Извинявай, Кайрадис. Беше твърде безсърдечно от моя страна.
— Не е точно така, принц Келдар. Моят приятел Тот сам предпочете да пожертва живота си и мисля, че духът му тържествува след нашия успех.
Гарион видя зад Барак всичките си приятели. Бронята на Мандорален блестеше зад гърба на огромния мъж от Черек. Хетар, строен и жилав, също бе на борда. Лелдорин, дори Релг стояха редом с него. Унрак, синът на Барак, беше прикован с окови на кърмата. Барак стъпи на ръба на лодката и се подготви да сочи на брега.
— Внимавай! — предупреди го Силк. — Там е дълбоко. Доста гролими вече поеха безвъзвратно пътя към дъното на океана.
— Защо, ти ли ги хвърли във водата?
— Не. Те сами изявиха желание да потънат навеки.
Килът на лодката застърга върху огладените от вълните камъни и Барак и останалите слязоха на сушата.
— Много ли изтървахме? — поинтересува се исполинът.
— Не съвсем — отвърна Силк повдигайки рамене. — Беше си най-обикновена схватка, след която просто спасихме цялата вселена. Нали знаеш как стават тези неща. Синът ти да не се е провинил нещо? — продължи дребничкият драснианец и посочи Унрак, който изглеждаше съвсем оклюмал в оковите си.
— Не — обясни баща му. — Просто по обед се превърна в мечка. Решихме, че това може да се окаже важно.
— Зная, че това е ваша семейна черта, но защо още не сте го освободили?
— Моряците отказаха да се качат в лодката, докато не го оковем.
— Нищо не разбирам — измърмори Закат в ухото на Гарион.
— При тях тези неща са наследствени — обясни му Гарион. — Родът на Барак е натоварен със задачата да защитава краля на Рива. Ако ситуацията го налага, те могат да се превръщат в мечки. Самият Барак го направи няколко пъти, когато бях в опасност. Барак е предал дарбата си на своя син — Унрак.
— Значи сега Унрак също е твой пазител? Вижда ми се прекалено млад, пък и ти не се нуждаеш от защита.
— Унрак е защитникът на Геран, а както си спомняш, синът ми бе изложен на сериозна опасност в пещерата.
— Господа — викна Се’Недра. — Позволете ми да ви представя престолонаследника на кралство Рива. — После вдигна сина си високо, така че да го видят всички.
— Това дете ще се отучи да ходи, ако не го пусне на земята в близките няколко години — прошепна недоволно Белдин в ухото на Белгарат.
— Не вярвам ръцете й да издържат прекалено дълго — успокои го старият вълшебник.
Барак и спътниците му се струпаха около крехката кралица на Рива, а моряците, които досега бяха гребали с неохота, най-сетне освободиха Унрак от тежките окови.
— Унрак! — изрева Барак. — Ела тук!
— Да, татко. — Момчето слезе от лодката и пристъпи напред.
— Отговаряш за безопасността на този малчуган — каза Барак и посочи Геран. — Много ще се разсърдя, ако позволиш да му се случи нещо лошо.
Младежът се поклони на Се’Недра и каза:
— Ваше величество, изглеждате прекрасно.
— Благодаря ти, Унрак — усмихна се малката кралица.
— Ще позволите ли? — попита младежът и протегна ръце към Геран. — Негово величество и аз трябва да се опознаем по-отблизо.
— Разбира се — съгласи се тя и предаде Геран в ръцете на младия черек.
— Липсвахте ни, ваше величество — рече младежът и се усмихна на малкото момче. — Следващия път, когато планирате подобно дълго пътешествие, трябва на всяка цена да ни уведомите.
Вместо отговор Геран се засмя и дръпна рядката брада на своя пазител.
Унрак трепна.
