между нещата. Не става дума само за зодиакалните знаци. Ние хората сме просто част от нещо много по- голямо. Крачейки, може би убиваме бръмбар или просто допринасяме за промяна във въздуха, така че някоя мухичка се оказва на място, където иначе никога не би попаднала. И ако си помислим за същия пример, само че ние сме в ролята на насекомото, а огромната вселена — в нашата роля, съвършено ясно е, че всеки ден сме под влиянието на сили, върху които можем да влияем колкото клетият бръмбар върху стоварващ се отгоре му гигантски крак. Какво да правим тогава? Трябва някак да разберем движението на вселената около нас и да определим времето за действие ята си, така че да не се борим с теченията, а да се движим по тях.

Мамеха отново провери моя хороскоп и този път избра няколко благоприятни за съществена промяна дати през следващите седмици. Попитах я дали да се постарая да поговоря с Майка на някоя от тези дати и какво точно да й кажа.

— Мисля, че не бива да разговаряш сама с госпожа Нитта. Тя веднага ще те прати по дяволите. На нейно място и аз бих постъпила така! Защото, доколкото й е известно, в Гион няма гейша, готова да ти стане по-голяма сестра.

Тези думи ме натъжиха ужасно.

— Какво тогава трябва да направя, Мамеха сан?

— Засега трябва да се прибереш вкъщи, Чийо. И не казвай никому, че си била при мен.

След тези думи тя ми даде да разбера с поглед, че трябва да се поклоня и веднага да си тръгна. Така и сторих. Бях толкова смутена и объркана, че забравих списанията и струните. Прислужницата й ме догони на улицата да ми ги даде.

11

Трябва да обясня какво имаше предвид Мамеха под „по голяма сестра“, макар че по онова време и аз самата не бях особено наясно с това. Когато момичето е вече готово за дебюта си като чиракуваща гейша, то трябва да е установило отношения с по-опитна гейша. Мамеха спомена по-голямата сестра на Хацумомо — великата Томихацу, тя била вече възрастна, когато я е обучавала. Но по-голямата сестра не непременно много по-стара от възпитаничката си. Всяка гейша би могла да е по-голяма сестра на момиче, стига да е поне с ден по-възрастна от нея.

За да се свържат като сестри, две момичета извършват церемония — нещо като сватбената. След това са като роднини и е обръщат една към друга с „по-голяма сестро“ и „по-малка сестро“, все едно са дъщери на едно семейство. Някои гейши може и да не се отнасят с необходимата сериозност към това, но онази по- голяма сестра, която изпълнява задължението си, както е редно, става най-важният човек в живота на младата гейша. Тя прави много повече от това просто да следи дали по-малката умее удачно да съчетава смут и смях, когато някой мъж й разказва непристойна шега, или да й помага да подбере подходящия восък за основа на грима. Тя е длъжна също така да се грижи по-младата да привлича вниманието на подходящите хора и го прави, като я развежда из Гион и я представя на съдържателните на най-добрите чайни, на перукерите, на готвачите в най-добрите ресторанти.

Работата всъщност е страшно много. Но задълженията на по-голямата не се изчерпват с това денем да развежда и запознава по-малката с различни хора. Защото Гион е бледа звезда, която засиява в пълното си очарование едва след залез слънце. През нощта по-голямата сестра трябва да извежда със себе си по- малката, за да я представи на клиентите и покровителите, с които се е сближила през годините. Тя им казва:

— Нима не познавате моята нова по-малка сестра? Моля ми да запомните името й, защото тя ще стане голяма звезда. Моля ви също така да й позволите да ви навести следващия път, когато посетите Гион.

Разбира се, малко са мъжете, готови да платят скъпо, за да прекарат вечерта в разговор с четиринайсетгодишно момиче. Ето защо клиентът едва ли ще повика по-малката сестра при следващото си посещение. Но по-голямата и съдържателката на чайната ще продължат да му я предлагат, докато най- сетне склони. Ако се окаже, че по някаква причина той не я харесва… е, това е друга история. Иначе всичко може би ще завърши с това, че след време той ще стане неин патрон и ще я харесва точно толкова, колкото и по-голямата й сестра.

