сестра.
— Бих желала това да е възможно — отвърна Мамеха. — Но при тази ужасна икономическа криза…
— Може би има някакъв начин аз да помогна. Макар Чийо да е малко твърдоглава и дълговете й да са значителни. Често съм си мислила колко невероятно би било тя да успее някога да ги върне.
— Такова привлекателно момиче! Според мен би било невероятно да не успее.
— Е, парите не са най-важното в живота, нали? Човек иска да даде най-доброто от себе си за момиче като Чийо. Може би бих могла да направя нещо, за да инвестирам малки повече в нея… просто за уроците й, нали разбирате. Но до какво ще доведе всичко това?
— Сигурна съм, че дълговете на Чийо са наистина огромни — каза Мамеха. — Но и така да е, струва ми се, че тя ще ги върне, докато навърши двайсет години.
— Двайсет! — възкликна Майка. — Не мисля, че някое момиче в Гион е успяло да направи такова нещо. А и в разгара на тази криза…
— Да, кризата, вярно.
— Аз наистина смятам, че нашата Пити е по-сигурна инвестиция. Освен това в случая с Чийо, ако вие сте нейна по голяма сестра, дълговете й само ще нараснат.
Майка нямаше предвид само парите за уроците ми, а и сумите, които щеше да й се налага да плаща на Мамеха. Гейша с положението на Мамеха взимаше обикновено по-голяма част от припечеленото от по- малката сестра.
— Мамеха сан, ако имате още минутка на разположение — продължи Майка, — питам се дали бихте проявили добрината да погледнете благосклонно на едно предложение. Щом великата Мамеха твърди, че Чийо ще върне дълговете си до двайсетата си година, как аз бих могла да се съмнявам в това? Разбира се, момиче като нея не би успяло без по-голяма сестра като вас, но в момента нашата малка окия е на предела на възможностите си. Едва ли ще мога да ви предложа условията, на които сте свикнали. Най-многото, което бих могла да заделя за вас от бъдещите печалби на момичето, е навярно едва половината на това, което вие обикновено очаквате.
— Точно сега се радвам на много щедри предложения — отбеляза Мамеха. — Приема ли да се нагърбя с по-малка сестра, не бих могла да си позволя да го направя по занижена цена.
— Още не съм свършила, Мамеха сан — отвърна Майка. — Ето моето предложение. Истина е, че мога да си позволя само половината от това, което обикновено очаквате. Но ако Чийо наистина успее да си върне дълговете до двайсетата си година, както предполагате, ще ви изплатя остатъка от онова, което ви се полага, плюс още трийсет процента. В перспектива ще спечелите доста повече пари.
— А ако Чийо навърши двайсет, без да е успяла да си върне дълговете? — попита Мамеха.
— Трябва да кажа със съжаление, че в такъв случай ще се окаже, че и двете сме направили лоша инвестиция. Моята окия не ще може да ви изплати дължимото.
Настъпи тишина, а после Мамеха въздъхна.
— Никак не ме бива в сметките, госпожо Нитта. Но ако разбирам правилно, вие бихте искали да се заема с невъзможна според вас задача за по-малко пари от обикновеното. Множество обещаващи момичета в Гион биха били чудесни сестри за мен, при това без никакъв риск. Боя се, че трябва да отклоня предложението ви.
— Напълно сте права — каза Майка. — Трийсет процента е малко евтино. Ще ви предложа два пъти повече, ако успеете.
— Но нищичко, ако се проваля.
— Моля ви, не мислете за това като за нищо. Вече ще получавате част от доходите на Чийо. Просто моята окия няма да е в състояние да ви изплати допълнителната дължима сума.
Бях сигурна, че Мамеха ще откаже. Но вместо това тя изрече:
— Бих искала най-напред да разбера колко големи в действителност са дълговете на Чийо.
— Ще донеса счетоводните книги, за да ви ги покажа — каза Майка.
По-нататък не чух разговора им, защото точно тогава Леля се подразни, че подслушвам, и ме отпрати със списък от поръчки. Целия следобед се тресях от възбуда като купчина камъни по време на земетресение, защото, разбира се, нямах представа какво ще излезе от цялата тази работа. Ако Майка и Мамеха не успееха да се споразумеят, цял живот щях да си остана прислужница, така както костенурката си е псе костенурка.
