и Нобу. Това не значи, че мразех Нобу. Тъкмо обратното. Но да стана негова любовница, означаваше да прережа завинаги пътя си към председателя.
Майка, изглежда, забеляза, че думите й ме шокираха — така или иначе, не остана доволна от реакцията ми. Но преди да успее да каже нещо, чухме в коридора шум, сякаш някой се опитваше да сдържи смеха си, и след миг на вратата се появи Хацумомо. Държеше паница с ориз — много невъзпитано от нейна страна, защото не бе редно да я взима от масата и да я разнася. Тя преглътна, разсмя се и каза:
— Госпожо! Опитвате се да ме накарате да се задавя ли? — Очевидно, докато обядваше, беше подслушвала разговора ни. — И така, знаменитата Саюри ще има за свой данна Нобу Тошикадзу. Не е ли страхотно мило!
— Ако си дошла да кажеш нещо полезно, казвай — извика Майка.
— Да, ще кажа нещо полезно — заяви тържествено Хацумомо, влезе и седна на масата. — Саюри сан, може би не си даваш сметка, но едно от нещата, които се случват между гейша и нейния данна, може да доведе до бременност, разбираш ли? А един мъж се разстройва ужасно, ако любовницата му роди от друг. Твоят случай е особен и трябва да си особено внимателна, защото Нобу веднага ще разбере, че детето едва ли е негово, ако се окаже с две ръце като всички нас.
Хацумомо си мислеше, че шегата й е много забавна.
— Може би трябва да си отрежеш едната ръка, Хацумомо, ако това ще те направи толкова преуспяваща, колкото е Нобу — каза Майка.
— А още по-добре, ако съм с лице като това нещо тук — отвърна с усмивка Хацумомо и вдигна паницата си, за да видим съдържанието й. Ядеше ориз, смесен с червени зърна адзуки, който по някакъв болезнен начин напомняше покрито с пришки лице.
Денят напредваше и аз започнах да усещам замайване и странно жужене в главата, тъй че не след дълго се отправих към дома на Мамеха да поговоря с нея. Седях на масата, отпивайки от изстудения ечемичен чай — беше по време на летните горещини, — и се опитвах да не издам чувствата си. Да стигна до председателя бе единствената надежда, мотивирала ме през цялото ми обучение. Ако животът ми нямаше да е нищо повече от Нобу, танцовите рецитали вечер след вечер в Гион, не разбирах защо се бях борила толкова.
Мамеха бе чакала вече твърде дълго да разбере за какво съм дошла, но когато оставих чашата с чай на масата, се боях, че гласът ми ще секне, ако заговоря. Откраднах си още няколко минути, за да се успокоя, и после най-сетне преглътнах и успях да кажа:
— Майка ми каза, че след по-малко от месец има вероятност да имам данна.
— Да, знам. И той ще е Нобу Тошикадзу.
Вече се бях така концентрирала върху усилието да не заплача, че не можех да кажа нито дума повече.
— Нобу е добър човек — продължи Мамеха. — И е много привързан към теб.
— Да, но, Мамеха сан… Не знам как да го кажа… Никога не си го бях представяла!
— Какво искаш да кажеш? Нобу сан винаги се е отнася, добре с теб.
— Но, Мамеха сан, аз не искам доброта!
— Така ли? Мислех, че всички искаме доброта. Може би се опитваш да кажеш, че желаеш нещо повече от доброта. Но не си в правото си да молиш за това.
Мамеха беше, разбира се, напълно права. При тези й думи сълзите просто пробиха крехката стена, която едва го удържаше, и с ужасно чувство за срам аз се захлупих на масата и ги оставих да изтекат до последната капка. Мамех изчака да се успокоя и едва тогава продължи:
— Какво очакваш, Саюри?
— Нещо по-различно!
— Разбирам, че може би Нобу сан ти е малко неприятен за гледане. Но…
— Мамеха сан, не е това. Нобу сан е добър човек, както сама казахте. Но просто…
— Просто искаш съдбата ти да е като на Шидзуе. Това ли било?
