Когато наближиха дефилето, изведнъж чуха отвратително ръмжене, долитащо от гъстите шубраци край обраслия с бурени път. Една огромна черна хрътка изскочи от храстите.
Очите й бяха изпълнени с отвратителен пламък, от свирепите й зъби капеше пяна.
— Сега сте мои! — изръмжа тя:
Се’Недра изкрещя. Ръката на Гарион се стрелна към рамото му, ала Сади го изпревари и пришпори уплашения си кон право към огромното куче. Звярът се изправи и приклекна да скочи, ала евнухът хвърли в муцуната му някакъв прах със странен цвят.
Хрътката разтърси глава, все още ръмжейки страховито. След това изведнъж започна да вие, но звуците наподобяваха човешки писък. Очите й се разшириха от ужас. После животното започна да хапе отчаяно въздуха, заскимтя, обърна се и побягна в храстите.
— Какво й направи? — попита Силк.
— Когато Белгарат ми каза за хрътките на Торак, реших да взема предпазни мерки — подсмихна се Сади.
— Отрова?
— Не. Да отровиш куче, без да се налага, е постъпка, достойна за презрение. Хрътката просто вдиша малко от праха, който хвърлих в лицето й. И сега вижда някои много объркващи неща — наистина много объркващи. — Евнухът отново се усмихна. — Веднъж наблюдавах една крава, която случайно подуши цветето, използвано за изготвянето на главната съставка на този прах. Последния път, когато я забелязах, се опитваше да се покатери на едно дърво. — Той погледна Белгарат. — Надявам се, нямаш нищо против, че действах, без да те питам, древни. Ти изтъкна, че твоите магии могат да разтревожат някого в този район, и аз трябваше да предприема нещо, за да овладея положението по най-бързия начин. В противен случай ти щеше да бъдеш принуден да използваш способностите си.
— Добре, Сади — отговори Белгарат. — Може би и преди съм го споменавал, но отново го казвам: ти си човек, надарен с многостранни способности.
— Просто се занимавам с фармакология, Белгарат. Открих, че има вещества, подходящи почти за всяка ситуация.
— Нима хрътката няма да съобщи на глутницата, че сме тук? — попита Дурник и се огледа разтревожено.
— Не, поне за няколко дни — засмя се Сади, докато бършеше ръцете си, като се стараеше да ги държи колкото се може по-далеч от лицето си.
Приятелите яздеха бавно по обраслия с бурени път. Печалните почернели дървета протягаха клоните си и изпълваха дълбокото дефиле с непрогледен мрак. В далечината се чуваше лаят на хрътките на Торак, които кръстосваха гората. Черни като сажди гарвани прелитаха от дърво на дърво и грачеха зловещо, внушавайки чувството за неутолим, раздиращ глад.
— Това място ме изпълва с безпокойство — промърмори Велвет.
— А онази птица там му придава завършеност — отбеляза Силк и посочи голям лешояд, кацнал на едно изсъхнало дърво.
— Достатъчно близо ли сме до Ашаба, за да определиш дали Зандрамас е все още там? — обърна се Гарион към Поулгара.
— Възможно е — отговори тя. — Но гролимите ще чуят.
— Вече сме достатъчно близо и можем да чакаме — рече Белгарат. — Но ще ви каже едно. Ако правнукът ми е в Ашаба, ще разруша това място камък по камък и ще го намеря. Никак не ме интересува колко шум ще вдигна.
Се’Недра внезапно приближи коня си към неговия, наведе се към него и го прегърна през кръста.
— О, Белгарат — каза тя. — Толкова те обичам! — И зарови лице в рамото му.
— Какви са тия нежности? — изсумтя той.
Тя се отдръпна, очите й бяха плувнали в сълзи. Се’Недра ги изтри с опакото на ръката си и го погледна дяволито.
— Ти си най-милият човек на света — заяви тихо тя. — Бих могла дори да изоставя Гарион заради теб — добави кралицата, — стига да можех да пренебрегна факта, че си на дванайсет хиляди години.