Когато се върнах, Пити седеше на колене в прохода близо до двора и дрънчеше пронизително на шамисена си. Изглеждаше много доволна, като ме видя, и веднага ми извика:
— Намери някакво оправдание да влезеш в стаята на Майка. Тя цял следобед седи там затворена със сметалото си. Сигурна съм, че ще ти каже нещо. А после трябва моментално да дойдеш и да ми разкажеш.
Реших, че идеята е прекрасна. Една от поръчките беше да купя мехлем за крастата на готвачката, но в аптеката го бяха свършили. Затова реших да се кача при Майка и да й се извиня, че съм се върнала без мехлема. На нея, разбира се, щеше да й е все едно — тя вероятно дори не знаеше, че са ме изпратили за такова нещо. Но поне щеше да ме пусне да вляза.
Оказа се, че слуша някаква комедия по радиото. Обикновено ако я прекъснех в такъв момент, щеше да ми махне да изчезвам и щеше да продължи да си слуша, да преглежда счетоводните си книги и да пуфка лулата си. Но този ден за моя изненада тя веднага щом ме видя, спря радиото и затръшна книгите.
— Забелязах, че докато Мамеха беше тук, ти лъскаше дъските в коридора. Опитваше ли се да подслушаш разговора ни?
— Не, госпожо. Имаше драскотина на дъските. Двете с Пити се опитвахме да я заличим.
— Само се надявам, че като гейша ще си по-добра, отколкото си като лъжкиня — каза тя и започна да се смее, без да вади лулата от устата си, и затова случайно духна по-силно в мундщука и от малката метална чашка изригна пепел. Някои от парченцата тютюн все още горяха, когато се посипаха по кимоното й. Тя остави лулата на масата и тупа дрехата си, докато не се убеди, че нищо повече не гори. — Ти, Чийо, си в тази окия вече повече от година.
— Повече от две години, госпожо.
— През това време почти не съм те забелязвала. И ето че днес дойде гейша като Мамеха, за да каже, че иска да стане твоя по-голяма сестра! Как, за бога, би трябвало да разбирам това?
Според мен Мамеха всъщност се интересуваше повече от това как да навреди на Хацумомо, отколкото да помогне на мен. Но, естествено, не можех да споделя подобно нещо с Майка. Канех се да кажа, че нямам никаква представа защо Мамеха е проявила интерес към мен, но преди да успея, вратата се отворих и чух Хацумомо да казва:
— Моля за извинение, Майко, не знаех че сте заета да се карате на прислужницата.
— Няма да е още дълго прислужница — отвърна й Майка. — Днес имахме посещение, което може да те заинтересува.
— Да, предполагам, че Мамеха е дошла и е измъкнала от аквариума нашата рибка — изрече Хацумомо. Тя доплува и седна на колене пред масичката толкова близо до мен, че трябваше да се отместя, за да има място за двете ни.
— По някаква причина — започна Майка — Мамеха, изглежда, мисли, че Чийо ще върне дълговете си, докато навърши двайсет години.
Лицето на Хацумомо бе обърнато към мен. Ако човек видеше усмивката й, би я взел за майка, която гледа с обожание бебе. Затова пък ето какво каза:
— Може би, Майко, ако я продадете на някой бардак…
— Престани, Хацумомо. Не те поканих, за да слушам подобни приказки. Искам да знам какво си сторила напоследък, че да провокираш Мамеха.
— Може да съм съсипала деня на госпожица Превземка, като вероятно съм минала край нея по улицата, но иначе нищо не съм й направила.
— Тя има нещо наум и аз бих искала да узная какво е то.
— Няма абсолютно никаква мистерия, Майко. Тя си мисии, че може да се подиграе с мен, като използва малката госпожица глупачка.
Майка не отвърна — изглежда, обмисляше думите на Хацумомо. Накрая каза:
— Тя май наистина мисли, че Чийо ще е по-преуспяваща гейша от нашата Пити, и иска да изкара малко
