с торбичка слама в тях, но въпреки това главата ти се чувства като върху камък. Лягаш в постелята с висяща във въздуха коса и мислиш, че всичко е наред, докато заспиш. Но когато се събудиш, разбираш, че кой знае как си се изместила, така че главата ти се е оказала на рогозките на пода, а прическата ти е така сплескана, сякаш изобщо не си си направила труда да легнеш на такамакура. В моя случай Леля ми помогна да избегна това, като на пода до главата ми постави поднос с оризово брашно. Всеки път, щом насън главата ми клюмваше, косата ми цопваше в брашното, което полепваше по восъка и прическата ми се съсипваше. Бях вече наблюдавала как Пити минава през това изпитание. Сега беше мой ред. Защото събудех ли се сутрин с обезобразена прическа, трябваше да чакам при майстора да дойде и моят ред да ме мъчат.
Всеки следобед през седмицата преди моя дебют Леля ме обличаше в пълно одеяние на чиракуваща гейша и ме караше да вървя надолу-нагоре по пръстения коридор, за да укрепна. В началото не можех да направя и крачка и се опасявах, че ще падна по гръб. Момичетата се обличат много по-пищно от по- възрастните жени, което ще рече по-ярки цветове и по-ефектни материи, но и по-дълго оби. Една зряла жена носи своето оби, завързано отзад на, както казваме ние, „възел-барабан“, защото е с формата на малка кутия. Това не изисква много плат. Но момиче, по-младо от двайсет години или около тази възраст, е с по-ефектно оби. Ако е чиракуваща гейша, то тогава става дума за нещо още по пищно и дори театрално, тоест дарари оби или „развяващо се оби“, завързано високо, така че да стига чак до плешките, и с краища, които се спускат почти до земята. Независимо колко ярко е кимоното, обито е почти винаги още по-ярко. Когато чиракуваща гейша върви по улицата пред вас, забелязвате не толкова кимоното й, а по-скоро ярко оцветеното й дълго и развяващо се оби — и само съвсем малка част от кимоното на раменете и отстрани. За да се постигне този ефект, обито трябва да е толкова дълго, че да се простира от едната до другата страна на стаята. Но не дължината му го прави трудно за носене, а тежестта, защото почти винаги обито е от тежък копринен брокат. Изтощително е дори да го носиш нагоре по стълбището, така че можете да си представите какво е, ако е завързано на кръста ти — дебелата лента те пристяга през средата като една от онези ужасни змии, а тежката материя виси отзад и те кара да се чувстващ така, сякаш някой е привързал на гърба ти огромен куфар.
И за да е всичко още по-ужасно, самото кимоно също е тежко и е с дълги развяващи се ръкави. Нямам предвид ръкави, които падат на дипли върху ръцете. Може би сте обърнали внимание, че когато жена в кимоно протяга ръка, платът под ръкава се спуска надолу и образува нещо като джоб. Този своеобразен джоб, който ние наричаме фури, е най-дългата част от кимоното на чиракуващата гейша, и ако момичето не внимава, ръкавът като нищо може да се повлече по пода. А когато танцува, тя със сигурност ще се спъне в ръкавите си, ако не ги преметне няколко пъти около ръката си.
Години по-късно една вечер известен учен от Киотоския университет се напи и каза нещо за облеклото на чиракуващата гейша, което няма да забравя никога.
— Често наричат мандрила от Централна Африка най-ефектният примат. Но според мен чиракуващата гейша в Гион е може би най-ярко оцветеният примат.
Най-сетне настъпи денят, когато Мамеха и аз щяхме да изпълним церемонията и да станем сестри. Изкъпах се рано-рано и прекарах остатъка от сутринта в обличане. Леля ми помогна да дооправя грима и косата си. Восъкът и гримът върху кожата ме караха да изпитвам странното усещане, че лицето ми е загубило чувствителността си — докосвах бузата си, но допирът бе едва осезаем. Направих го толкова пъти, че Леля трябваше да поправи грима ми. После, когато се разглеждах в огледалото, се случи нещо много странно. Знаех, че коленичилото пред тоалетката момиче съм аз, но и непознатата, която ме зяпаше от огледалото, също бях аз. Дори протегнах ръка да я докосна. Беше гримирана великолепно. Устните й бяха като алени цветя върху съвършено бялото лице с лека розовина на бузите. Косата й беше украсена с копринени цветя и оризови класове. Носеше черно официално кимоно със семейния герб на окията „Нитта“. Когато най-сетне си наложих да стана, излязох в коридора и с изненада се взрях в голямото огледало. От ръба на кимоното ми до около бедрата се извиваше избродиран дракон. Гривата му бе изтъкана със сърма в красив червеникав нюанс. Ноктите и зъбите му бяха сребърни, а очите златни — истинско злато. Не можех да сдържа сълзите си и трябваше да вдигна глава към тавана, за да не потекат по бузите ми. Преди да тръгна, взех носната кърпа на председателя и я пъхнах в пояса си за късмет.
