преди да сме стигнали на мястото на последната среща.
— Това не го разбирам.
— Знаем, че един от нас ще умре — въздъхна Поулгара. — Кайрадис ни го каза, когато бяхме в Реон. Освен това винаги съществува възможността някой друг от нас да изгуби живота си в някое случайно сражение. Ако Детето на Светлината — това си ти, Гарион — изгуби някого от хората си, който все още не е изпълнил своята задача, при последната схватка няма да имаш никакъв шанс за победа. В такъв случай Зандрамас ще победи. Целта на жестоката й игра е била да те примами и да те хвърли в битката с Нахаз и чандимите. Била е сигурна, че ние ще те последваме, а при подобни схватки винаги е възможно някой да изгуби живота си.
— Да изгуби живота си? Нима е възможно да има такъв нещастен случай, щом всички ние сме подчинени на пророчеството?
— Пропускаш нещо, Белгарион — намеси се Белдин. — Цялата история започна с един нещастен случай. Той раздели пророчествата на две. Можеш да седиш и да ги четеш колкото си щеш, но знай, че винаги може да се случи нещо, което обърква всичко, предсказано в старите ръкописи.
— Виждате ли какъв философ е брат ми — намеси се Белгарат. — Винаги е готов да гледа откъм мрачната страна на нещата.
— Вие двамата наистина ли сте братя? — попита Се’Недра с любопитство.
— Да — отговори Белдин. — Но роднинската ни връзка е такава, че никога не би могла да я разбереш. Нашият учител ни я внуши много, много отдавна.
— Зедар също е бил ваш брат — продължи малката кралица и изведнъж се взря ужасена в Белгарат.
— Да — призна старият вълшебник и стисна зъби.
— Но ти…
— Хайде, кажи го, Се’Недра — рече той. — Не можеш да отправиш упрек към мен, който аз самият не съм изричал към себе си. Сигурен съм.
— А някой ден, когато всичко това свърши — прошепна едва чуто тя, — искам да кажа — когато всичко вече е минало — ще го пуснеш ли на свобода?
Очите на стария вълшебник останаха студени и безизразни.
— Не.
— Ако го направи, то аз ще намеря Зедар и отново ще го натикам в сърцето на скалата — закани се Белдин.
— Няма смисъл да бъркаме в старите рани — рече Белгарат, замисли се за миг и продължи: — Мисля, че е време да си поговорим пак с младата дама от Кел. Ще повикаш ли господарката си, Тот?
Лицето на великана не изглеждаше никак щастливо.
— Съжалявам приятелю — увери го Белгарат, — но случаят не търпи отлагане.
Тот въздъхна, коленичи и затвори очи. Позата му странно наподобяваше тази на човек, който се моли в храм. Точно както се бе случило на остров Веркат и в Рак Хага, Гарион чу тих шепот от множество гласове, след това недалеч от жалкия трон на Урвон във въздуха засия многоцветно блещукане. Пространството се избистри и върху подиума се появи неподвижната фигура на пророчицата от Кел. Гарион за пръв път я виждаше толкова отблизо. Тя изглеждаше крехка и много уязвима — впечатлението беше засилено от дългата й бяла дреха и превръзката на очите. Ала лицето й излъчваше особено спокойствие — душевен покой, изпълващ сърцето на човек, който гледа съдбата право в очите, знае какво крие бъдещето и го приема без никакво възражение. Поради някаква непонятна причина кралят на Рива почувства, че нейното присъствие го изпълва с дълбоко и искрено страхопочитание.
— Благодаря ти, че дойде — започна простичко Белгарат. — Съжалявам, че се наложи да те обезпокоя. Зная какво ти коства да дойдеш при нас. Нуждаем се от отговори на някои въпроси, без които не можем да продължим.
— Мога да ви разкрия само онова, което ми е позволено, древни — отговори пророчицата. Гласът й беше нежен и мелодичен, но в него се долавяше твърдост, която подсказваше непоколебимата й решителност. — Трябва да те предупредя, че се налага да бързаш. Часът на последната среща наближава.
