се струваха умни. Някой от присъстващите можеше да се обърне към гейшата до него и да каже: „Времето е наистина необикновено топло, не мислиш ли?“ И тя да отвърне, да речем: „О, да, много топло!“ После започваше да играе на надпиване с него или се опитваше да накара всички мъже да пеят и скоро онзи, който й е задал въпроса за времето, беше вече твърде пиян, за да си спомня, че не се е забавлявал чак толкова добре, колкото се е надявал. За мен това винаги е било ужасно губене на време. Ако един мъж е дошъл в Гион, за да поотдъхне, и накрая се окаже въвлечен в някоя детинска игра като тази на хартия- ножица-камък… по-добре според мен да си е останал вкъщи и да си поиграе със собствените си деца или внуци, които на всичко отгоре са може би по-умни от тъповатата гейша, до която е имал нещастието да седне.
Въпреки това от време на време имах привилегията да чуя неволно някоя наистина умна гейша, а Мамеха със сигурност беше такава. Научих много от нейните разговори. Ако някой мъж й кажеше например: „Времето е топло, не мислиш ли?“, тя имаше какви ли не готови отговори. Ако той бе стар и развратен, тя можеше да му каже: „Топло ли? Сигурно така ви се струва, защото сте заобиколен от толкова много красиви жени!“ А ако той беше арогантен млад бизнесмен, който не си знае мястото, тя можеше да му нанесе изненадващ удар с думите: „Седите в компанията на половин дузина от най-добрите гейши в Гион и единствената тема, която ви идва наум, е за времето.“ Веднъж когато случайно я наблюдавах, тя коленичи до много млад мъж на не повече от деветнайсет-двайсет години. Той сигурно не би и присъствал на парти с гейши, ако баща му не беше домакинът. Съвсем естествено младият мъж не знаеше какво да каже и как да се държи в присъствието на гейши и аз съм сигурна, че нервничеше вътрешно, но се обърна смело към Мамеха и каза: „Топло, нали?“ Тя понижи глас и му отвърна следното:
„О, вие сте напълно прав, че е топло. Трябваше да ме видите, когато тази сутрин излязох от банята! Обикновено, когато съм напълно гола, ми е хладно и изпитвам блаженство. Но тази сутрин по кожата на цялото ми тяло имаше капчици пот — по бедрата, по корема, а също и… по другите части.“
Когато бедният младеж постави чашката си на масата, ръцете му трепереха. Сигурна съм, че до края на живота си ще помни тази среща с гейши.
Ако ме питате защо повечето от тези събирания бяха толкова скучни, мисля, че причините са две. Първата е, че ако едно момиче е продадено от семейството в ранна детска възраст, е отгледано и възпитано да бъде гейша, това не означава, че ще се окаже умна или че ще говори интересно. А втората — същото се отнася и за мъжете. Само защото един мъж е натрупал достатъчно пари, за да дойде в Гион и да ги пръска за каквото си пожелае, не означава, че е много забавен. Всъщност много от тези мъже са свикнали да се от насят към тях с огромно уважение. Да седят отпуснати, с ръце на коленете и намусена физиономия е за тях, кажи речи, цялото усилие, което се канят да положат, за да се забавляват. Веднъж слушах как Мамеха в продължение на цял час разказваше истории на един мъж, който дори не обърна глава към нея, но не престана да гледа останалите. Колкото и да беше странно, точно това му бе нужно и той винаги заръчваше да извикат Мамеха, когато идваше в града.
След още две години на банкети и разходки сред природата — междувременно продължавах да ходя на уроци и при възможност да участвам в танците на сцена — от чиракуваща станах истинска гейша. Това стана през лятото на 1938 година, когато бях вече осемнайсетгодишна. Наричаме този етап „сменяне на яката“, защото чиракуващите носят червена, а гейшите бяла яка. Макар че ако ви се случи да видите чиракуваща и същинска гейша една до друга, яките им ще са последното нещо, което ще забележите. Чиракуващата с нейното натруфено кимоно с дълги ръкави и свободно падащо оби с развети краища ще ви наведе на мисълта за японска кукла, докато гейшата ще ви се стори навярно по-семпла, но и по- женствена.
Денят, в който си смених яката, беше един от най-щастливите в живота на Майка. Или поне изглеждаше по-доволна от когато и да било. По онова време нямах представа, но сега ми е напълно ясно какво си е мислела. Гейшата, за разлика от чиракуващата, е на разположение на един мъж за нещо повече от това да му налива чай, стига само условията да са подходящи. Заради връзката ми с Мамеха и моята популярност в Гион положението ми беше такова, че Майка имаше много причини за възторг, като възторг в нейния случай бе просто друга дума за пари.