— На седем хиляди — поправи я по навик той.
Усмивката й светна — едновременно тъжна и своенравна.
— Както и да е — въздъхна Се’Недра.
Старият вълшебник с непривичен за него жест я прегърна и я целуна нежно.
— Скъпото ми дете! — Очите му блестяха. — Как ли сме живели без нея, Поул?
Очите на Поулгара останаха дълбоки, тайнствени.
— Не зная, татко — отвърна тя. — Наистина не зная.
В края на дефилето Сади слезе от коня и поръси листата на ниските храсти край пътя с малко от своя прах.
— Така е по-сигурно — обясни той.
Излязоха на обрасло с гори плато и продължиха на север по едва забележимия път. Наметалата им плющяха на вятъра. Лаят на хрътките на Торак все още се чуваше, ала не приближаваше.
Силк и Фелдегаст яздеха напред, за да разузнават за възможни опасности. Гарион водеше колоната — с шлем на главата и подпрял дръжката на копието върху стремето. След един остър завой той видя Силк и фокусника — бяха слезли от конете и бяха клекнали зад храстите. Силк се обърна рязко и направи знак на Гарион да се върне. Гарион подкара жребеца, после слезе от седлото, подпря копието си на едно дърво и си свали шлема.
— Какво има? — попита Белгарат и слезе от коня си.
— Не знам — отговори Гарион. — Силк ми направи знак да не се показваме.
— Да отидем да видим и ние — предложи възрастният мъж.
Двамата се приведоха и предпазливо тръгнаха към драснианеца и фокусника. Когато се приближиха, Силк вдигна пръст пред устните си. Гарион стигна до храстите, внимателно разтвори листака и погледна напред.
Друг път пресичаше техния и по него яздеха петдесетина мъже. Повечето бяха облечени в кожи и носеха ръждиви шлемове и извити саби. Мъжете начело на колоната бяха с ризници, шлемовете им бяха излъскани, и носеха копия и щитове.
Когато колоната отмина, Фелдегаст се обърна към Белгарат и каза:
— До известна степен това потвърждава предположението ти, приятелю.
— Кои бяха тези? — попита Гарион едва чуто.
— Онези с кожите бяха каранди — отвърна Фелдегаст. — А другите, с броните, са от пазачите на храма. Това е още едно доказателство за съюза между Урвон и Менга.
— Можем ли да сме сигурни, че карандите са хора на Менга?
— Той е разгромил напълно Катакор и единствените въоръжени каранди в тази област са негови подчинени. Урвон и неговите чандими контролират пазачите на храма, а също така и хрътките. Ако видиш каранди и хрътки заедно, както се натъкнахме на пира им вчера, това е доказателство за съюз помежду им. Но сега, щом фанатиците от Каранда придружават пазачите на храма, вече няма и капка съмнение.
— Какво ли цели този глупак? — промърмори Белгарат.
— Кой от двамата? — попита Силк.
— Урвон. Той е извършил много подли неща през живота си, но никога не се е съюзявал с демони.
— Може би го е направил, защото Торак е забранявал подобни съюзи — предположи Фелдегаст. — Сега Торак е мъртъв и Урвон може би се е отърсил от всичките си задръжки. Демоните могат да се окажат мощен фактор при решаващия сблъсък между църквата и императорския трон, назряващ през всичките тези години.
— Нямаме време да изясним това — изсумтя Белгарат. — Да извикаме другите и да продължим.
Бързо пресякоха пътя, по който бяха минали карандите и пазачите на храма, и продължиха. След няколко мили се изкачиха на малка могила, опустошена преди време от страшен пожар. Отсреща, пред група голи скали в началото на планините, се извисяваше огромна черна сграда, заобиколена със защитна стена и наполовина покрита с буйна растителност.
— Ашаба — каза Белгарат и погледът му стана непоколебим и безмилостен.
