Мамеха. Оставих очите ми да се вдигнат, докато не срещнаха за миг очите на младия мъж, а после моментално ги сведох надолу. След няколко крачки отново направих същото. Този път обаче той ме зяпаше толкова настойчиво, че сигурно беше забравил за подноса в ръцете си, а да не говорим за бордюра до краката си. Когато бяхме вече съвсем близо един до друг, аз промених едва забележимо посоката си, за да започна да го притискам леко към тротоара. Така той нямаше да може да се размине с мен, без да се качи на него. И тогава го погледнах право в очите. Понечи да ми направи път и точно както се надявах, краката му се заплетоха в бордюра, той падна на една страна, а кутиите се разпиляха по тротоара. Не можах да се сдържа да не избухна в смях. Щастлива съм да кажа, че и младият мъж се разсмя. Помогнах му да си събере кутиите и му подарих лека усмивка. Той ми се поклони по-ниско от всеки друг мъж досега и сетне продължи по пътя си.
След минута се срещнах с Мамеха. Тя беше видяла всичко.
— Мисля, че вече си готова повече от всякога — каза тя. И ме поведе през централния булевард към дома на Вадза сан, нейния астролог.
Там тя го накара да потърси благоприятните дати за всевъзможните събития, които щяха да доведат до дебюта ми — посещението в храма, за да обявя пред боговете намеренията си, деня, когато за първи път ще се появя с прическа на гейша, датата на церемонията, която щеше да направи нас с Мамеха сестри.
Цялата нощ не мигнах. Онова, за което тъй дълго бях мечтала, най-сетне бе на път да се осъществи и, о, как ми се свиваше стомахът! При мисълта да облека прекрасните дрехи, които обожавах, и да се появя в стая, пълна с мъже, дланите ми се изпотяваха. Всеки път, щом си го помислях, изпитвах приятно вълнение. Представях си, че съм в чайна и отварям плъзгащата се врата на стая с татами. Мъжете обръщат глави и ме поглеждат и, разбира се, сред тях виждам председателя. Понякога си го представях сам в стаята, облечен не в европейски делови костюм, а в японски дрехи, каквито толкова много мъже носят вечер, за да се отпуснат след тежкия ден. В пръстите си, гладки като плавей, държи чашка за саке, която повече от всичко на света желаех да напълня, и аз усещам върху себе си очите му, докато наистина я пълня.
Може и да бях едва на четиринайсет, но ми се струваше, че вече съм живяла два живота. Новият току-що започваше, макар старият да бе свършил преди време. Бяха минали няколко години, откакто научих тъжните вести за семейството си, и удивителното бе, как пейзажът на съзнанието ми се би променил удивително. Всички знаем, че една зимна картина, когато дърветата са загърнати с дебели снежни шалове, е съвършено неузнаваема на пролет. Но никога не си бях помисляла, че подобно нещо е възможно да се случи и със самите нас. Когато за пръв път чух за случилото се със семейството ми, бях сякаш покрита със снежно одеяло. Но с времето ужасяващата студенина се бе стопила, за да разбули пейзаж, какъвто преди не бях виждала и в мечтите си. Не знам дали ме разбирате, но в навечерието на моя дебют съзнанието ми бе като градина, в която цветята едва започваха да покълват, тъй че не беше възможно да се каже как ще изглежда всичко в бъдеще. Преливах от вълнение, а в тази въображаема градина, точно в средата й, се възвисяваше статуя. Беше образът на гейшата, която исках да стана.
14
Чувала съм да казват, че седмицата, през която момичето се готви за своя дебют на чиракуваща гейша, е като периода, през който гъсеницата се превръща в пеперуда. Очарователна идея, но да ме убиеш, не мога да разбера защо някому е хрумнало подобно нещо. Гъсеницата просто си свива пашкула и после дреме известно време, а за мен това със сигурност бе най-изтощителната седмица в живота ми. Най-напред косата ми трябваше да бъде направена на прическа, каквато носят чиракуващите гейши, тоест в стил „разцепена праскова“, за което вече споменах. В ония дни в Гион имаше много майстори на прически, а този на Мамеха работеше в ужасно претъпкано помещение над ресторант за специалитети от змиорка. Докато ми дойде редът, трябваше да чакам близо два часа в компанията на шест-седем гейши, насядали на колене навред, дори на стълбищната площадка. И със съжаление трябва да кажа, че миризмата на мръсни коси бе съкрушителна. Сложната и пищна прическа, която гейшите носеха по онова време, изискваше толкова усилия и разходи, че никой не ходеше да си прави косата повече от веднъж седмично, но към края дори парфюмите не помагаха особено.
