— Това не е отговорът, който исках да чуя, Адис — изсъска тя застрашително. — Може би способностите ти не са достатъчни за поста, който заемаш.
Адис затрепери неудържимо.
— Изпратих да повикат Дроблек, ваше величество. Той е драснианският началник на пристанищните власти тук, в Стис Тор. Мисля, че може да ни даде някаква информация за положението.
— Може би. — Гласът й беше разсеян: кралицата наблюдаваше отражението си в огледалото. — Извикай и посланика на Толнедра. Каквото и да правят алорните в Ктхол Мургос, в него е замесен и Варана.
— Прости ми, божествена Салмисра — каза Адис малко объркан, — но какво ни засягат действията на алорните и толнедранците?
Тя завъртя бавно глава и змийският и врат се залюлея.
— Нима наистина си толкова непоправим некадърник, Адис? Може и да не ни харесва, но Нийса е част от света и ние винаги трябва да знаем какво правят съседите ни, защото… — Владетелката на хората-змии направи пауза и езикът и нервно разсече въздуха. — Нещо ще се случи скоро и аз искам да зная какво точно е то, преди да реша дали да се включа, или не. — Тя отново замълча за секунда, ала бързо продължи: — Научи ли какво се е случило с Айсус?
— Да, ваше величество. Той е бил нает от драснианското разузнаване. За последен път са го видели в Рак Урга с алорните, които водят преговорите.
— Това е много интересно. Смятам, че тъкмо сега е необходимо да получавам най-подробна информация за всички събития — и то много, много скоро. Не ме разочаровай. Адис, Знаеш, че положението ти съвсем не е безопасно. Сега можеш да ме целунеш. — Кралицата-змия сведе глава и главният евнух се отправи с несигурни стъпки към платформата и докосна с треперещи устни студеното й чело.
— Много добре, Адис — рече тя. — Тръгвай. — Владетелката на хората-змии продължи да се взира в отражението си в огледалото.
Крал Нател от Мишрак ак Тул беше млад мъж с отпуснати устни, глупав поглед и права коса с цвят на засъхнала тиня. В него нямаше нищо, което дори отдалече би напомнило за някакви признаци на интелигентност. Дрехите му бяха смачкани и изцапани с петна, а короната очевидно беше прекалено широка за главата му и често се свличаше точно пред очите на негово величество.
Агачак, йерархът на Рак Урга, не можеше да понася младия крал на тулите, но полагаше усилия да бъде учтив с него по време на всекидневните им срещи. Учтивостта в никакъв случай не беше от силните страни на Агачак. Той предпочиташе да издава категорични заповеди, придружени със заплахи за ужасно отмъщение, ако събеседникът му изрази някакво несъгласие по време на разговора. Но внимателната преценка на личността на Нател убеди йерарха, че младият тул веднага ще падне духом, ако някой го заплаши или му постави ултиматум. Затова Агачак бе решил да разчита на ласкателства и измами.
— Пророчеството ясно показва, ваше величество — подхвана отново той, — Че ако някой крал ме придружи до мястото на срещата, той ще стане върховен император на всички ангараки.
— Означава ли това, че ще получа Ктхол Мургос и Гар ог Надрак? — попита Нател и в мътния му поглед се появи едва забележим проблясък.
— Точно така, ваше величество — увери го Агачак. — Освен това ще получите и Малореа.
— Но тогава Кал Закат ще страда. А аз не искам той да страда. Веднъж заповядал да бичуват баща ми, знаеш ли? Дори щял да го разпъне на кръст, но наоколо нямало никакви дървета.
— Да, чувал съм за това. Но не трябва да се притеснявате, ваше величество. Закат ще е принуден да се подчинява на вашите заповеди.
— Закат да се подчинява на мен? — Нател се засмя. Звуците, които издаде, бяха лишени от всякакви признаци на мисъл.
— Той няма да има избор, ваше величество. Ако откаже, новият бог мигновено ще го разкъса на безкрайно мънички късчета.
— Нямам нищо против, ако Ургит и Дроста ми се кланят — призна Нател, — но Закат едва ли ще се съгласи да го прави. Ургит и Дроста си мислят, че са много умни. Искам да им смачкам фасона. Но Закат… за него не съм сигурен. — Очите на тула светнаха. — Това означава, че ще получа цялото злато в Ктхол Мургос и Гар ог Надрак, нали? И тогава ще мога да ги накарам да го изкопаят със собствените си ръце и да ми го донесат. — Короната за пореден път се свлече пред очите му и Нател я надигна с показалец.
— Ще получите цялото злато в Малореа, както и скъпоценностите, коприната и прекрасните килими. Дори ще ви дадат собствен слон, който ще можете да яздите.
— Какво е това — „слон“?
— Слонът е огромно животно, ваше величество.
— По-голямо от кон?
— Много по-голямо. Освен това ще получиш и Толнедра, а там има много пари. Целият свят ще ви се подчинява.
— Значи е по-голям и от бивол? Виждал съм ужасно големи биволи.
— Десет пъти по-голям.
Нател се усмихна щастливо.
— Хващам се на бас, че тогава всички ще ми се възхищават.
— Точно така, ваше величество.
— Би ли повторил отново какво трябва да направя?
— Трябва да дойдете с мен до Мястото, което вече не съществува.
— Точно тази част не я разбирам. Как мога да стигна там ако то не вече не съществува?
— Когато му дойде времето, пророчеството ще ни покаже пътя, ваше величество.
— О, разбирам. Имаш ли някаква представа къде се намира това място?
— Открих някои доказателства, че е някъде в Малореа.
Изведнъж Нател се намръщи и викна:
— Ужасно!
— Не ви разбирам…
— Наистина бих искал да дойда с теб, Агачак. Наистина много ми се иска — защото ще получа много злато, килими, коприна и други неща — и дори ще накарам Ургит и Дроста, а може би и Закат да ми се кланят. Но за жалост не мога да го направя.
— Не ви разбирам. Защо?
— Не трябва да излизам от къщи. Маминка ще ме накаже, ако го направя. Знаеш как стои този въпрос. Дори не мога да си представя, че някога ще отида чак в Малореа.
— Но нали сте крал!
— Това не променя нещата. Винаги правя това, което ми нареди маминка. А тя казва на всички, че съм най-доброто момче.
Агачак не се подаде на непреодолимото си желание да превърне този глупак в крастава жаба, а може би още по-добре — в медуза.
— Искате ли да поговоря с майка ви? — предложи той. — Сигурен съм, че ще мога да я убедя да ви разреши.
— Точно така! Това е великолепна, прекрасна идея, Агачак. Ако маминка каже, че мога да отида, ще дойда с теб бързо като светкавица.
— Добре — рече Агачак и се обърна.
— Хей, Агачак?
— Да?
— Какво означава думата „пророчество“?
Бяха се събрали във Воу Мандор, далеч от бдителните очи на кралете, за да обсъдят нещо, което трябваше да бъде изпълнено незабавно. Постъпката им малко противоречеше на закона, но това не ги интересуваше.
Барак също беше там, както и Хетар, Мандорален и Лелдорин. Релг току-що бе пристигнал от Марагор. Унрак, синът на Барак, седеше на пейката до прозореца.
