— Мамеха сан ли! Веднага си тръгвам, но само ако ми обещаеш, че утре ще ми разкажеш защо е дошла.
Използвах възможността, че гостенката си тръгна, за да се измъкна от стаята. Сетне във вестибюла чух Майка да казва нещо на Леля, което не бях и сънувала да излезе от устата й. Тя си изтръскваше лулата в пепелник, който беше понесла със себе си от гостната, и когато ми го подаде, каза:
— Ела и оправи прическата ми, Лельо.
Никога дотогава не бях забелязвала да се притеснява особено за външния си вид. Вярно, че се обличаше изискано, но както стаята й изглеждаше мрачна, въпреки че бе пълна с красиви неща, така и тя самата, макар да се обличаше в прекрасни материи, имаше мазни очи като на вмирисана риба, а на прическата си обръщаше толкова внимание, колкото локомотивът на своя комин — за нея тя бе нещо, намиращо се случайно най-отгоре.
Докато Майка посрещаше Мамеха на входа, аз чистех пепелника в стаята на прислугата. И толкова се напрегнах да чуя какво си говорят двете, че нямаше да се учудя, ако си бях разтегнала мускулите на ушите.
Най-напред Майка каза:
— Много съжалявам, че ви накарах да чакате, Мамеха сан. Каква чест да имам такава гостенка!
После Мамеха каза:
— Надявам се да ми простите, че идвам тъй неочаквано, госпожо Нитта. — Или нещо глупаво от този сорт. И това продължи известно време. Всичките ми усилия да подслушвам бяха възнаградени не повече, отколкото усилията на човек, повлякъл по баира сандък само за да открие, че е пълен с камъни.
Най-сетне двете минаха през вестибюла и влязоха в гостната. Толкова отчаяно исках да чуя разговора им, че грабнах един парцал от стаята на прислугата и се заех да лъскам дъските във вестибюла. В други случаи Леля не би ми позволила да върша там каквото и да било, докато в гостната има посетителка, но и тя като мен бе прекалено заета да подслушва. След като прислужницата сервира чай и напусна гостната, Леля застана от едната страна на вратата, така че да не я виждат, като преди това се увери, че вратата е леко открехната и ще може чува добре. Така се бях унесла, заслушана в поздравленията, които си размениха, че, изглежда, бях престанала да забелязвам какво става наоколо ми, защото когато внезапно вдигнах глава, точно под носа си видях кръглото лице на Пити — седеше на колене и лъскаше пода, макар аз вече да го правех, а тя да беше напълно освободена от домакинска работа.
— Коя е Мамеха? — пошепна ми.
Очевидно бе чула прислужниците да я обсъждат. Видях ги струпани в пръстения проход пред прага на вестибюла.
— Тя и Хацумомо са съпернички — прошепнах в отговор. — Същата, чието кимоно по прищявка на Хацумомо надрасках с туш.
Пити май се канеше да попита още нещо, но точно тогава чухме Мамеха да казва:
— Госпожо Нитта, аз наистина се надявам да ми простите, че ви безпокоя в ден, когато сте толкова заета, но бих искала да поговоря с вас за прислужницата Чийо.
— О, не — изпъшка Пити и се взря в очите ми, за да изрази колко съжалява за неприятностите, които ме очакват.
— Нашата Чийо е една малка глупачка — каза Майка. — Искрено се надявам, че не ви е обезпокоила.
— Не, нищо подобно — побърза да я увери Мамеха. — Но забелязах, че през последните няколко седмици не посещава училището. Така съм свикнала да я срещам от време на време в коридора… Едва вчера проумях, че може да е тежко болна! Неотдавна попаднах на много кадърен лекар. Питам се дали да го помоля да се отбие?
— Много сте любезна, но вероятно мислите за друго момиче. Не е възможно да сте срещали нашата Чийо в коридора на училището. Тя вече втора година не го посещава.
— Дали говорим за едно и също момиче? Много красиво, с изумителни синьосиви очи?