Когато най-сетне редът ми дойде, първото нещо, което майсторът направи, бе да ме сложи пред голяма кухненска мивка в такава поза, че се зачудих дали не се кани да ми отсече главата. После изля ведро топла вода на косата ми и започна да ме жули със сапун. Всъщност „жули“ не е достатъчно силна дума, защото онова, което правеше с пръстите си по кожата на главата ми, наподобява по-скоро прекопаване на нива с мотика. Сега вече разбирам ясно защо. Пърхотът е голям проблем сред гейшите, а малко неща са по- отблъскващи от пърхота. Майсторът може и да имаше неоспорими основания, но след малко усетих кожата си така възпалена, че едва не заплаках от болка. Накрая той ми каза:
— Плачи, ако ти се плаче. Защо, мислиш, съм те сложил над мивка!
Предполагам, че това му бе представата за остроумна шега, защото се разсмя гръмко.
След като му омръзна да дере с пръсти главата ми, той ме настани на рогозките и ме задърпа с дървен гребен, докато вратът ми не се схвана. В крайна сметка остана доволен че косата ми не е сплъстена, и втри в нея масло от камелия което й придаде красив блясък. Започвах да се успокоявам, че най-страшното е минало, но майсторът извади парче восък. Трябва да ви кажа, че въпреки маслото от камелия и горещата ютия, с която разтопяваше восъка, косата и восъкът са съвършено несъвместими. Това до голяма степен доказва колко цивилизовани сме ние хората, щом е възможно едно момиче да седне доброволно и да позволи на голям човек да й маже косата с восък, без при това да не прави нищо, а само да скимти тихичко. Опитате ли подобно нещо с куче, то ще ви изпохапе жестоко.
След като косата ми бе равномерно намазана с восък, майсторът причеса предните кичури назад и с остатъка направи на върха на главата ми голям кок, наподобяващ игленик. Погледнат отзад, този игленик има разрез, сякаш е разцепена на две праскова, откъдето и идва името на прическата — „разцепена праскова“.
Макар че носих тази прическа доста години, имаше нещо в нея, което разбрах много по-късно, и то едва след като един мъж ми го обясни. Кокът, който нарекох „игленик“, се оформя, като косата се увива около парче плат така, че отзад, там, където е разрезът, платът да се вижда. Той може да е различен по цвят и рисунък, но в случая с чиракуваща гейша платът е винаги червен — поне след известен момент от живота й. Веднъж един мъж ми каза:
— Повечето от тези невинни момиченца нямат представа колко предизвикателна всъщност е прическата „разцепена праскова“! Представи си, че вървиш след млада гейша и ти се въртят разни непристойни мисли, като например какво би желал да й направиш, и тогава виждаш на главата й тази форма на разцепена праскова с голямо червено петно в разреза… Какво си представяш?
Не си представях нищо и така и отговорих.
— Не използваш въображението си — отвърна той.
След миг проумях и така се изчервих, че той се разсмя.
На връщане към нашата окия ми беше все едно, че кожата на главата ми е изподрана като глина, която грънчарят е набраздил дълбоко с остра клечка. Всеки път, щом зървах отражението си във витрината на магазин, се усещах като човек, който трябва да бъде вземан насериозно, вече не като момиче, а като млада жена. Вкъщи Леля ме накара да се завъртя, за да й демонстрирам прическата си, и изрече какви ли не ласкателни неща. Дори Пити не се сдържа да ме огледа, макар че Хацумомо щеше да побеснее, ако разбереше. А каква, мислите, беше реакцията на Майка? Тя застана на пръсти, за да ме вижда по-добре — което й помогна, защото вече бях по-висока от нея — а сетне се завайка, че щяло да е по-добре, ако вместо при майстора на Мамеха съм била отишла при този на Хацумомо.
В началото вероятно всяка млада гейша се гордее с прическата си, но след три-четири дни започва да я мрази. Защото, ако се върне капнала от майстора и реши да полегне за кратка дрямка, както го е правила и предната нощ, прическата й ще се сплеска и обезформи. Мигът, в който се събуди, ще трябва отново да хукне обратно при майстора. Затова, щом косата й бъде направена за първи път, чиракуващата гейша трябва да се научи да спи по нов начин. Тя не използва вече обикновена възглавница, а такамакура — споменах за нея преди, нали? Това е не възглавница, а по-скоро подпора за основата на врата. Повечето са
