тази окия, толкова по-добре за мен. Някои хора смятат, че нямам сърце, но това не е истина. Трогателно е да си представи човек как ти и оная дебела крава се махате оттук и се опитвате да се устроите някъде сам- сами на този свят! Колкото по-скоро се разкараш оттук, толкова по-добре за мен. Стани.
Станах, макар да се боях от това, което щеше да ми направи. Тя искаше да напъха в обито на кимоното ми онова, което стискаше в ръка, но когато прекрачи към мен, аз отстъпих.
— Гледай — и тя отвори дланта си. Държеше няколко сгънати банкноти — повече пари, отколкото някога бях виждала, макар да не знаех колко са. — Донесох ги от стаята си за теб. Няма нужда да ми благодариш. Просто ги вземи. Ще ми се отплатиш, като се махнеш от Киото, за да не те виждам никога повече.
Леля ми беше казала никога да не се доверявам на Хацумомо, дори ако ми предложи помощ. Сетих се колко жестоко ме мрази и си дадох сметка, че всъщност изобщо не ми помага — помагаше на себе си да се избави от мен. Стоях неподвижна, когато тя хвана дрехата ми и напъха банкнотите под обито. Усещах как гладките й като стъкло нокти докосват кожата ми. Завъртя ме, за да затегне обито така, че парите да не изпаднат, след което направи най-странното нещо. Обърна ме отново с лице към себе си и ме затупа по едната буза с почти майчински израз на лицето. Самата мисъл Хацумомо да се отнася нежно бе толкова странна, та имах усещането, че отровна змия се отърква о мен като котка! После, преди да осъзная какво прави, тя плъзна пръсти към челото ми и изведнъж скръцна вбесена със зъби, стисна голям кичур от косата ми и я дръпна толкова рязко, че се свлякох на колене и изпищях. Не разбирах какво става, но Хацумомо ме изправи грубо на крака и като ме теглеше за косата, ме повлече нагоре по стълбата към втория етаж. Крещеше ми гневно, а аз пищях и не бих се учудила, ако събудех ме цялата улица.
Когато стигнахме до горната площадка, Хацумомо затропа по вратата на Майка и завика. Майка отвори моментално. Завързваше обито на кимоното си и изглеждаше ядосана.
— Какво ви става на вас двете?
— Бижуто ми! — каза Хацумомо. — Това глупаво, тъпо момиче! — И започна да ме бие. Не можех да направя нищо, оста да се свия на топка на пода и да крещя, докато Майка не съумя някак да я усмири. Междувременно и Леля се бе появила.
— О, Майко — подхвана Хацумомо. — На връщане към нашата окия тази вечер ми се стори, че видях малката Чийо в края на уличката да разговаря с един мъж. Отхвърлих обаче тази мисъл, защото знаех, че не може да е тя. Че нали изобщо не би трябвало да е извън къщи. Но когато се качих в стаята си, открих, че кутията ми за бижута е разровена и хукнах обратно тъкмо навреме, за да видя как Чийо дава нещо на мъжа. Тя се опита да избяга, но аз я хванах.
Майка дълго мълча, без да сваля очи от мен.
— Мъжът изчезна — продължи Хацумомо, но аз мисля, че Чийо вероятно му е продала някои от бижутата ми за пари. Тя, Майко, иска, мисля, да избяга оттук… след като бяхме толкова добри с нея.
— Добре, Хацумомо — каза Майка. — Това е напълно достатъчно. Идете двете с Леля в твоята стая и вижте какво липсва.
Веднага щом останах сама с Майка, аз погледнах нагоре към нея — седях на колене на пода — и прошепнах:
— Майко, това не е истина… Хацумомо беше в стаята на прислугата с любовника си. Сърдита ми е за нещо и ми отмъщава. Нищо не съм взимала от нея.
Майка мълчеше. Дори не бях сигурна дали ме е чула. Скоро Хацумомо излезе и обяви, че й липсва брошка — украшение за пояса на кимоното.
— Изумрудената ми брошка, Майко — не спираше да повтаря тя и да плаче като школувана актриса. — Тя е продала изумрудената ми брошка на онзи ужасен човек. Моята изумрудена брошка! За коя се мисли тя, че да открадне от мен такова нещо!
— Претърсете момичето — заповяда Майка.
Веднъж — бях около шестгодишна — наблюдавах как един паяк плете мрежата си в един ъгъл на къщата. Преди да успее да я довърши, един комар влетя право в нея и се хвана.
