— Не мога да кажа. Както обикновено може би.
Когато лекарят си отиде, Майка ми помогна да се облека и ми нареди да седна на масата. После без всякакво предупреждение сграбчи мекото на ухото ми и го дръпна толкова силно, че извиках. Но тя не ме пусна, а доближила глава до моята, заговори:
— Ти си много скъпа стока, момиченце. Аз те подцених. Щастлива съм, че нищо не се е случило. Но можеш да си сигурна, че занапред ще те държа под око много по-строго. Всеки мъж ще трябва да заплати твърде скъпо за това, което иска от теб. Слушаш ли какво говоря?
— Да, госпожо. — Щях, естествено, да отговоря положително на всичко, като се има предвид колко силно ме стискаше.
— Ако дадеш някому безплатно онова, за което той трябва да плати, ще означава, че мамиш тази окия. Дължиш пари и аз ще си ги прибера от теб. Това не са празни приказки! — И Майка произведе със свободната си ръка ужасен, наподобяващ шляпване шум — потърка пръсти о дланта си. — Мъжете ще плащат за това — продължи тя. — Но те ще плащат също така и само за да поразговарят с теб. Ако те хвана да се измъкваш скришом на среща с мъж, дори за да размениш няколко думи… — И завърши мисълта си, като преди да пусне ухото ми, го дръпна още веднъж.
Трябваше да положа огромни усилия, докато си поема дъх. Когато най-сетне бях в състояние да говоря, казах:
— Майко… Не съм направила нищо, с което да ви разгневя.
— Все още не, не си. Ако си благоразумно момиче, никога няма да направиш такова нещо.
Опитах се да се извиня и да си тръгна, но тя каза да остана. Тръсна лулата си, макар да беше празна, и след като я напълни и запали, заяви:
— Взех решение. Положението ти тук, в тази окия, ще се промени.
Разтревожих се и понечих да кажа нещо, но тя ме възпря.
— Двете с теб ще изпълним церемония следващата седмица. След която ще си моя дъщеря, все едно, че съм те родила. Реших да те осиновя. Един ден тази окия ще е твоя.
Не можех да измисля какво да отговоря и не си спомням повечето от случилото се по-късно.
Майка продължи да говори и да ми обяснява, че като дъщеря скоро ще се преместя в по-голямата стая на Хацумомо и Пити, а те двете ще отидат в моята. Слушах само с част от съзнанието си, докато лека полека не започнах да си давам сметка, че като нейна дъщеря повече нямаше да е нужно да се боря с тиранията на Хацумомо. Такъв бе поначало планът на Мамеха, но аз никога не бях вярвала, че той ще се осъществи някога. Майка продължи да ме наставлява. Погледнах увисналата устна и жълтите й очи. Може да беше отвратителна жена, но като дъщеря на тази отвратителна жена аз щях да съм на една полица по-високо и Хацумомо нямаше да може да ме достигне.
По средата на разговора вратата се плъзна встрани и Хацумомо се показа в коридора.
— Какво искаш? — попита Майка. — Заета съм.
— Изчезвай — кресна ми Хацумомо. — Искам да говоря с Майка.
— Ако искаш да говориш с мен, трябва да попиташ Саюри би ли била любезна да напусне.
— Бъди така любезна, Саюри, да напуснеш — изрече саркастично Хацумомо.
И тогава за пръв път в живота си аз й отвърнах без страх, че ще ме накаже за това.
— Ще напусна, ако Майка поиска това от мен.
— Бихте ли били така любезна, госпожо, да накарате тази малка глупачка да ни остави сами?
— Престани да се правиш на идиотка — отряза я Майка. — Влез и кажи какво искаш.
На Хацумомо това никак не й хареса, но тя влезе и седна. Настани се между нас двете с Майка, но все пак достатъчно близо до мен, така че долових аромата на парфюма й.
— Клетата Пити току-що дотича ужасно разстроена при мен — започна тя. — Обещах й да говоря с вас. Тя ми каза нещо много странно. „О, Хацумомо, рече, Майка е променила намерението си!“ Но аз й отговорих, че се съмнявам да е истина.
