Мамеха дълго-дълго не сваля очи от мен. Нямах представа за какво мисли, но тя най-сетне каза:
— Можеш да се извиниш, ако желаеш.
Отдръпнах се от масата и се поклоних ниско, но преди да успея да кажа каквото и да било, Мамеха ме спря:
— Това би бил очарователен поклон, ако си селянка, дошла за първи път в Киото. Но след като искаш да изглеждаш културна, трябва да го направиш ето така. Гледай мен и се отдръпни по-настрани от масичката. Добре, седиш на коленете. А сега изпъни ръце и постави върховете на пръстите си върху рогозките пред себе си. Само върховете, не цялата длан. И не бива изобщо да разперваш пръсти. Все още виж дам разстояние между тях. Чудесно, постави ги на рогозката… китките една до друга… така! Е, сега изглежда добре. Поклони се колкото се може по-ниско, но дръж шията съвършено изпъната и не позволявай главата ти да се отпуска. И, за бога, не стоварвай цялата си тежест върху ръцете, иначе ще изглеждаш като мъж! Така е добре. Сега можеш да опиташ отново.
И аз й се поклоних още веднъж и отново обясних колко дълбоко съжалявам, че съм участвала в унищожаването на прекрасното й кимоно.
— Беше красиво, нали? Но сега ще забравим за него. Искам да знам защо вече не учиш за гейша. Учителките ми казаха, че преди да напуснеш, си вървяла много добре. Би трябвало да те очаква успешна кариера в Гион. Питам се защо госпожа Нитта е спряла обучението ти?
Казах й за дълговете си, които включваха и стойността на кимоното и на брошката, която Хацумомо ме обвини, че съм откраднала. Но и след като свърших, тя продължи да ма гледа студено. Накрая каза:
— Има и нещо, което не ми казваш. Като се имат предвид дълговете ти, бих очаквала госпожата да е още по-твърдо решена да види успеха ти като гейша. Със сигурност не би могла никога да й върнеш парите, ако работиш като прислужница.
Изглежда, несъзнателно съм навела засрамено очи, защо само след миг Мамеха като че започна да чете всяка моя мисъл.
— Опитала си се да избягаш, нали?
— Да, госпожо — отвърнах. — Имам сестра. Бяха ни разделили, но успяхме да се открием. Трябваше да се срещнем една нощ и да избягаме заедно… но после аз паднах от покрива и си счупих ръката.
— От покрива! Сигурно се шегуваш. Да не би да си се покатерила, за да погледнеш за последен път Киото?
Обясних й защо съм го направила.
— Знам, че беше глупаво от моя страна — добавих. — Сега Майка няма да инвестира и сен за обучението ми, защото се бои, че мога отново да избягам.
— Не е само това. Ако избяга момиче, съдържателката на съответната окия изглежда лоша в очите на хората. Така разсъждават тук в Гион. „Господи, ами че тя не може дори прислужниците си да удържи да не бягат!“ Ето какво си казват. По какво ще правиш сега, Чийо? Не ми приличаш на момиче, готово да преживее живота си като слугиня.
— О, госпожо… Бих дала всичко, за да поправя грешките си — отвърнах. — Вече минаха повече от две години оттогава. Толкова търпеливо чаках с надежда да се появи някаква възможност.
— Не ти приляга да чакаш търпеливо. Виждам, че имаш прекалено много вода в характера си. Водата никога не чака. Тя променя формата си, заобикаля препятствията и намира тайни пътеки, за които никой не се е сетил — дупчица в покрива или в дъното на кутия. Няма съмнение, че е най-подвижната от петте елемента. Може да помете земята, може да загаси огъня, да повлече парче метал и да го отнесе. Дори дървото, нейното естествено допълнение, не може да оцелее, без да се подхранва с вода. А ти си живяла, без да черпиш от тези сили, нали?
— Ами всъщност, госпожо, тъкмо водата бе тази, която ми внуши идеята да избягам през покрива.
— Сигурна съм, че си умно момиче, Чийо, но не мисля, че тази ти постъпка е най-умната. Тези от нас с вода в характера си не избират накъде да текат — носим се, накъдето пейзажът на нашия живот ни направлява.
— Мисля, че съм като река, стигнала до бент, и този бент е Хацумомо.
— Да, може би е така — каза тя, като ме гледаше кротко. — По понякога реките скъсват и отвличат бентовете.