Макар да не беше особено известна гейша, всеки смяташе Шидзуе за най-щастливата жена в Гион. От трийсет години тя бе любовница на един аптекар. Той не беше богат, а тя не беше красавица, но можехте да търсите из цяло Киото и да не откриете двама души, които така да се наслаждават взаимно един от друг като тях двамата. Както обикновено, Мамеха бе по-близо до истината, отколкото ми се искаше да призная.
— Ти си на осемнайсет години, Саюри — продължи тя. — Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата невинаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване.
— Но, Мамеха сан, колко е жестоко!
— Да, жестоко е! Но никой от нас не може да избяга от съдбата си.
— Моля ви, не става дума за бягане от съдбата или нещо подобно. Нобу сан е добър човек, точно както казвате. Знам, че трябва да съм благодарна за интереса му към мен, но… има толкова много неща, за които съм мечтала.
— И се боиш, че ако веднъж Нобу те докосне, те ще престанат да съществуват, така ли? Какъв предполагаше, че ще е животът ти като гейша, Саюри? Ние не ставаме гейши, за да ни е приятен животът. Ставаме гейши, защото нямаме друг избор.
— О, Мамеха сан… моля ви… нима съм била наистина толкова глупава, че да държа живи надеждите, че може би някой ден…
— Момичетата очакват какви ли не глупави неща, Саюри. Надеждите са като украшенията за коса. Момичетата искат да носят прекалено много такива украшения. А остареят ли, изглеждат смешни дори само с едно в косата.
Бях решена за нищо на света да не губя отново контрол над чувствата си. И успях да сдържа всичките си сълзи, с изключение само на няколко, които се отцедиха от очите ми като сок от дърво.
— Мамеха сан — изрекох, — изпитвате ли… силни чувства към барона?
— Баронът винаги е бил добър данна за мен.
— Да, това, разбира се, е така, но изпитвате ли чувства към него като към мъж? Някои гейши, искам да кажа, наистина обичат своя данна, нали?
— Връзката ни с барона е удобна за него и полезна за мен. Ако в отношенията ни имаше оттенък на страст… ами страстта може бързо да се превърне в ревност или дори омраза. В никакъв случай не мога да си позволя лукса да имам до себе си свадлив мъж. Години наред съм се борила да си създам свое собствено място в Гион, но ако някой властен мъж реши да ме унищожи, ще успее! Ако искаш да имаш успех, Саюри, трябва да си сигурна, че чувствата на мъжете са винаги под твой контрол. Понякога баронът може да е труден за общуване, но има много пари и не се бои да ги харчи. И за щастие не иска деца. Нобу със сигурност ще е предизвикателство за теб. И няма да се изненадам, ако очаква повече от теб, отколкото баронът от мен.
— Но, Мамеха сан, ами вашите чувства? Не е ли имало, искам да кажа, някой мъж…
Исках да попитам дали някога някой мъж не е събуждал страстта й, но видях, че ако допреди малко раздразнението й бе едва напъпило, то сега бе вече напълно разцъфнало. Тя се изпъна с ръце в скута. Мисля, че се канеше да ме смъмри, но аз побързах да се извиня за грубостта и тя отново се отпусна.
— Ти и Нобу имате ен, Саюри, и ти не можеш да я избегнеш.
Дори тогава съзнавах, че има право. Ен е доживотна кармична връзка. Днес много хора, изглежда, вярват, че животът им е изцяло въпрос на избор, но по мое време ние гледахме на себе си като на късове глина, по които завинаги остават следите от пръстите на всеки докоснал ги. Докосването на Нобу бе оставило най-дълбока следа у мен. Никой не бе в състояние да ми каже дали той ще е окончателната ми съдба, но винаги бях усещала връзката помежду ни. Нобу щеше непременно да присъства някъде в пейзажа на моя живот. Но значеше ли това, че от всички уроци, които щях да науча, най-трудните все още предстояха? Трябваше ли да скрия всяка своя надежда така, че никой да не я види повече; и самата аз да не я видя никога повече?
— Прибери се вкъщи, Саюри, и се приготви за предстоящата вечер. Няма по-добро средство да преодолееш разочарованието от работата.