Да се нагърбиш с ролята на по-голяма сестра е като да кръстосваш града с торба ориз на гръб. Защото по-малката е не само зависима от теб както пътникът от влака, на който се вози, а и ако се държи зле, по- голямата е отговорна за поведението й. Причината, поради която много известни гейши се нагърбват с това бреме, е, че всеки в Гион печели, ако чиракуващата гейша успее. Самата тя печели, след като, разбира се, след време си върне дълговете, и ако има късмет, в крайна сметка става любовница на богаташ. По- голямата сестра печели, като получава част от доходите на по-малката, а същото се отнася и за съдържателките на различните чайни, в които момичето забавлява посетителите. Печелят дори перукерът, продавачът на украшения за глава и сладкарят, от когото момичето купува подаръчета за своя покровител… Те може и да не получават непосредствено част от доходите й, но със сигурност печелят от покровителството на още една успяла гейша, която може да доведе в Гион клиенти да си харчат парите.

Справедливостта изисква да се каже, че съществуването на едно момиче в Гион зависи почти изцяло от по-голямата сестра. Въпреки това обаче малко са онези, които имат думата при избора на по-голяма сестра. Една преуспяваща гейша със сигурност не би рискувала репутацията си, като вземе под покровителството си момиче, което смята за глупаво или се опасява, че собственият й покровител няма да го хареса. От друга страна, съдържателката на окия, инвестирала огромни пари за обучението на чиракуваща гейша, не би седяла със скръстени ръце в очакване някоя глупава гейша да дойде и сама да си предложи услугите. Резултатът от всичко това е, че преуспяващата гейша получава много повече молби, отколкото би могла да поеме. Тя може да отклони някои от тях, но други — не, което според мен обяснява защо по думите на Мамеха Майка мислеше, че в Гион не би се намерила гейша, която да пожелае да стане моя по-голяма сестра. Сигурно първоначално бе кроила планове с това ден се нагърби Хацумомо. Макар Хацумомо да беше способна да изяде паяк, едва ли не всяка чиракуваща гейша би била щастлива да е нейна по-малка сестра. Хацумомо вече беше обучила поне две известни в Гион млади гейши. И вместо да ги тормози както тормозеше мен, тя се бе държала много добре. Изборът да ги поеме си беше неин и тя го беше направила заради парите, които бе получила. В моя случай обаче на нея не можеше да се разчита, че ще ми помогне — псе едно да разчиташ на куче да разхожда котка, без на следващата улица да я захапе. Майка сигурно я беше уговаряла, и то не само защото Хацумомо живееше в същата окия, но и защото имаше твърде малко свои собствени кимона и бе зависима от колекцията кимона на къщата. Но не мисля, че някаква сила на този свят би могла да я придума да ме обучава както подобава. Сигурна съм, че ако някой ден я помолеха да ме заведе и да ме представи на съдържателката на чайната „Мидзуки“, тя щеше по-скоро да ме отведе на брега на реката и да извика: „Река Камо, познаваш ли по-малката ми сестра?“ А после да ме бутне в нея.

Колкото до идеята друга гейша да се нагърби с тази задача, това би означавало пътищата й да се пресекат с тези на Хацумомо. Малко гейши в Гион имаха този кураж.

Късно една сутрин, няколко седмици след срещата ми с Мамеха, сервирах в гостната чай на Майка и на нейната гостенка, когато Леля отвори плъзгащата се врата и каза:

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но би ли могла да се извиниш и да дойдеш за момент, Кайоко сан? — Кайоко беше истинското име на Майка, но рядко чувахме то да се използва в нашата окия. — Имаме посетител навън.

При тези думи Майка издаде своя наподобяващ кашлица смях.

— Май днес е един от лошите ти дни, Лельо? Как може сама да дойдеш и да ми съобщиш, че имам посетител. Прислугата не си върши усърдно работата и ти се трепеш вместо тях.

— Помислих си, че е по-добре да чуеш от мен — отговори Леля, — че нашата посетителка е Мамеха.

Бях започнала да се притеснявам, че от срещата ни няма да излезе нищо. Но като чух, че тя най- неочаквано е дошла, кръвта така ме блъсна в лицето, че се почувствах като току-що запалена електрическа крушка. В стаята настъпи дълга тишина, а после гостенката каза:

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату