— Разбира се, че си спомняте — отвърна Майка. — Мамеха си има свой спомен за разговора ни, но същото се отнася и за мен. Затова ни е нужен трети човек и за щастие има такъв сред нас. По онова време Саюри може и да беше едва момиченце, но нея много я бива в цифрите.
— Сигурна съм, че паметта й е отлична — отбеляза госпожа Окада. — Но човек не би отрекъл, че има и личен интерес. В края на краищата тя е дъщерята на тази окия.
— Да, така е — намеси се Мамеха и това беше първото нещо, което каза от доста време. — Но тя е също така честно момиче. Готова съм да приема нейния отговор при условие, че госпожа Нитта също го приеме.
— Разбира се, че ще го приема — каза Майка и остави лулата си. — Е, Саюри, да чуем какво ще кажеш.
Ако ме бяха накарали да избирам между това да се изпързалям по покрива и пак да си счупя ръката, и това да седя в стаята си, докато не стигна до отговора на въпроса им, със сигурност щях да се покатеря на покрива. От всички жени в Гион Мамеха и Майка имаха най-голямо влияние в живота ми и аз съзнавах, че ще разгневя едната от тях. Нямах никакви съмнения по отношение на истината, но, от друга страна, трябваше да продължа да живея в тази окия с Майка. Мамеха пък бе направила за мен повече от всеки друг. Не можех да взема страната на Майка.
— Е — подкани ме тя.
— Доколкото си спомням, Мамеха наистина прие да получи половината. Но вие, Майко, се съгласихте да й платите накрая двойно. Съжалявам, но това си спомням.
Последва пауза, след което Майка каза:
— Е, аз не съм млада като някога. Не за първи път паметта ми изневерява.
— Всички имаме понякога такива проблеми — отвърна госпожа Окада. — А сега, госпожо Нитта, какво искахте да кажете с това, че предлагате на Мамеха десет процента отгоре? Предполагам, че имате предвид десет процента върху двойната сума, която поначало приехте да й платите.
— Де да можех да си позволя такова нещо — отвърна Майка.
— Но вие го предложихте само преди няколко минути. Не допускам да сте размислили толкова бързо. — Госпожа Окада вече не гледаше в масата, а право в Майка. След малко заключи: — Предполагам, че ще забравим за това. Така или иначе, за днес ни стига. Защо не се срещнем друг път и да обсъдим окончателната сума?
Физиономията на Майка беше сурова, но тя кимна и благодари на двете за посещението.
— Сигурна съм, че сте много доволна — поде госпожа Окада, докато прибираше счетоводната книга и сметалото, — че Саюри скоро ще има данна. При това е само на осемнайсет години! Колко е млада за такава важна стъпка.
— Мамеха щеше да се справи, ако си беше взела данна на същата възраст — отвърна Майка.
— Осемнайсет е малко рано за повечето момичета — каза Мамеха. — Но съм сигурна, че сте взели правилното решение за Саюри.
Майка пуши известно време, без да сваля очи от Мамеха, а после рече:
— Съветвам ви, Мамеха сан, да се занимавате да учите Саюри как да си върти очите. А опре ли до делови решения, можете да ги оставите на мен.
— Не бих се осмелила да обсъждам бизнес с вас, госпожо Нитта. Убедена съм, че решението ви е за добро… Но мога ли да попитам нещо? Вярно ли е, че най-щедрото предложение е на Нобу Тошикадзу?
— Предложението му е единственото. Предполагам, че това го прави и най-щедрото.
— Единственото ли? Колко жалко… Нещата се подреждат далеч по-добре, когато се състезават няколко души. Не мислите ли?
— Както казах, Мамеха сан, може да оставите деловите решения на мен. Имам много прост план да постигна благоприятни условия с Нобу Тошикадзу.
— Ако не възразявате, нямам търпение да го чуя.
Майка остави лулата на масата. Мислех, че се кани да смъмри Мамеха, но тя каза:
— Да, бих искала да ви го кажа, още повече, че проявявате любопитство. Може би ще можете да ми помогнете. Мислех си, че Нобу Тошикадзу ще е по-щедър, ако разбере, че печка, произведена от компанията „Ивамура“, уби нашата баба. Не мислите ли, че е така?
— О, толкова малко разбирам от бизнес, госпожо Нитта.
— Може би вие или Саюри ще му намекнете в разговор следващия път, когато го видите. Дайте му да разбере какъв ужасен удар бе това за нас. Мисля, че ще пожелае да ни обезщети.
— Да, сигурна съм, че това е чудесна идея. И все пак какво разочарование, че… Имах чувството, че и друг мъж е проявил интерес към Саюри.
— Сто йени са сто йени, независимо кой мъж ги дава.
— В повечето случаи това би било вярно. Но мъжът, за когото мисля, е генерал Тоттори Джунносуке…
От този момент нататък загубих нишката на разговора им, защото започнах да осъзнавам, че Мамеха прави опит да ме отърве от Нобу. Наистина не бях очаквала подобно нещо. Нямах представа дали е решила да ми помогне, или така ми благодари, че застанах на нейна страна срещу Майка… Разбира се, напълно вероятно бе тя изобщо да не се опитваше да ми помогне, а да преследва друга цел. Мислите ми препускаха бясно, докато не усетих, че Майка ме потупва по ръката с мундщука на лулата си.
— Е? — попита ме тя.
— Госпожо?
— Попитах те дали познаваш генерала.
— Срещала съм го няколко пъти. Той често идва в Гион. Не знам защо отговорих така. Истината е, че го бях срещала повече от няколко пъти. Той идваше в Гион всяка седмица, макар винаги като нечий гост. Беше възнисък — всъщност по-нисък от мен. Но не беше от хората, които можеш да не забележиш, както не можеш да не забележиш картечница. Движеше се много отривисто и пушеше цигара след цигара, тъй че след него се точеше дим като след локомотив. Една вечер, вече леко пиян, генералът за пръв път разговаря много дълго с мен за различните чинове в армията и му беше много смешно, че постоянно ги бъркам. Неговият чин бе шоджо, което значи „малък генерал“, тоест най-ниският генералски чин, и аз, каквато си бях глупава, останах с впечатлението, че това не е кой знае колко високо. Може от скромност да омаловажаваше ранга си, а аз приех думите му за чиста монета.
Междувременно Мамеха обясняваше на Майка, че съвсем наскоро генералът е заел нова длъжност. Бил назначен за началник на нещо, което се наричаше „военни доставки“, макар че, както продължи да обяснява Мамеха, длъжността звучала като нещо от рода на домакиня, която ходи на пазар, Ако армията привършела тампоните за печати например, работата на генерала била да ги подсигури и достави, и то на, изгодна цена.
— На новата си длъжност той за пръв път има възможност да издържа любовница — заяви Мамеха. — Освен това съм сигурна, че проявява интерес към Саюри.
— Защо трябва да ме интересува дали проявява интерес към Саюри? — извика Майка. — Тези военни никога не се грижат за гейша така както бизнесмен или аристократ, да речем.
— Може и да сте права, госпожо Нитта, но ще разберете, мисля, че новият пост на генерал Тоттори би бил от огромна помощ на вашата окия.
— Глупости! Не се нуждая от помощ, за да се грижа за тази окия. Нужен ми е постоянен и щедър доход, а тъкмо това един военен не може да ми осигури.
— Досега ние тук, в Гион, имахме късмет — каза Мамеха. — Но ако войната продължи, недоимъкът ще засегне и нас.
— Сигурна съм, че ще ни засегне, ако войната продължи. На тази война ще свърши за шест месеца.
— Ако това стане, войската ще е в по-силни позиции от всякога. Моля ви, госпожо Нитта, да не забравяте, че генерал Тоттори е човекът, който контролира всички ресурси на армията. Никой в Япония няма по-голяма възможност да ви снабдява с всичко, което бихте пожелали, независимо дали войната ще продължи, или не. Той одобрява всяка стока, минала през което и да е наше пристанище.
Както по-късно разбрах, казаното от Мамеха за генерал Тоттори не бе съвсем вярно. Той отговаряше само за една от петте големи административни зони. Но беше по-старши от хората, контролиращи другите
