Ден-два по-късно, когато слънцето позлатяваше водите на Морето на ветровете и хладния вятър украсяваше с бяла пяна гребените на зелените вълни, един огромен черекски боен кораб мъчително се промъкна между двата скалисти носа, обграждащи пристанището на Рива. Капитанът на кораба също изглеждаше огромен. Червената му брада се люшкаше от вятъра. Това беше Барак, графът на Трелхайм. Той съсредоточено стоеше на румпела и се взираше напред, докато корабът минаваше край единия от опасните водовъртежи недалеч от предпазния вълнолом. След малко, още преди моряците да вържат кораба, Барак вече се изкачваше по гранитните стъпала на дългото стълбище към Цитаделата.
Белгарат и Еранд бяха на стените на крепостта и видяха пристигането на кораба на Барак. Затова в мига, когато едрият мъж стигна портите на града, те вече го очакваха.
— Какво правиш тук, Белгарат? — попита широкоплещестият черек. — Мислех, че си в Долината на Алдур.
Белгарат вдигна рамене.
— Просто дойдохме да ги видим.
Барак погледна Еранд и каза:
— Здравей, момче. Поулгара и Дурник също ли са тук?
— Да — отговори Еранд. — В тронната зала с Белгарион.
— А какво прави той?
— Ами крал е — отговори кратко Белгарат. — Видяхме те как влезе в пристанището.
— Наистина внушително, нали? — гордо каза Барак.
— Корабът ти се движеше като бременен кит, Барак — отвърна му без заобикалки Белгарат. — Изглежда, не си схванал идеята, че по-големият кораб не е задължително по-добър.
Барак го изгледа обидено.
— Аз не си правя шеги с онова, което притежаваш ти, Белгарат.
— Аз не притежавам нищо, Барак. Какво те води в Рива?
— Анхег ме изпрати. Гарион още дълго ли ще бъде зает?
— Не мога да знам.
Но кралят на Рива вече беше приключил официалната си сутрешна аудиенция. Придружен от Се’Недра, Поулгара и Дурник, той тъкмо излизаше през мрачния проход от Тронната зала към кралските апартаменти.
— Барак! — възкликна Гарион и забърза да поздрави стария си приятел.
Барак го изгледа малко особено и се поклони почтително.
— Защо правиш това? — попита го Гарион объркано.
— Короната все още е на главата ти, Гарион — напомни му Поулгара. — Облечен си в тържествените одежди. Всичко това те прави да изглеждаш твърде официален.
— О! — възкликна Гарион малко смутено. — Забравих. Нека отидем в покоите ми.
Барак се усмихна широко и притисна Поулгара в здравата си меча прегръдка.
— Барак — каза тя леко задъхана, — щеше да изглеждаш много по-добре отблизо, ако се бе сетил да измиеш брадата си, след като си се нахранил с пушена риба.
— Ама аз изядох само едно парче — смути се исполинът.
— Това обикновено е достатъчно.
Той се обърна, сложи огромните си ръце върху изящните рамене на Се’Недра и звучно я целуна.
Мъничката кралица се засмя и хвана короната си тъкмо навреме преди тя да падне от главата й.
— Имащ право, лейди Поулгара — потвърди кралицата. — Около него наистина се разнасят разни аромати.
— Гарион — рече тъжно Барак, — направо умирам за чаша пиво.
— Значи си пресушил всичките бъчви на кораба, така ли? — попита го Поулгара.
— На борда на „Морска птица“ няма пиене — заяви Барак.
— О, нима?
— Искам моряците ми да бъдат трезви.
— Изумително — измърмори тя.
— Просто въпрос на принцип — отвърна Барак с благочестив тон.
— Трябва да бъдат с ума си по всяко време — съгласи се Белгарат. — Този огромен кораб не е плавателен съд, който бих нарекъл „маневрен“.
Барак го изгледа обидено.
Гарион изпрати слугите да донесат пиво, с очевидно облекчение свали короната от главата си и съблече тържествените одежди, след това покани всички около масата.
Барак утоли непоносимата си жажда и изражението му стана сериозно. Той погледна Гарион и каза:
— Анхег ме изпрати да да предупредя, че отново получаваме доклади за възраждането на култа към Мечката.
— Мислех, че всичките му последователи са избити в Тул Марду — намеси се Дурник.
— Подчинените на Гродег бяха — каза Барак. — За нещастие Гродег не представяше всичките привърженици на култа.
— Не те разбирам — рече Дурник.
— Положението се усложни. В действителност култът към Мечката никога не е бил изкоренен докрай. Той е основна част на религиозния живот в отдалечените провинции на кралствата Черек, Драсния и Алгария. И все пак от време на време някой човек, чиито амбиции надвишават здравия му разум — както Гродег например, — съсредоточава в ръцете си власт и се опитва да установи култа и в големите градове. Градовете са мястото, където е съсредоточена властта, и хора като Гродег се опитват да използват култа, за да ги превземат. Проблемът е, че култът към Мечката не пуска корени в градовете.
Навъсеното лице на Дурник придоби още по-объркан израз.
— Населението, което живее в градовете, винаги влиза в контакт с нови хора и идеи — обясни Барак. — Но в провинцията поколения наред хората не се срещат дори с една-единствена нова идея. Култът към Мечката не вярва на новите идеи, затова съвсем естествено привлича селяните.
— Новите идеи невинаги са добри — хладно каза Дурник. В този момент селският му произход бе болезнено очевиден.
— Това е така — съгласи се Барак. — Но не е задължително старите непременно да са такива. А култът към Мечката действа, като основната му идея е една и съща вече от няколко хиляди години. Последното нещо, което Белар казал на алорните преди боговете да напуснат хората, било: „Алорни, водете кралствата на Запада срещу народа на Торак“. Тъкмо думата „водете“ създава всички проблеми. За нещастие тя може да означава много неща. Последователите на култа към Мечката винаги са приемали, че значението е следното: първата стъпка, която те трябва да предприемат, подчинявайки се на повелята на Белар, е да покорят насилствено западните кралства и да ги поставят под управлението на алорните. Истинският последовател на култа не мисли да се бори срещу ангараките, защото цялото му внимание съсредоточено върху това как да покори Сендария, Арендия, Толнедра, Нийса и Марагор.
— Но Марагор вече не съществува — възрази Дурник.
— Последователите на култа все още не са научили тази новина — обясни сухо Барак. — В края на краищата оттогава са изтекли само три хиляди години. Както и да е, именно такава е изтърканата идея, стояща зад култа към Мечката. Първата им цел е отново да обединят Алория; следващата е да опустошат и покорят всички западни кралства; единствено тогава ще започнат да мислят за това как да нападнат мургите и малореанците.
— Значи просто са малко поизостанали, така ли? — отбеляза Дурник.
— Някои от тях все още не са открили огъня — изсумтя Барак.
— Наистина не виждам защо Анхег е толкова загрижен за това, Барак — намеси се Белгарат. — В действителност култът към Мечката не създава никакви проблеми на село. Последователите му подскачат около огньове на лятното равноденствие, намятат се с мечи кожи посред зима, тътрят се един след друг и мрънкат безкрайни молитви, докато главите им не се замаят дотам, че да не могат да стоят на краката си. Каква опасност крие това?
— Сега ще стигна и до това — рече Барак и подръпна брадата си. — Досега култът към Мечката на село
