— Ти чуваш гласове? Нали знаеш как ги наричат тези хора?
Гарион се усмихна и каза:
— Аз не съм луд, Закат. Понякога съм малко разсеян, но все още имам ясна престава за реалността.
Внезапен гръмотевичен звук отекна в главата на Гарион като експлозия.
— Какво беше това? — възкликна Закат.
— Ти също ли го чу? — Кралят на Рива го погледна учудено. — Не би трябвало!
— Земята се разтърси от това, Гарион. Погледни. — Закат посочи на север, където огромен огнен стълб се издигаше към мрачното беззвездно небе. — Какво е това?
— Леля Поул е направила нещо. Но никога не е била толкова непохватна… Слушай!
Лаят на хрътката, който се приближаваше все повече и повече, докато двамата си говореха, се превърна в болезнено скимтене.
— Сигурно я е оглушила — каза Гарион. — Всъщност и мен ме болят ушите, знаеш ли.
Хрътката отново зави и скоро към нейния вой се присъедини воят на цялата глутница. Врявата започна да утихва на север към огнения стълб.
— Да се връщаме — рече Гарион. — Не е нужно да оставаме повече тук.
Белгарат и Белдин бяха пребледнели и дори Дурник изглеждаше изпълнен със страхопочитание.
— Тя не е вдигала толкова шум, откакто беше на шестнадесет — каза Белдин и погледна подозрително Дурник. — Да не би да е бременна?
Дори на слабата светлина Гарион видя как лицето на приятеля му се изчервява.
— Че какво общо има това с шума? — попита Белгарат.
— Просто моя теория — отвърна Белдин. — Не мога да я докажа, защото Поулгара е единствената вълшебница, която познавам, и освен това никога не е била бременна.
— Сигурен съм, че все ще намериш начин да ни обясниш.
— Не е чак толкова сложно, Белгарат. Когато жена носи в себе си дете, реакциите в организма й се променят. Бременността повлиява на емоциите й и способността й да мисли рационално. Насочването на волята в правилната посока изисква контрол и дълбоко съсредоточаване. Бременната жена просто може да изгуби представа за тези неща. — Той продължи да обяснява физическите, емоционалните и интелектуалните промени, настъпващи при жените по време на бременността. Използваше сухи изрази, без да влага никакви чувства. След малко Се’Недра и Велвет се оттеглиха, като отведоха и Ерионд, а минута по-късно към тях се присъедини и Дурник.
— Сам ли измисли всичко това? — попита Белгарат.
— Размишлявах по този въпрос, докато наблюдавах пещерата, където Зедар беше скрил Торак.
— Значи това ти е отнело петстотин години?
— Исках да съм сигурен, че съм изчерпал всички възможни гледни точки — сви рамене Белдин.
— Защо просто не попита Поул? Тя щеше да ти отговори веднага.
Белдин примигна и призна:
— Изобщо не съм си помислял за това.
Белгарат само поклати глава.
След малко чуха пронизителен рев, който идваше от запад.
— Всички да залегнат! — изсъска Белгарат. — И никой да не приказва!
— Какво е това? — възкликна Закат.
— Тихо — отвърна троснато Белдин. — Тя ще те чуе.
Някъде над главите им въздухът се раздвижи от мощния замах на огромни криле и към небето политнаха оранжеви пламъци. След това огромният звяр продължи полета си, ревейки и бълвайки страшни огньове.
— Какво беше това? — попита Закат.
— Зандрамас — прошепна Гарион. — Говори по-тихо. Може да се върне.
Изчакаха още известно време.
— Изглежда, е тръгнала към шума, който вдигна Поул — каза тихо Белгарат.
— Е, поне не търси нас — рече Силк с облекчение.
— Не, все още не.
— Това всъщност не беше дракон, нали? — попита Закат, поглеждайки стария вълшебник.
— Не истински. Това беше Зандрамас, приела друг образ.
— Не е ли твърде показно?
— Изглежда, нещо кара Зандрамас непрекъснато да привлича вниманието на околните. Не е в състояние да издържи дълго време, без да извърши нещо наистина зрелищно. Това сигурно има нещо общо с факта, че е жена.
— Чух какво каза, Белгарат — обади се заплашително Се’Недра.
— Нямах предвид точно това — рече той, приемайки, че с това й се е извинил.
Бялата сова долетя, описа широк кръг над огъня и отново прие човешкия си образ.
— Какво направи, Поул? — попита я Белгарат.
— Намерих един спящ вулкан — отговори тя, взе наметалото си от Дурник и се загърна. — Накарах го да изригне отново. Хрътките отидоха ли да разследват случилото се?
— Почти веднага — увери я Гарион.
— А също и Зандрамас — добави Силк.
— Да, видях я. — Вълшебницата се усмихна. — Всъщност се получи доста добре. Зандрамас ще види хрътките и ще реши да се отърве от тях. Не мисля, че те ще ни притесняват повече, освен това съм сигурна, че Зандрамас ще бъде изпълнена с огорчение, като разбере, че ни е помогнала.
— Беше ли планирала всичко да протече толкова шумно и нескопосано? — попита Белдин.
— Разбира се. Исках да вдигна достатъчно силна врява, за да привлека хрътките и гролимите, намиращи се в околността. Зандрамас се оказа допълнителна награда за усилията ми. Би ли запалил огъня отново, скъпи? — каза тя на Дурник. — Мисля, че сега сме в безопасност и можем да помислим за вечеря.
Рано на другата сутрин събраха палатките и потеглиха. Вулканът все още изхвърляше дим и пепел високо в небето, прахта се смесваше с облаците и наоколо бе станало някак особено мрачно. Въздухът вонеше на сяра.
— Точно сега летенето няма да е много приятно — рече Белдин кисело.
— Да, но трябва да знаем какво има напред по пътя ни — отговори Белгарат.
— Зная — рече гърбавият магьосник. — Не съм глупав. Просто отбелязах, че никак няма да е приятно. — Той се наведе леко напред, превърна се в ястреб и се издигна във въздуха с няколко замаха на силните си криле.
— Бих платил цяло състояние, за да имам такъв ястреб — каза Закат замислено.
— Ще си имаш много проблеми, докато го научиш да изпълнява заповедите ти — възрази Белгарат. — Белдин не се поддава на дресировка.
— Още първия път, когато се опиташ да сложиш качулка на главата му, със сигурност ще ти откъсне поне един пръст — добави Поулгара.
Белдин се върна почти по пладне — летеше като стрела.
— Пригответе се — изкрещя той още преди да е възвърнал напълно човешкия си образ. — Зад хълма има десетина пазачи на храма. Водят и хрътка.
Гарион посегна към меча си и чу как мечът на Закат изсвистя, докато малореанецът го изваждаше от ножницата.
— Не! Не влизай в това сражение! — извика остро кралят на Рива.
— Не можеш да ме спреш по никакъв начин — отговори Закат.
— Аз ще се погрижа за кучето — рече Сади и извади кесията с праха, послужил им толкова добре в Каранда.
Подредиха се с оръжия в ръце, а Ерионд отведе жените назад.
Хрътката се появи първа и спря, щом ги видя. После се обърна и побягна назад с дълги скокове.
— Лошо! — каза Белгарат. — Вече знаят, че сме тук.