Отначало паякът не му обърна никакво внимание, а си продължи работата. Едва когато свърши, той пролази по мрежата с пипалата си и склещи смъртоносно комара. Седях на дървения под, наблюдавах как Хацумомо приближава и се опитва да ме хване с деликатните си пръсти и си давах сметка, че съм хваната в мрежата, която тя е изплела за мен. Не можех за нищо на света да дам обяснение за парите в обито ми. Тя ги измъкна, а Майка ги изтръгна от ръцете й и ги преброи.
— Ти си глупачка да продадеш изумрудена брошка за толкова малко — каза ми. — Особено след като ще ти излезе много по-скъпо да възстановиш стойността й.
Пъхна парите в нощното си кимоно, а после се обърна към Хацумомо:
— Била си с любовника си тук този нощ.
Хацумомо бе изненадана, но не се поколеба да отговори:
— Как ви хрумна това, Майко?
Последва дълга пауза, след което Майка каза на Леля:
— Дръж й ръцете.
Леля я хвана за ръцете и ги изви зад гърба й. Държа я така, докато Майка разпра полите на кимоното й на бедрата. Мислех, че Хацумомо ще се съпротивлява, но тя не помръдна. И докато Майка вдигна кошимакито и разтвори коленете й, ме гледаше с ледения си поглед. После Майка мушна ръка между бедрата й и когато я извади, пръстите й бяха влажни. Известно време тя търка палеца о останалите си пръсти, а после ги помириса. След това замахна и удари Хацумомо по лицето. И остави влажна следа.
8
На другия ден Хацумомо не беше единствената, която ми се сърдеше, защото Майка заповяда в продължение на шест седмици на прислугата да не се дава порцията сушена риба — за наказание, че са търпели любовникът на Хацумомо да идва в нашата окия. Прислугата едва ли щеше да ми се разсърди повече, ако със собствените си ръце бях откраднала ядене от паничките им. Колкото до Пити, щом чу заповедта, тя заплака. Да си призная обаче, не се чувствах толкова зле, че всички ме гледат кръвнишки и че към дълговете ми се е прибавила и стойността на брошка за оби, до която не се бях и докосвала. Всичко, което правеше живота ми още по-труден, само засилваше решимостта ми да избягам.
Според мен Майка не повярва, че наистина съм откраднала брошката, макар да беше съгласна да купи за моя сметка нова, ако това ще ощастливи Хацумомо. Но изобщо не се съмняваше, че въпреки забраната съм излизала, защото Йоко го потвърди. Когато научих, че Майка е заповядала да заключват външната врата, за да не изляза пак, имах чувството, че животът ми се изцежда от мен. Как щях да избягам тогава от тази окия? Само Леля имаше ключ от външната врата и го носеше на врата си дори когато спеше. Като допълнителна мярка задължението ми да седя вечер на пост в коридора бе възложено на Пити, която трябваше да буди Лепя, за да отключи на Хацумомо. Всяка нощ лежах в постелята и кроях планове, но в понеделник преди деня, в който двете със Сацу бяхме решили да избягаме, все още не бях измислила как да се измъкна. Толкова паднах духом, че нямах сили да си върша работата, и прислужниците ме навикваха, че едва местя парцала по пода, когато го лъскам, и че само влача метлата по коридора, вместо наистина да мета. В понеделник следобед прекарах доста време на двора, като се преструвах, че плевя, а всъщност клечах на камъните, потънала в мисли. После една от прислужниците ме накара да измия дървения под в стаята на прислугата, където през деня спеше Йоко, и ето че се случи нещо изключително. Изстисках мокрия парцал на пода, но вместо да тръгне към вратата, както очаквах, водата потече към един от задните ъгли на Стаята.
— Йоко, гледай — викнах й. — Водата върви нагоре.
Всъщност не беше, разбира се, нагоре, а просто така ми се струваше. Толкова се смаях, че изстисках още вода и се вгледах как тече към ъгъла. И тогава… е, не мога да кажа какво точно се случи, но си представих как самата аз тека нагоре по стълбите към площадката на втория етаж, а оттам нагоре по стълбата, през капандурата и излизам на покрива при цистерната за вода.
Покривът! Бях толкова смаяна от тази мисъл, че забравих всичко наоколо и когато телефонът до Йоко иззвъня, едва не изкрещях от уплаха. Нямах представа какво ще направя, като стигна покрива, но ако успеех да намеря път оттам надолу, можех в крайна сметка да се срещна със Сацу.