— Тя наистина има необикновени очи. Но може да има две еднакви момичета в Гион… Кой би си го помислил!
— Чудя се възможно ли е да са минали две години, откакто я видях там. Може би ми е направила толкова силно впечатление, та ми се струва като да е било съвсем неотдавна. Ако ми позволите да попитам, госпожо Нитта… тя напълно здрава ли е?
— О, да. Здрава като млада хрътка и точно толкова непокорна, бих рекла.
— И въпреки това вече не взима уроци? Колко странно!
— Сигурна съм, че за млада и известна гейша като вас Гион е отлично място за живот. Но времената, знаете, са много тежки. Не мога да си позволя да влагам пари във всекиго. Веднага щом разбрах колко неподходяща е Чийо…
— Съвсем сигурна съм, че мислим за две различни момичета — прекъсна я Мамеха. — Не мога да си представя, че толкова проницателна и делова жена като вас, госпожо Нитта, би нарекла Чийо „неподходяща“…
— Сигурна ли сте, че името й е Чийо? — попита Майка. Никой от нас вън не разбра, но с тези думи Майка се бе надигнала от ниската масичка и бе пресякла малката стая. След миг тя отвори плъзгащата се врата и видя право пред себе си ухото на Леля. Тя се отдръпна най-невинно, а и Майка според мен бе склонна да се престори, че нищо особено не се е случило, защото единственото, което направи, бе да ми извика.
— Чийо чан, я влез за момент.
Докато вляза, затворя след себе си вратата и коленича, Майка вече бе заела мястото си до ниската масичка.
— Това е нашата Чийо — каза тя.
— Да, да, точно това е момичето, което имах предвид! — извика Мамеха. — Приятно ми е да се запознаем, Чийо чан! Щастлива съм, че изглеждаш толкова здрава! Тъкмо казвах на госпожа Нитта, че вече се тревожех за теб. Но ти наистина изглеждаш много добре.
— О, да, госпожо, много добре.
— Благодаря ти, Чийо — каза Майка.
Поклоних се и понечих да се оттегля, но преди още да се изправя, Мамеха каза:
— Тя наистина е удивително хубава, госпожо Нитта, Трябва да призная, че на моменти ми е минавала мисълта да дойда и да помоля за разрешението ви да я направя своя по малка сестра. Но при условие, че сега не се обучава…
Майка навярно се изуми от тези й думи, защото тъкмо се канеше да отпие глътка от чая си, но ръката и спря насред път и остана неподвижна, докато изляза от стаята. Бях вече на мястото си във вестибюла, когато тя най-сетне отвърна:
— Толкова известна гейша като вас, Мамеха сан… бихте могли да имате за по-малка сестра всяка чиракуваща гейша и Гион.
— Истина е, че често ме молят. Но вече повече от година не съм се нагърбвала с подобна задача. Човек би помислил, че при тази ужасна икономическа криза клиентите ще понамалеят, но в действителност никога не съм била по-заета. Предполагам, че богатите просто продължават да са си богати дори във времена като тези.
— Сега още повече се нуждаят от развлечения — каза Майка. — Но вие бяхте заговорили за…
— Да, какво всъщност говорех! Е, няма значение. Не е редно да губя повече ценното ви време. Доволна съм, че все пак Чийо е съвсем здрава.
— Да, напълно. Но, Мамеха сан, чакайте за миг, ако обичате. Казахте, че сте близо до мисълта да вземете Чийо за своя по-малка сестра.
— Да, но тя от толкова време не се обучава… Така или иначе, не се съмнявам, че сте имали основателна причина за тона свое решение, госпожо Нитта. Не бих посмяла да ви коря.
— Мъчителни са изборите, които човек е принуден да прани в своя живот. Просто не бих могла да си позволя повече обучението й! Но ако вие, Мамеха сан, я намирате за способна, сигурна съм, че каквито и инвестиции да решите да направите за бъдещето й, ще бъдете щедро възнаградена.
Майка се опитваше да се възползва от Мамеха. Никоя гейша не плащаше обучението на по-малката си