— Това е едно от нещата, за които исках да те попитам. Можеш ли да посочиш точно часа на срещата?
Тя сякаш се обърна с въпроса на вълшебника до някаква неведома необятна сила, чиято мощ Гарион не можеше да си представи. Самата мисъл за гигантските й мащаби го накара да потрепери.
— За мен е непонятно как вие измервате времето, Белгарат — отвърна тя. — Остава още толкова време, колкото е необходимо на майката да пази под сърцето си своята рожба. Когато то изтече, Детето на Светлината ще срещне Детето на Мрака в Мястото, което вече не съществува, и аз ще мога да изпълня задачата си.
— Добре — рече вълшебникът. — Мисля, че това е достатъчно ясен отговор. Когато ти дойде при нас в Мал Зет, каза, че тук, в Ашаба, ни предстои да изпълним една задача. Сред тези руини се случиха много неща и ми е трудно да открия точно кое от тях беше нашата задача. Можеш ли да ни я разкриеш?
— Задачата е изпълнена, вечни Белгарат. В Книгата на небесата е написано, че Ловеца трябва да намери жертвата си и да я повали в Къщата на Мрака през шестнадесетата луна. Това бе сторено точно както предрекоха звездите.
Вълшебникът я погледна объркано.
— Задай всичките си въпроси, ученико на Алдур. Питай по-бързо, защото времето ми при теб изтича.
— Трябва да следвам пътя, предначертан за мен в предсказанията — подхвана вълшебникът. — Ала Зандрамас е изрязала много важни откъси от предсказанията на пророците от Ашаба.
— Не, древни, това не е дело на Зандрамас. Книгата е похабена от своя създател.
— От Торак? — попита изумено вълшебникът.
— Да, това е негово дело. Ти сам знаеш, че пророческите слова идват сами. Често пъти значението им не е особено приятно за онзи, който ги записва. Така се случи и с господаря на тази къща.
— Да, но Зандрамас се е сдобила с по-добре запазено копие от книгата, нали?
Пророчицата кимна утвърдително.
— Има ли други екземпляри, които Торак не е похабил? — попита напрегнато Белдин.
— Само два са. Единият се намира в дома на Урвон, ученика на Торак, и е в ръцете на прокълнатия Нахаз. Не се опитвай да му го отнемеш. Ако го сториш, ще намериш смъртта си.
— А другият? — обади се гърбавият вълшебник.
— Потърси оногова, който има криви крака. Той ще те подкрепи в търсенето.
— Думите ти не ми помагат много, пророчице.
— Аз ти говоря с думите, изписани в Книгата на небесата. Те са останали там, откакто свят светува. Тези слова не са изричани никога на никой човешки език, те приказват направо с душата.
— Разбира се — рече Белдин. — Ти обаче спомена Нахаз. Той възнамерява ли да ни пречи по пътя през Каранда със своите демони?
— Не, любезни Белдин, Нахаз няма повече работа в Каранда. Неговите легиони на мрака вече не се намират там и няма да се появят пред хорските очи, колкото и силни да са призивите за това. Демоните са в Даршива и воюват с последователите и любимците на Зандрамас.
— Къде е сега Зандрамас? — попита Белгарат.
— Запътила се е към мястото, където Сардионът е лежал скрит от хора и богове безброй векове. Камъкът вече не е там, но Детето на Мрака се надява да открие следите му сред скалите и следвайки тези следи да стигне до Мястото, което вече не съществува.
— Възможно ли е Зандрамас да постигне целта си?
— Не ми е позволено да разкривам това — отвърна пророчицата и лицето й застина. — Не бива повече да оставам тук. — Кайрадис се изправи. — Потърси тайнствения ръкопис, Белгарат. Отговорът на въпроса е там. Древните слова на ръкописа ще те водят напред. Бързай, защото времето не ще спре, нито ще забави своя ход, за да те почака. — След това пророчицата се обърна към черния олтар, където лежеше Зит и все още съскаше ядосано. — Успокой се, малка сестрице, задачата на твоя живот е изпълнена, вече може да се