Се’Недра започна да прегръща старите си приятели, без да пести целувките. Мандорален, разбира се, плачеше открито, задушавайки се от изблика на чувства с такава сила, че дори не съумя да изкаже цветистото си приветствие според дворцовия етикет. Състоянието на Лелдорин по нищо не се различаваше от това на рицаря. Релг пък — което наистина бе много странно за него — дори не трепна от прегръдката на кралицата на Рива. Очевидно годините, през които бе женен за Тайба, бяха внесли промяна във философските му възгледи.
— Тук има и няколко непознати лица — отбеляза тихо Хетар.
Силк се плесна по челото.
— Колко нетактично от моя страна! Как можах да забравя! Това е лейди Поледра, съпруга на Белгарат и майка на Поулгара. Както виждате, слуховете за смъртта й са били леко преувеличени.
— Няма ли най-сетне да започнеш да се държиш сериозно? — измърмори Белгарат, а техните приятели поздравиха жената с кестенявата коса, без да крият страхопочитанието, което изпитваха към нея.
— Въобще не се надявай — отвърна Силк с лукава усмивка. — Това ми доставя огромно удоволствие, пък и тъкмо загрявам. Моля ви, господа — обърна се той към новодошлите, — съкратете церемониала. В противен случай представянето ще продължи до полунощ. До мен стои Сади. Би трябвало да го помните — главен евнух в двореца на кралица Салмисра.
— Бивш главен евнух, Келдар — поправи го Сади. — Моите уважения, господа — обърна се той с поклон към Барак и неговите спътници.
— Ваше величество — каза Хетар на Белгарион, — сигурен съм, че после ще имаме достатъчно време, за да обясним действията си.
— Предполагам, че всички помните Кайрадис, нали? — продължи Силк. — Светата пророчица от Кел. Сега е малко уморена, защото днес по обед й се наложи да вземе твърде важно решение.
— Къде е онзи чудесен смел мъж, който беше с теб в Реон, Кайрадис? — попита Барак.
— Уви, лорд Трелхайм — отвърна тя. — Моят водач и защитник отдаде живота си в името на нашата победа.
— Дълбоко съжалявам за това — рече простичко Барак.
— Това, разбира се — обяви Силк с едва ли не небрежен тон, — е Негово императорско величество Кал Закат от Малореа. На моменти неговата помощ ни беше извънредно полезна.
Приятелите на Гарион го изгледаха предпазливо, с нескрита изненада.
— Надявам се че ще съумеем да забравим няколкото неприятни инцидента, които са вече зад гърба ни — каза Закат. — Двамата с Гарион изгладихме до голяма степен противоречията помежду си.
— Това е радост за ушите ми, ваше императорско величество — заяви Мандорален и се поклони дълбоко. — Съмнявах се, че ще доживея мига, когато ще се възцари мир в целия свят.
— Репутацията ви, храбри рицарю — защото славата ви се носи по цялата земя, — ми бе добре известна още преди да се запозная с вас — отговори Закат в стила на мимбратските рицари. — Сега се убеждавам, че тя е само бледа сянка на вашата забележителна личност.
Тези думи накараха Мандорален да засияе от щастие.
— Ще имате голям успех в делата си — прошепна Хетар на Закат. Императорът на Малореа му отвърна с широка усмивка, а после погледна Барак и каза:
— Когато следващия път видите Анхег, лорд Трелхайм, кажете му, че все още възнамерявам да му изпратя сметката за всичките мои кораби, които потопи в Морето на Изтока след Тул Марду. Според мен в случая може да се говори за солидни репарации.
— От все сърце желая успех на това ваше начинание, ваше величество — усмихна се Барак. — Но мисля, че Анхег едва ли би отворил с охота вратите на своята съкровищница.
— Спокойно — прошепна Гарион на Лелдорин, който се беше приближил към него с посивяло от гняв лице още при споменаването на името на Закат.
— Да, но…
— Той не е виновен — обясни Гарион. — Братовчед ти падна убит в разгара на битката. Такива неща се случват по време на война и няма смисъл да разпалваме нови вражди. Тъкмо тези междуособици поддържат