Леля ме придружи до дома на Мамеха, където аз й изкачах благодарността си и се заклех да я уважавам и почитам. После трите отидохме в храма „Гион“. Там Мамеха и аз плеснахме с ръце и обявихме пред боговете, че скоро ще бъдем свързани като сестри. Аз им отправих молба да ме закрилят през годините напред, а сетне затворих очи и им благодарих, че са уважили желанието ми да стана гейша, за което ги бях помолила преди три години и половина.
Церемонията трябваше да се състои в чайната „Ичирики“, която със сигурност е най-известната чайна в цяла Япония. И има историческо значение, защото в началото на XV век в нея се е крил един известен самурай. Вероятно сте чували историята за четирийсет и седемте ронини, които отмъстили за смъртта на своя господар, а после си направили сепуку. Та тъкмо техният водач се крил в чайната „Ичирики“, докато планирал отмъщението. С изключение на семплия вход повечето от първокласните чайни в Гион са невидими от улицата, но „Ичирики“ се откроява като ябълка на дърво. Намира се на видно място на един ъгъл на булевард Шиджо и е опасана от гладък зид с цвят на зарзала и с керемиден покрив. „Ичирики“ ми се струваше като дворец.
Там към нас се присъединиха две от по-малките сестри на Мамеха и Майка. Когато всички се събраха във външната градина, една прислужница ни поведе през главния вход по виещ се коридор към стаичка с татами в дъното. Никога дотогава не бях попадала в такава изискана обстановка. Всяко дръвце блестеше, всяка стена бе съвършено гладка. Усетих сладкия сух аромат на курояки, вид парфюм, който се прави от овъглено и стрито на мек сив прах дърво. Той е много старомоден и дори Мамеха, която беше възможно най-традиционната гейша, предпочиташе нещо по-европейско. Но в „Ичирики“ все още се усещаше ароматът на курояки, който поколения гейши бяха използвали. Аз и сега си имам от него. Пазя си го в дървен мускал и когато го мириша, отново се връщам там.
Церемонията, на която присъстваше съдържателката на „Ичирики“, продължи около десет минути. Прислужница внесе поднос с няколко чашки саке и двете с Мамеха пихме заедно. Отпих три глътки от една и й я подадох, за да отпие и тя три пъти. Направихме това с три различни чашки и всичко приключи. От този момент нататък аз вече не бях Чийо, а начинаещата гейша Саюри. През първия месец ой чиракуването си младата гейша е известна като „начинаеща“ и не може да изпълнява танци или да забавлява в чайни сама без своята по-голяма сестра. С една дума, не прави почти нищо, освен да наблюдава и да се учи. Колкото до името ми Саюри, Мамеха бе обсъждала дълго с астролога си, докато го избере. Звученето на името не е всичко, много важно е и значението на йероглифите, от които се състои, а също така и броят на чертите, с които те са изписани — той може да е щастлив, но и нещастен. Новото ми име идеше от „са“ със значение „заедно“, „ю“ от зодиакалния знак на Петела и „ри“ — „разум“. За нещастие всички комбинации, включващи елемент от името на Мамеха, бяха обявени от астролога за неблагоприятни.
Намирах Саюри за хубаво име, но ми беше странно, че вече не съм Чийо. След церемонията отидохме в друга стая да ядем „червен ориз“ — ориз, смесен с червен боб. Взимах си от ястието, но се чувствах необикновено несигурна и съвсем не като на празник. Съдържателката на чайната ми зададе въпрос и когато я чух да ме нарича „Саюри“, разбрах какво ме притеснява. Сякаш момиченцето на име Чийо, което тичаше босо от езерото към залитащата си къща, вече не съществуваше. Усетих с цялото си същество, че това ново момиче Саюри с искрящото бяло лице и алените устни го е унищожило.
Мамеха бе решила да прекараме ранния следобед в обиколка из Гион, за да ме представи на съдържателките на различни чайни, с които поддържаше връзки. Но не тръгнахме веднага след обяда. Вместо това тя ме отведе в друга стая и ме накара да седна. Гейшата никога, разбира се, не „сяда“ в истинския смисъл на думата, когато е в кимоно — това, което ние наричаме да седнеш, е всъщност позата, която другите биха нарекли коленичене. Така или иначе, след като го направих, тя изкриви лице в гримаса и ме накара да опитам пак. Облеклото ми бе толкова неудобно, че се наложи да опитам няколко пъти, преди да го направя както подобава. Мамеха ми даде малко украшение с формата на кратунка и ми показа как да го нося закачено на пояса си. Смята се, че тъй като е куха и лека, кратунката уравновесява тежестта на тялото и доста тромави чиракуващи гейши в началото на кариерата си са разчитали на това, за да не
