въоръжени мъже яростно се биеха, без изобщо да обръщат внимание нито на пламъците, нито на препускащите по пътя ездачи.
Осакатени трупове лежаха буквално навсякъде и не беше възможно Гарион да предпази Се’Недра от ужасните гледки на мъртви тела.
Когато над обхванатата от ужас земя се спусна здрач, Дурник и Тот се отклониха от пътя да потърсят убежище, където групата можеше да пренощува. Скоро се върнаха и съобщиха, че са открили гъсталак от ниски храсти в малка клисура, разположена на около миля встрани от пътя.
— Няма да можем да запалим огън — рече сериозно Дурник, — но ако не вдигаме шум, не мисля, че някой ще дойде да ни нападне.
Нощта никак не беше приятна. Вечеряха със студена храна сред гъстите шубраци и се опитаха да се подслонят някак сред клоните, без да привличат ничие внимание — беше невъзможно да опънат палатките сред храстите. Във въздуха се чувстваше полъхът на есента и щом се стъмни, веднага стана студено. Приятелите станаха с първите лъчи на утрото, озарили хоризонта на изток, закусиха набързо и продължиха напред.
Студената неприятна нощ и безсмислените кръвопролития навсякъде разгневиха Гарион. Яростта му нарастваше с всяка измината миля. Малко преди обяд видяха облечен в черно гролим, изправен край олтар, издигащ се на неколкостотин метра вдясно от пътя. Шайка от облечени в изпокъсани дрехи войници влачеха към олтара трима ужасени селяни със завързани около вратовете им въжета. Гарион не се замисли нито за миг, а захвърли копието, измъкна меча на Желязната хватка, предупреди Кълбото да не се показва и се втурна в атака.
Очевидно гролимът беше толкова погълнат от религиозно усърдие, че нито чу, нито забеляза как Гарион връхлита срещу него. Изпищя само веднъж, когато копитата на Кретиен се стовариха върху тялото му. Войниците за миг се взряха ужасено в Гарион, след това захвърлиха оръжията си и побягнаха. Ала това не уталожи гнева на риванския крал и той неумолимо се впусна след тях. Яростта му все пак не беше толкова голяма, за да го подтикне да отнеме живота на невъоръжени хора, и той просто ги събори на земята един подир друг. Когато и последният се сгромоляса в прахта под копитата на сивия жребец, кралят на Рива се върна, освободи затворниците и пак излезе на пътя.
— Не мислиш ли, че беше излишно да правиш това? — попита гневно Белгарат.
— Не, при тези обстоятелства не беше — отвърна Гарион не по-малко сърдито. — Сега поне съм сигурен, че една от войнишките банди в тази воняща страна няма да мъкне обикновени хора към някой от многобройните олтари наоколо — поне докато не зараснат строшените им кости.
Белгарат изсумтя отвратено.
Все още обхванат от ярост, Гарион изгледа войнствено Поулгара и попита:
— Е?
— Нищо не съм казала, скъпи — отвърна меко тя. — Въпреки това не смяташ ли, че дядо ти трябва да знае какви са плановете ти, когато следващия път отново се впуснеш в атака? Понякога тези малки изненади го притесняват.
— Конят ми се нуждаеше от малко раздвижване — отвърна Гарион с нетърпящ възражение тон. — Тези войници просто се изпречиха на пътя му.
— Защо си в толкова отвратително настроение тази сутрин?
— Всичко, което става пред очите ни, е отвратително.
— Разбира се, че е така, но се подготви за още подобни картини. Границата с кралство Ренгел е пред нас, а положението там е също толкова лошо, колкото тук.
3
Спряха на границата, за да обсъдят положението. Граничният пост беше изоставен, но пред тях се издигаха черни стълбове дим и се виждаха големи групи хора, движещи се из полето — изглеждаха съвсем мънички в далечината.
