покланяше, след което или ми кимваше, или се покланяше и на мен. Няколко пъти спрях, за да се поклоня в отговор, и в крайна сметка изостанах на крачка-две от Мамеха. Тя видя затруднението ми и ме отведе в тиха странична уличка, за да ми покаже как трябва да вървя. Обясни ми, че не съм се научила да движа горната част на тялото си независимо от долната. Когато трябваше да се поклоня някому, аз спирах.
— Да забавиш крачка означава да изразиш уважение — каза тя. — И колкото повече забавяш, толкова по-голямо уважение изразяваш. Редно е да спреш, за да се поклониш на някоя своя учителка, но с останалите не се бави повече, отколкото е нужно, за бога, защото така и няма да стигнеш закъдето си тръгнала. Върви по възможност равномерно, с малки крачки, така че полите на кимоното ти да пърхат леко. Когато върви, една жена трябва да създава впечатление за къдрещи се по пясъчен насип вълни.
Опитах да го направя няколко пъти нагоре-надолу по уличката, като гледах право в краката си, за да видя дали наистина полите на кимоното ми пърхат. Щом Мамеха остана доволна, пак поехме по пътя си.
Открих, че повечето ни поздрави спадат към два прости вида. Когато се разминавахме с млади гейши, те обикновено забавяха крачка или дори спираха, за да се поклонят ниско на Мамеха, на което тя отвръщаше с мила дума или леко кимване. Сетне гейшата ме поглеждаше пообъркана и ми се покланяше неуверено, а в ответ аз се покланях малко по-ниско — бях по-младша от всяка срещната. Но когато минавахме край жена на средна възраст или по-стара, Мамеха почти винаги се покланяше първа. Жената отвръщаше с любезен поклон, но не толкова нисък като на Мамеха, а после преди да ми кимне леко, ме оглеждаше от горе до долу. Винаги отвръщах на тези кимвания с възможно най-ниския поклон, без обаче да спирам да вървя.
Тогава и разказах на Мамеха за Пити и месеци наред след това се надявах да каже, че е дошло времето и за моя собствен дебют. Но мина пролетта, а после и лятото без дума за това. За разлика от интересния живот на Пити аз имах само уроците и домакинската работа, както и петнайсетте-двайсетте минути, които няколко пъти седмично ми отделяше Мамеха. Понякога седях в дома й и тя ме учеше неща, които трябваше да знам, но по-често ме обличаше в някое от кимоната си и ме развеждаше из Гион, докато си вършеше работа или се отбиваше при гадателя или при перукера. Дори да валеше и тя да нямаше належаща работа, двете излизахме с лакирани чадъри и ходехме от магазин на магазин, за да проверим кога ще пристигне от Италия новата доставка на парфюми или дали някое нейно кимоно е поправено, макар до уреченото време да оставаше още седмица.
Отначало мислех, че Мамеха ме взима със себе си, за да ме научи как например да държа тялото си — защото постоянно ме удряше леко по гърба със сгънатото си ветрило, за да се изправя — или как да се държа с хората. Мамеха като че ли познаваше всички и винаги смяташе за необходимо да се усмихне или да каже нещо мило дори на най-нисшите по ранг гейши, защото разбираше прекрасно, че дължи високото си положение в обществото на тяхната почит и възхита. Но един ден, когато тъкмо излизахме от книжарница, изведнъж проумях какво всъщност прави тя. Не че й се налагаше или че й беше интересно да се отбие в книжарницата, при перукера или в магазина за канцеларски материали. Всичко това изобщо не бе важно за нея, а и можеше да изпрати прислужниците си, вместо да ходи сама. Тя го правеше само за да видят всички в Гион, че се разхождаме заедно. И отлагаше дебюта ми, за да даде време на хората да ме забележат.
Един слънчев октомврийски следобед излязохме от дома й, тръгнахме по брега на Ширакава и наблюдавахме как листата на вишните се ронят и падат във водата. Имаше много хора, излезли да се насладят на същата гледка, и всички, както можеше и да се предполага поздравяваха Мамеха. И почти във всички случаи поздравяваха и мен.
— Ставаш все по-известна, не мислиш ли? — каза тя.
— Мисля, че повечето хора са готови да поздравят и овца, стига да крачи редом до Мамеха сан.
— Особено овца. Би било толкова необикновено. Но истина е, че чух твърде много хора да разпитват за момичето с прекрасните сиви очи. Не знаят името ти, но това е без значение. Защото все едно няма да си още дълго Чийо.
— Да не би Мамеха сан да иска да каже, че…
— Искам да кажа, че разговарях с Вадза сан — това бе нейният астролог — и той предложи третия ден на ноември като подходящо време за дебюта ти.
