защо вие, момичетата от рибарските села, миришете толкова лошо. Преди няколко дни грозната ти сестра дойде да те търси и от нея лъхаше същата смрад.
Дотогава стоях, отпуснала очи към пода, но щом чух това, погледнах Хацумомо право в очите, за да разбера дали говори истината.
— Изглеждаш безкрайно изненадана! — рече тя. — Не споменах ли, че е идвала тук? Искаше да ти предам къде живее. Навярно желае да я намериш, та двете да избягате заедно.
— Хацумомо сан…
— Искаш да ти кажа къде е, нали? Е, трябва обаче да си заслужиш тази информация. Като измисля как, ще ти съобщя. А сега се махай.
Не смеех да не се подчиня, но точно преди да напусна стаята, спрях, защото си помислих, че може би бих могла да и склоня да говори.
— Хацумомо сан, знам, че не ме обичате — казах. — Ако бихте били така добра да ми кажете онова, което искам да науча, обещавам ви никога повече да не ви безпокоя.
Видимо много доволна от това, Хацумомо се приближи към мен, сияеща от щастие. Честно казано, не съм виждала по-потресаваща жена. Мъжете по улиците понякога спираха и вадеха цигарите от устата си, зяпнали в нея. Помислих, че се кани да ми го пошушне на ухото, но след като постоя над мен усмихната, тя издърпа ръката си и ме зашлеви.
— Казах ти да излезеш от стаята ми, нали?
Бях толкова слисана, че не знаех как да реагирам. Но сигурно бях излязла залитайки, защото следващото нещо, което проумях, бе, че лежа на дървения под в коридора с ръце на лицето. След миг Майка отвори плъзгащата се врата на стаята си.
— Хацумомо! — изкрещя тя и дойде да ми помогне да се изправя. — Какво си направила на Чийо?
— Тя разправяше, че иска да избяга, госпожо. Реших, че ще е най-добре да я шляпна вместо вас. Мислех, че може би сте прекалено заета, за да го сторите сама.
Майка извика прислужница и й заръча да донесе няколко стръкчета свеж джинджифил, а после ме вкара в стаята си и ми нареди да седна на масичката и да изчакам, докато свърши да говори по телефона. Единственият телефон, от който можеше да се звъни извън Гион, висеше на стената в стаята и никой освен нея не можеше да го използва. Майка бе оставила слушалката отстрани на полицата и когато отново я грабна, така я стисна с дебелите си къси пръсти, та помислих, че по пода ще покапят капки.
— Извинявай — каза тя на някого с режещия си глас. — Хацумомо пак бие прислужниците.
През първите няколко седмици в тази окия изпитвах необяснима привързаност към Майка, нещо като чувството на рибата към рибаря, който я откачва от кукичката. Може би защото я виждах само за няколко минути на ден, докато чистех стаята й. Тя бе винаги там — седнала на масичката със счетоводна книга пред себе си, а пръстите на едната й ръка местеха с потракване топките на сметалото, направено от слонова кост. Може би беше организирана жена, що се отнася до счетоводните книги, ала във всяко друго отношение бе по-разпиляна и от Хацумомо. Оставеше ли шумно лулата на масата, всичко наоколо се поръсваше в пепел и тютюн, но тя не си правеше труда да забърше. Не обичаше друг да се докосва до завивките й, дори да сменя чаршафите, тъй че цялата стая миришеше на мръсно бельо. И понеже пушеше, хартиените щори на прозорците бяха с ужасни петна, което придаваше на стаята мрачен вид.
Докато Майка продължаваше разговора си по телефона, една от по-старите прислужници влезе с няколко стръкчета току-що откъснат джинджифил, за да го наложа на лицето ми, където Хацумомо ме бе зашлевила. Шумът от отварянето и затварянето на вратата събуди кученцето на Майка — Таку, много проклето същество със смачкана физиономия. То изглежда, прекарваше живота си само в три неща — да лае, да хърка и да хапе хората, опитали се да го погалят. След като прислужницата излезе, Таку дойде и се настани до мен. Това беше един от малките му трикове — обичаше да се излегне на място, където, без да искам, ще го настъпя, и веднага след това ме захапваше. Застанала между Майка и Таку, вече започвах да се чувствам като мишка, заклещена между две плъзгащи се врати. Майка най-сетне окачи слушалката и седна на масичката. Погледна ме с жълтите си очи и накрая изрече:
— А сега слушай, момиче. Може би си чула Хацумомо да лъже. Но не значи, че ако нейните номера минават, и твоите ще минат. Искам да знам… защо ти удари шамар?