Откакто дойдох в Ню Йорк, разбрах какво означава думата гейша за повечето европейци и американци. От време на време на изискани партита ме представят на една или друга млада жена в разкошни дрехи и бижута. Щом чуе, че някога съм била гейша в Киото, устата й се оформя в нещо като усмивка, макар краищата им да не се вдигат колкото е нужно. Жената не знае какво да каже! После бремето на разговора пада върху мъжа или жената, която ни е запознала — защото така и не научих достатъчно добре английски дори след цели три години тук. Междувременно не се и налага да се опитвам да кажа нещо, защото въпросната жена си мисли: „Боже мой!… Аз разговарям с проститутка.“ След миг обаче на помощ й идва нейният придружител — богат мъж, трийсет или четирийсет години по-възрастен от нея. Често се хващам, че се удивлявам защо тя не може да разбере колко много общо имаме всъщност двете с нея. Ами че тя е държанка, каквато и аз бях навремето.
Сигурна съм, че има много неща, които не знам за тези млади жени във великолепни дрехи, но често си мисля, че без богатите съпрузи или любовници много от тях щяха да се борят за оцеляване и може би нямаше да са толкова горди от себе си. Тази истина важи, разбира се, и за една първокласна гейша. За гейшата е прекрасно да ходи от парти на парти и да се ползва с популярност сред много мъже, но онази, която иска да стане звезда, е напълно зависима от това да има данна. Дори Мамеха, сама спечелила популярност благодарение на рекламна кампания, е щяла много скоро да загуби положението си и да си остане просто една от многото, ако баронът не е започнал да покрива разходите й и не е подпомогнал кариерата й.
Един ден след не повече от три седмици, откакто си смених яката, тъкмо обядвах набързо в гостната, когато Майка влезе, седна срещу мен на масата и дълго пуши лулата си. Четях списание, но го оставих от любезност, макар тя, изглежда, да не се канеше да ми каже кой знае какво. След известно време обаче остави лулата и заяви:
— Не бива да ядеш тези жълти мариновани зеленчуци. Ще ти съсипят зъбите. Погледни какво направиха с моите.
Не ми беше хрумвало, че е възможно да вини туршията за захабените си зъби. Когато най-сетне свърши да ми демонстрира устата си, тя грабна отново лулата си и изпусна облак дим.
— Леля обича жълта туршия, госпожо, а зъбите й са в ред — отбелязах.
— Кого го е грижа дали зъбите й са в ред? Хубавата й малка уста не носи пари. Кажи на готвачката да не ти дава повече такива неща. Във всеки случай не дойдох да ти говоря за туршия. А да ти кажа, че другата седмица по това време ще имаш данна.
— Данна! Но, госпожо, аз съм само на осемнайсет…
— Хацумомо нямаше данна, докато не навърши двайсет. И това, разбира се, не продължи… Трябва да си много доволна.
— О, да, много съм доволна. Но няма ли да ми отнема прекалено много от времето да го правя щастлив? Мамеха смята, че най-напред трябва да си създам име, което ще отнеме още няколко години.
— Мамеха! Какво разбира тя от бизнес? Следващия път, когато пожелая да разбера кога да се кикотя на парти, ще ида да попитам нея.
Днес младите момичета, дори японките, са свикнали да скачат от масата и да крещят на майките си, но по мое време ние се покланяхме, казвахме „да, госпожо“ и се извинявахме, че създаваме грижи. Точно това направих и аз.
— Остави деловите решения на мен — продължи Майка. — Само глупак би се отказал от предложение като това на Нобу Тошикадзу.
Сърцето ми едва не спря, като чух това. Беше очевидно, предполагам, че някой ден Нобу ще предложи да стане мой данна. В края на краищата преди няколко години той бе участвал в наддаването за моето мидзуаге и оттогава бе молил за компанията ми по-често от всеки друг. Не твърдя, че не ми бе минавала мисълта за подобна възможност, но никога не бях допускала, че това е истинският ми житейски път. В деня, когато за пръв път се срещнах с него на турнира по сумо, моят хороскоп гласеше: „Равновесие между добро и зло може да отвори вратите към съдбата.“
Оттогава почти всеки ден бях разсъждавала върху това по един или друг начин. Добро и зло… Това бяха Мамеха и Хацумомо; осиновяването ми и станалото причина за него мидзуаге; и, разбира се, председателят
