Гарион вдигна меча си и освободи силата на синия му огън.
— Ще се изправиш ли и срещу това! — Кралят на Рива освободи всички задръжки, които ограничаваха Кълбото.
Противникът им трепна за момент, но после отново застана твърдо на мястото си. Ужасното му лице отново се окъпа в зелени отблясъци. След това демонът пъхна ръка под изтъканата си от мрак мантия и измъкна нещо — наподобяваше скиптър и излъчваше ослепително зелено сияние. Той го вдигна високо, но изведнъж сякаш забеляза нещо, което досега бе убягвало от вниманието му, по уродливото му лице пробяга сянка на страх и ръцете му отпуснаха скиптъра. Пламъкът в очите на чудовището отслабна и замря. Изведнъж демонът вдигна глава към тавана на тронната зала и от гърлото се изтръгна изпълнен с ужас вик — кошмарен, разтърсващ вой, който разлюля цялата сграда. След това демонът се обърна рязко към ужасения Урвон, черните му ръце сграбчиха лудия владетел, облечен в златотъкани одежди, вдигнаха го без никакво усилие от трона и чудовището побягна, бълвайки след себе си зелено сияние, което разбиваше стените.
Короната на Урвон се търкулна от главата му и се разнесе звън на евтин пиринч.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ПЛАНИНИТЕ НА ЗАМАД
19.
Белдин изруга, запрати нажежената кука към трона и се впусна след бегълците, които бяха пробили димяща дупка в стената на тронната зала.
Белгарат обаче успя да се изпречи на пътя на разярения гърбушко и каза непоколебимо:
— Не, Белдин!
— Махни се от пътя ми, Белгарат!
— Не мога да ти позволя да преследваш демон, който всеки момент може да се обърне срещу теб.
— Мога и сам да се грижа за себе си. Махни се от пътя ми!
— Мисли трезво, Белдин. Ще имаш достатъчно време да разчистиш сметките си с Урвон. Сега трябва да вземем важни решения.
— Какво толкова има да се решава! Вие тръгвате след Зандрамас, а аз след Урвон. Чисто и просто, не намираш ли?
— Не съвсем! Във всеки случай няма да те оставя да тръгнеш след Нахаз в тъмното. И двамата знаем, че мракът увеличава силата му, а пък аз нямам толкова много братя, че да си позволя да загубя един от тях само защото той бил ядосан.
Погледите им се срещнаха и накрая грозноватият гърбушко се отказа от намеренията си и тръгна с тежки стъпки към трона. Но пътьом изрита един стол и го направи на трески, без да престава да ругае нито за миг.
— Има ли ранени? — попита Силк и прибра камата си в ножницата.
— По всичко личи, че всички са добре — отговори му Поулгара и свали качулката на синьото си наметало.
— По едно време обаче беше станало твърде опасно, не мислиш ли? — рече дребничкият драснианец. Очите му още блестяха.
— Да, ала от тези битки нямаше никаква нужда — отвърна вълшебницата и изгледа укорително Гарион. — По-добре огледай добре наоколо, Келдар. Трябва да се уверим, че наистина сме сами тук. Дурник, вие с Тот го придружете.
Силк кимна и тръгна по оплисканата с кръв пътека, стъпвайки сред телата на мъртъвците, следван по петите от Тот и Дурник.
— Не разбирам — обади се Се’Недра, загледа с недоумение в гърбавия Белдин. По тялото на вълшебника както винаги висяха дрипи и вплетени в тях сламки и клонки. — Къде отиде Фелдегаст?
— О, мила — рече вълшебникът с напевния, мелодичен глас на фокусника и на лицето му засия усмивка, — Тук съм си. Ако желаеш, мога пак да те очаровам с неземните си умения.
— Но аз харесвах Фелдегаст! — почти проплака малката кралица.
— Ами просто дай на мен обичта, която си изпитвала към него, скъпа.
— Не е същото! — тропна с краче тя.
Белгарат, който се беше втренчил в магьосника, каза:
— Имаш ли представа колко много ме дразни този твой акцент?
— Разбира се. Нали точно затова го избрах.
— Не разбирам само защо ти беше нужна тази старателна маскировка — намеси се Сади и прибра късата си кама, чието острие беше намазано с отрова.
— Прекалено много хора в тази част на Малореа знаят как изглеждам — отговори гърбатият вълшебник. — Урвон беше разлепил обяви с моето описание на всяко дърво и всеки кол на сто левги от Мал Яска. Така е от около две хиляди години, а ако ще сме съвсем честни, трябва да признаем, че всеки би ме разпознал дори по най-повърхностното описание.
— Няма втори на света като теб — отбеляза Поулгара и му се усмихна с обич.
— Много мило, че го казваш, моето момиче — отвърна той и й се поклони подигравателно.
— Няма ли да престанеш най-после? — сопна се Белгарат, след това се обърна към Гарион и продължи: — Доколкото си спомням, ти ми обеща, че ще ми обясниш нещо, когато битката приключи. Хайде да чуем.
— Измамиха ме — призна мрачно Гарион.
— И кой по-точно?
— Зандрамас.
— Нима тя е тук? — изненада се Се’Недра.
— Не — отговори Гарион — Но изпрати огледално подобие на своя образ и на образа на Геран.
— Е не можа ли да направиш разлика между огледалния образ и истинския? — настоя Белгарат.
— Когато я видях, не бях в състояние да мисля за това.
— И би ли ми обяснил защо?
Гарион си пое дълбоко дъх и седна на една пейка. Покритите му с кръв ръце трепереха.
— Много е хитра — призна кралят на Рива. — Още откакто напуснахме Мал Зет, сънувам все един и същи сън.
— Сън ли? — прекъсна го Поулгара. — Какъв сън?
— Може би не става дума точно за сън — продължи Гарион. — Непрекъснато чувах плач на бебе. Отначало си мислех, че си спомням за детето, което видяхме на онази улица в Мал Зет, ала се оказа, че не е така. Аз, Силк и Белдин бяхме в стаята отгоре и наблюдавахме какво става тук. Тогава дойде Урвон, а Нахаз го следваше по петите. Ученикът на Торак се е побъркал и е убеден, че е бог. Той повика Менга, ала се оказа, че Менга е Харакан и после…
— Почакай малко — прекъсна го Белгарат. — Значи Харакан е Менга?
Гарион погледна безжизненото тяло, което лежеше проснато пред олтара. Зит все още се извиваше на бляскавия черен камък и съскаше гневно.
— Ами, да — отвърна Гарион.
— Урвон го каза — добави Белдин.
— Това обяснява много неща, нали? — рече Белгарат замислено и погледна Велвет. — Ти знаеше ли за това?
— Не, древни — отговори Лизел. — Въобще не знаех, че Менга всъщност е Харакан, но когато ми се удаде случай, просто се възползвах от него.
Дурник, Тот и Силк се върнаха в осеяната с трупове тронна зала.
— Сградата е празна — съобщи драснианецът. — Вече е изцяло на наше разположение.
— Добре — рече Белгарат. — Гарион тъкмо ни разправяше защо е взел решение да нападне.
— Зандрамас го принуди — защити го Силк. — Не знам защо кралят на Рива се подчини на заповедите й, но всичко стана точно така.