Мамеха спря да ме погледне. Стоях неподвижно като дърво, а очите ми се разшириха и заприличаха на оризови бисквити. Не заплаках, нито заплесках с ръце, но бях толкова доволна, че не можех да изрека нито дума. Накрая се поклоних на Мамеха и й благодарих.
— Ще станеш отлична гейша — каза тя. — Но ще си още по-добра, ако се позамислиш как да се научиш да се изразяваш с очите си.
— Никога не съм си давала сметка, че изобщо изразявам нещо с тях.
— Те са най-изразителната част от женското тяло, особено в твоя случай. Стой тук за момент и аз ще ти покажа.
Мамеха сви зад ъгъла и ме остави сама в тихата уличка. След миг се появи и мина край мен, а очите й бяха извърнати на една страна. Имах усещането, че се бои какво ли би се случило, ако погледне към мен.
— Е, ако беше мъж, какво щеше да си помислиш? — попита тя.
— Стори ми се, че отбягвате да погледнете към мен.
— Именно. Момиче с поразителен профил никога не би изпратило с очи погрешно послание на един мъж. Но мъжете ще забележат очите ти и ще си въобразят, че им внушаваш нещо, дори когато на теб това и през ум не ти минава. А сега гледай пак.
Мамеха отново се скри зад ъгъла и когато се върна, този път очите й бяха сведени надолу и тя вървеше някак особено замечтано. А когато ме наближи, очите й само за миг се откъснаха от земята, за да срещнат моите, и мигом отново се отпуснаха надолу. Трябва да кажа, че усетих електрически шок. Ако бях мъж, щях да си помисля, че за части от секундата тя се е поддала на силни чувства, които се мъчи да скрие.
— Щом мога да изразявам подобни неща с обикновени очи като моите, помисли колко много повече можеш да кажеш ти с твоите. Не бих се удивила, ако си в състояние да накараш някой мъж да припадне направо тук, на улицата.
— О, Мамеха сан! Ако имах силата да накарам мъж да припадне, със сигурност щях вече да го знам.
— Удивена съм, че не го знаеш. Нека тогава се договорим, че ще си готова за своя дебют веднага щом успееш да отклониш мъж от пътя му само като му хвърлиш бегъл поглед.
Така изгарях от нетърпение да стана чиракуваща гейша, че дори ако Мамеха ме накараше да сваля с поглед дърво, сигурна съм, че щях да опитам. Попитах я ще бъде ли толкова добра да върви до мен, докато опитам с няколко мъже, и тя прие с радост. Първата среща беше с толкова стар мъж изглеждаше като пълно с кокали кимоно. Крачеше бавно по улицата, като се подпираше на бастун, а очилата му бяха толкова замазани, че не бих се учудила, ако се блъснеше в някоя къща. Изобщо не ме забеляза, затова поехме към булевард Шиджо. Скоро съзрях двама бизнесмени в европейски костюми, но и с тях щастието не ми се усмихна. Мисля, че познаха Мамеха или просто решиха, че е по-красива от мен, но не свалиха очи от нея.
Бях на път да се откажа, когато забелязах момче за поръчки на около двайсет години, понесло табла, отрупана с кутии от обяд. В онези дни много ресторанти из Гион приемаха поръчки и следобед изпращаха някое момче да прибере празните кутии и прибори. Обикновено кутиите се пренасяха в нещо като кош, който или се носеше на ръка, или се прикрепяше към велосипед. Нямам представа защо този млад мъж използваше табла. Но, така или иначе, беше на няколко пресечки от нас и вървеше насам. Видях, че Мамеха гледа право в него, а после каза:
— Накарай го да изпусне подноса.
Преди да разбера дали се шегува, тя сви по странична улица и изчезна.
Не мисля, че момиче на четиринайсет — или жена на каквато и да е възраст — може да накара млад мъж да изтърве нещо само като го гледа по-особено. Такива неща се случват, предполагам, само във филмите и в романите. Щях да се откажа, преди изобщо да съм се опитала да го направя, ако не бях забелязала две подробности. Първо, младият мъж вече ме гледаше като гладна котка мишка и второ, повечето от улиците в Гион нямаха бордюри, но тази правеше изключение и момчето вървеше съвсем близо до него. Ако успеех да го избутам така, че той да понечи да се качи на тротоара и да се спъне в бордюра, може би щеше да изтърве подноса. Започнах своя експеримент, като най-напред държах очите си забити в земята право пред себе си, а после се опитах да повторя онова, което само преди минути бе направила