— Не знам за какво става дума. Със сигурност напоследък не съм си променяла намерението за каквото и да било.
— Точно това й казах, че вие никога няма да се отречете от дадената дума. Но мисля, че момичето ще се почувства по-добре, ако самата вие й го кажете, госпожо.
— Какво да й кажа?
— Че не сте си променили намерението да я осиновите.
— Откъде ти хрумна това? Преди всичко не съм се и канила да я осиновявам.
Тези думи ми причиниха ужасна болка, защото се сетих как Пити летеше надолу по стълбата и колко разстроена изглеждаше… Нищо чудно, защото никой не би могъл вече да каже какъв ще е животът й. Хацумомо не сваляше от лицето си онази своя усмивка, която я правеше като красиво порцеланово украшение, но думите на Майка се стовариха върху й като канари. Изгледа ме с омраза и извика:
— Значи е истина! Каните се да осиновите нея. Не си ли спомняте, госпожо, как ми казахте, че ще осиновите Пити? Помолихте ме да й предам новината!
— Не е моя работа какво си казала на Пити. Освен това ти не направи от нея това, което очаквах. Отначало тя вървеше добре, но после…
— Вие обещахте, госпожо — изрече Хацумомо с тон, който ме изплаши.
— Не ставай смешна! Знаеш, че отдавна възлагам надежди на Саюри. Защо ще си променя намерението и ще осиновя Пити?
Знаех прекрасно, че лъже. Дори стигна толкова далеч, че се обърна към мен и попита:
— Саюри сан, кога за пръв път ти споменах, че ще те осиновя? Може би преди година, а?
Виждали ли сте някога как котката учи малкото си да ловува — как сграбчва безпомощната мишка и я разкъсва? Е, аз имах чувството, че Майка ми предоставя възможност да науча как бих могла да стана досущ като нея. Трябваше само и аз да излъжа така и да отвърна: „О, да, госпожо, споменахте ми много пъти!“ Щеше да е първата ми стъпка към това някой ден да стана старица с жълти очи, затворила се в мрачната си стая със своите счетоводни книги. Не можех да съм повече на нейна страна, отколкото на страната на Хацумомо. Не вдигнах очи от пода, за да не трябва да гледам никоя от двете, и отвърнах, че не си спомням.
Лицето на Хацумомо бе на алени петна от гняв. Тя стана и тръгна към вратата, но Майка я спря и каза:
— След седмица Саюри ще бъде моя дъщеря. Междувременно трябва да се научиш как да се отнасяш с уважение към нея. Като слезеш долу, кажи на някоя от прислужниците да донесе чай за мен и за Саюри.
Хацумомо се поклони леко и излезе.
— Госпожо, страшно съжалявам, че станах причина за толкова много неприятности. Сигурна съм, че Хацумомо греши по отношение на каквито и да било ваши планове за Пити, но… може ли да попитам? Не би ли било възможно да осиновите и двете ни?
— Ооо, значи ти разбираш нещо от бизнес, така ли? — отвърна тя. — Искаш да се опиташ да ме учиш как да управлявам тази окия?
След няколко минути една прислужница донесе поднос с чайник и една чаша — не две, а една- единствена. На Майка това, види се, не й направи впечатление. Налях й и тя отпи, като ме гледаше със своите обрамчени с червено очи.
24
Когато на следващия ден Мамеха се върна и разбра, че Майка е решила да ме осинови, изглежда, не се зарадва толкова, колкото очаквах. Кимна и беше доволна, разбира се, но не се усмихна. Попитах да не би нещо да не е така, както се е надявала.
— О, не, наддаването между доктор Рак и Нобу се разви според очакванията ми — отвърна. — И окончателната цифра бе значителна сума. Щом я чух, веднага разбрах, че госпожа Нитта със сигурност ще те осинови. Не мога да не съм безкрайно доволна.
Това каза тя. Но истината, която малко по малко научих през следващите дни, бе съвършено друга. Защото, оказа се, наддаването изобщо не било между доктор Рак и Нобу, а се бе превърнало в състезание