— Тук нещата са малко по-добре организирани — каза Белдин. — Във Воресебо видяхме само малобройни банди, които повече се интересуваха от плячката по селата и не ги беше особено грижа да навлизат в сериозни битки. Пред нас шайките са по-големи, в тях е установено някакво подобие на дисциплина. Не мисля, че ще успеем да си проправим път с измама, както във Воресебо.
Тот направи цяла серия неясни знаци с ръце.
— Какво казва? — обърна се Белгарат към Дурник.
— Предлага да пътуваме нощем — отвърна ковачът.
— Това е абсурдно, Тот — възрази Сади. — Щом е толкова опасно денем, през нощта сигурно ще е поне десет пъти по-страшно.
Ръцете на Тот отново започнаха да се движат. Незнайно защо Гарион откри, че почти разбира какво се опитва да каже огромният ням мъж.
— Казва, че даваш оценка за предложението му прекалено бързо, Сади — преведе Дурник. — Ако го приемем, определено имаме някои преимущества. — Ковачът се намръщи, отново погледна приятеля си и го попита: — Ами ти как разбра за това?
Тот направи нов знак с ръце.
— О, да — кимна Дурник, след това се обърна към другите. — Казва, че Белгарат, Поул и Гарион могат да ни водят, като приемат формата на животни. Тъмнината няма да бъде никакъв проблем за два вълка и една сова.
Белгарат подръпна замислено ухото си и каза на Белдин:
— Предложението му наистина разкрива редица възможности. По такъв начин ще успеем да избегнем всякакви нежелани срещи. Войниците не се движат много-много в тъмнината.
— Но поставят часовои на пост — изтъкна гърбавият магьосник.
— За мен, Гарион и Поул няма да е трудно да открием къде са те и да ви преведем на безопасно разстояние покрай тях.
— Ще се придвижваме много бавно — намеси се Велвет. — Няма да можем да пътуваме в галоп и ще се налага да заобикаляме всеки часовой, който се изпречи на пътя ни.
— Знаеш ли — рече Силк, — хрумването на Тот никак не е лошо. Дори направо ми харесва.
— Винаги ти е допадало да се промъкваш дебнешком в тъмното, Келдар — каза Велвет.
— А нима на теб не ти харесва?
— Ами как да кажа… — Тя му се усмихна. — Да, и на мен ми харесва. Аз също съм драснианка.
— Това ще ни отнеме прекалено много време — възрази Се’Недра. — Сега разстоянието, което ни отделя от Зандрамас, не е голямо. Ако направим опит да се промъкваме дебнешком, тя отново ще ни остави далеч зад себе си.
— Просто нямаме друг избор, Се’Недра — каза й нежно Гарион. — Ако се опитаме да си пробием път със сила, прекосявайки Ренгел, рано или късно ще се натъкнем на повече войници, отколкото бихме могли да победим.
— Та ти си вълшебник — обвиняващо каза тя. — Можеш просто да махнеш с ръка и те ще изчезнат!
— Във вълшебствата има определени граници, които трябва да се спазват, Се’Недра — намеси се Поулгара. — И Урвон, и Зандрамас водят гролими. Ако се опитаме да направим онова, което предлагаш, всички в Ренгел ще разберат точно къде се намираме.
Очите на Се’Недра се напълниха със сълзи, долната й устна започна да трепери, тя се обърна и затича през полето, разтърсвана от горчиви ридания.
— Иди при нея, Гарион — каза Поулгара. — Опитай да я успокоиш.
През останалата част от деня се подслониха в една букова горичка край пътя. Гарион се опита да заспи, предчувствайки, че го очаква дълга нощ, но след около час се отказа от намерението си и започна да броди неспокойно из лагера. Нетърпението, обхванало Се’Недра, измъчваше и него. Почти настигаха Зандрамас, ала щом започнеха да се придвижват нощем, скоростта им можеше да се сравни единствено с пълзене. Но колкото и усилено да мислеше, не успяваше да открие никаква друга възможност.
Когато слънцето залезе, вдигнаха лагера и зачакаха да стане достатъчно тъмно.