От мига, в който прекрачих прага й, не преставах да се питам защо ме е повикала. Вече бях решила, че няма нищо общо с кимоното, но едва сега очите ми окончателно се отпориха и аз проумях за какво става дума. Мамеха вероятно в решила да ме използва, за да отмъсти на Хацумомо. Беше ми ясно като бял ден, че двете са съпернички — иначе щеше ли преди две години на Хацумомо да й хрумне да съсипе прекрасното кимоно? Без съмнение Мамеха бе чакала подходящия момент и сега, изглежда, го бе намерила. Канеше се да ме използва като плевел, който да задуши останалите растения в градината. Тя не просто търсеше реванш. Ако не грешах, Мамеха искаше окончателно да се отърве от Хацумомо.
— Във всеки случай — продължи тя, — нищо няма да се промени, докато госпожа Нитта не ти позволи да започнеш отново обучението си.
— Не храня особени надежди, че е възможно някога да я склоня.
— Точно сега не мисли как ще я склониш. А как да намериш подходящото време да го направиш.
Вече наистина бях усвоила доста уроци от живота, но не знаех нищичко за търпението — не дори толкова, че да схвана какво разбира Мамеха под това да намеря подходящото време. Казах й, че ако ме научи какво трябва да говоря, съм готова да отида при Майка още на следващия ден.
— Слушай, Чийо, в живота не се напредва, вървейки опипом през него. Трябва да се научиш да откриваш подходящия миг и подходящото място на всичко в този свят. Ако мишка иска да заблуди котката, не изскача просто ей така от дупката си, когато й скимне. Не знаеш ли как да проверяваш своя хороскоп?
Нямам представа дали някога сте виждали японски хороскоп. Това са цели страници, изпълнени със сложни схеми и неразбираеми йероглифи. Както вече споменах, гейшите са ужасно суеверно племе. Леля и Майка, и дори готвачката и прислужниците не взимаха и най-простото решение — например да си купят чифт нови обувки, — без да са се консултирали с хороскопа. Но дотогава аз нито веднъж не бях прибягвала до такова нещо.
— Нищо чудно, че си преживяла толкова неудачи. Да не искаш да кажеш, че си се опитала да избягаш, без да провериш дали денят е благоприятен?
Казах, че сестра ми е взела решението кога да избягаме. Мамеха попита мога ли да си спомня датата. Успях да си я спомня, след като двете разгледахме календара — беше последният вторник на октомври 1929 година, само няколко месеца, след като двете със Сацу бяхме отведени от родния ни дом.
Мамеха каза на прислужницата да донесе хороскопа за съответната година, а после, след като изясни моя знак — Маймуна, — прекара известно време да проверява и сравнява данните в различни схеми, както и една страница, обобщаваща съдбата ми през онзи месец. Накрая прочете на висок глас:
— „Особено неблагоприятно време. На всяка цена да се избягват игли, необикновени храни и пътувания.“ — Тук тя спря и ме погледна. — Чуваш ли? Пътувания. После се казва, че трябва да избягваш следните неща… я да видим… „къпане в часа на Петела“, „придобиване на дрехи“, „нови начинания“ и, слушай сега, „промяна на местожителството“. — На това място Мамеха затвори хороскопа и се втренчи в мен. — Обърна ли внимание на някои от тези неща?
Много хора са скептични към подобен род предсказания, но не се съмнявам, че щяхте да се смаете, ако бяхте там и имахте възможност да видите какво се случи после. Мамеха ме попита за знака на сестра ми и потърси същата информация и за нея.
— Е — поде тя, след като известно време чете. — Гласи следното: „Благоприятен ден за малки промени.“ Може би не най-добрият за нещо толкова амбициозно като едно бягство, но със сигурност по- добър от следващия или по-следващия от седмицата. — А после дойде изненадата: — По-нататък се казва: „Добър ден за пътуване по посока на Овена“ — прочете Мамеха. И когато извади карта и намери на нея Йороидо, оказа се, че селото е на североизток от Киото — посоката, съответстваща на зодиакалния знак на Овена. Това, изглежда, бе правила Сацу, като ме остави за малко сама в стаята под стълбището в „Тацуйо“. И е била права да го стори. Тя беше избягала, а аз — не.
Тогава започнах да разбирам колко неосведомена съм била — не само в планирането на собственото си бягство, а и във всяко друго отношение. Никога не си бях давала сметка колко тясна е взаимовръзката