— Искаше да напусна стаята й, госпожо — отвърнах. — Ужасно съжалявам.
Тя ме накара да го повторя отново с правилен киотоски диалект, което ме затрудни ужасно. Когато най-сетне го казах достатъчно добре, за да е доволна, тя продължи:
— Мисля, че не си даваш сметка какви са задълженията ти в тази окия. Всички ние тук мислим само за едно — как да помагаме на Хацумомо да има успех като гейша. Дори Баба. Може да ти се струва трудна старица, но тя всъщност прекарва целия си ден да мисли как да е полезна на Хацумомо.
Нямах ни най-малка представа за какво говори. Откровено казано, според мен не би могла да заблуди и мръсен парцал, че е възможно Баба да е полезна, някому.
— Щом човек, толкова уважаван като Баба, полага всекидневно огромни усилия да облекчи работата на Хацумомо, помисли си ти колко много трябва да се стараеш.
— Да, госпожо. Ще продължа да се старая с все сили.
— Не искам да чуя, че отново си обезпокоила Хацумомо. Другото момиче успява да не й се пречка в краката, тъй че ти би могла да сториш същото.
— Да, госпожо… но преди да се оттегля, може ли да попитам нещо? Чудех се дали някой има представа къде е сестра ми. Разбирате ли, бих искала да й изпратя писъмце.
Майка имаше особена уста. Беше прекалено голяма за лицето й и повечето време стоеше отворена, но сега тя направи гримаса, която не бях виждала преди — оголи зъбите си, сякаш искаше да ми даде възможност да ги разгледам добре. Това бе нейният си начин да се усмихва, макар че не го разбрах, докато не започна да издава кашлящия звук, който пък беше смехът й.
— Защо, за бога, трябва да ти кажа подобно нещо?
След тези думи тя още няколко пъти издаде своя дрезгав смях, а сетне направи знак с ръка да напусна стаята.
Леля чакаше в коридора със задача за мен. Подаде ми ведро и ме прати горе на покрива по стълбата, над която имаше капандура. Там на дървени подпори бе закрепен варел за дъждовната вода. Водата служеше за измиване на малката тоалетна на втория етаж до стаята на Майка, защото в онези дни дори в кухнята нямахме водопровод. Напоследък се беше засушило и тоалетната вече вонеше. Задачата ми беше да напълня варела, а Леля да пусне няколко пъти вода долу, за да прогони миризмата.
Беше по обяд и керемидите ми се струваха като нагорещени тигани. Докато изливах ведрото във варела, не можех да не си спомня студената вода в езерото, където отивахме да поплуваме. Бях ходила там само преди няколко седмици, но на покрива на нашата окия имах чувството, че това е било много-много отдавна. Леля ми извика да оплевя покаралите между керемидите бурени, преди да сляза. Загледах се в маранята над града и хълмовете, ограждащи го като стена на затвор. Някъде там, под един от тези покриви, сестра ми навярно вършеше същата работа като мен. Мислех за нея, когато неволно блъснах варела и водата се разплиска и потече към улицата.
След около месец от пристигането ми в тази окия Майка ми каза, че вече е време да започна обучението си. На другата сутрин трябваше да придружа Пити, за да бъда представена на учителите. След това Хацумомо щеше да ме заведе на едно място, наречено „регистратура“, за което никога не бях чувала, а привечер трябваше да наблюдавам как тя се гримира и си облича кимоното. Традицията в окията повеляваше в деня, когато започва обучението си, момичето да присъства при подготовката за вечерта на най-старшата гейша.
Като чу, че на другия ден ще ме води в училището, Пити започна да нервничи ужасно.
— Трябва да си готова за тръгване веднага щом се събудиш. Закъснеем ли, по-добре да се удавим в мръсния канал.
Бях я виждала да излита толкова рано сутрин, че не успяваше да измие гурелите си. Освен това на излизане винаги бе сякаш готова да ревне. И наистина, чуех ли я да тропа с дървените си налъми край прозореца на кухнята, можех да се обзаложа, че плаче. Не се справяше добре — учението всъщност никак не й вървеше. Бе пристигнала в тази окия шест месеца преди мен, но тръгна на училище седмица-две след моята поява. Повечето дни, щом се прибереше по обяд, веднага се скриваше в стаята на прислугата, за да
