброст, докато той бе започнал да подозира обратното за своя брат. „Съмнявах се в него. Във всяко отношение, съмнявах се в него.“
В сърцето му шепнеше вина. Призрак с призрачен глас растеше чудовищно и го стягаше, стягаше го с острите си нокти, докато душата му не закрещя. Разкъсващ вик, който само Трул можеше да чуе, ала вик, който заплашваше да го подлуди.
И с всичко това — още по-силно проникващото чувство на празнота, дълбоко в него. Загубата на брат. Лицето, което никога вече нямаше да се усмихне, гласът, който Трул никога вече нямаше да чуе. Край нямаха като че ли пластовете скръб, които се утаяваха ужасно тежки върху плещите му.
Помагаше на Феар да увият Рулад и меча в ръцете му в промазаното с восък грубо зебло, слушаше сякаш от безкрайно далече плача на Мидик и тихото мърморене на Бинадас, който превързваше рани и привличаше от Емурлан, за да ускори изцеряването. Щом коравите гънки на плата покриха и лицето на Рулад, Трул затаи дъх и потръпна, докато Феар стягаше покривалото с ремъци.
— Свърши се — промълви брат му. — Не можеш да надвиеш смъртта, братко. Тя винаги идва, без да зачита никакво скривалище, никакъв отчаян опит дай избягаш. Смъртта е сянката на всеки смъртен, истинската му сянка, а времето е слугата й, бавно я върти около теб, докато онова, което се е изпъвало зад човек, вече се изпъне пред него.
— Ти го нарече герой.
— Да, и с основание. Той отиде на другата страна на възвишението. Затова не го видяхме. И бе открил, че Джхек се опитват да ни отнемат меча с хитрина.
Трул го погледна.
— Аз също търсех отговори, братко — каза Феар. — Убил е двама от другата страна на хълма, но е изтървал оръжието си. Допускам, че са идвали и други и Рулад е решил, че няма избор. Джхеките искаха меча. Трябвало е да го убият, за да го вземат. Трул, свърши се. Той умря, като пусна кръв, при това храбро. Лично се натъкнах на труповете им от другата страна, преди да дойда при теб и Бинадас.
„Всичките ми съмнения… отровите на мнителността в целия им смрадлив букет… Дълбоко пих от него, Дъщерята Здрач да ме вземе дано.“
