крайчеца на окото си. Той извади две бели кърпи от чантата си, разви ги и ги постави на масата, като дълго ги гласи ту така, ту иначе, докато не остана доволен. Направи същото и с възглавниците върху едната постеля, а после дойде и стоя до вратата, докато не се изправих и не го последвах.
Вътре ми свали пояса и каза да се настаня удобно на едната от постелите. Всичко изглеждаше странно и така ме плашеше, че нямаше да се почувствам удобно, каквото и да направех. Но легнах по гръб и пъхнах за опора под врата си една напълнена със зърна възглавница. Докторът разтвори кимоното ми, а после дълго и методично разхлабва и развързва дрехите отдолу, като търкаше с ръце бедрата ми, което, мисля, трябваше да ми помогне да се отпусна. Това продължи доста дълго, но накрая той взе двете бели кърпи, каза ми да се надигна и ги подложи под мен.
— Това ще попие кръвта — обясни ми. При мидзуаге често, разбира се, има известно количество кръв, но никой не ми беше обяснил защо. Сигурна съм, че щях да запазя спокойствие или дори да благодаря на доктора, че е толкова мил да постави кърпи, но вместо това из търсих: „Каква кръв?“ При това гласът ми прозвуча като писукане, защото гърлото ми беше пресъхнало. Доктор Рак започна да ми обяснява как „хименът“ — макар да не знаех какво може да значи това — често кърви, когато се разкъсва… и едно, и друго, и трето… Толкова се притесних от всичко това, че, изглежда, се надигнах леко от постелята, защото докторът сложи ръка на рамото ми и ме бутна нежно назад.
Сигурна съм, че подобен разговор е достатъчен да убие апетита на някои мъже за това, което се канят да направят. Само че доктор Рак не бе от тях. Когато изчерпи обясненията, той каза:
— Това е вторият път, когато ще имам възможност да взема образец от твоята кръв. Може ли да ти покажа?
Бях забелязала, че дойде не само с голямата си кожена чанта, а и с малка дървена кутия. Той извади връзка ключове от джоба на панталона си и отключи кутията. После я донесе и я разтвори през средата, така че се получи нещо като малък тезгях с изложена на показ стока. И от двете страни имаше полички с миниатюрни шишенца, — всичките затворени с коркови тапи и закрепени с каишки. На най-долната полица имаше няколко инструмента като ножици и пинцети, но всичко останало бе заето от шишенцата — може би четирийсет или дори петдесет на брой. С изключение на няколко празни на най-горната полица, всички съдържаха нещо, но нямах представа какво. Едва когато докторът донесе лампата от масата, успях да видя, че най-горе имат бели етикети с имената на различни гейши. Видях там името на Мамеха, както и на великата Мамекичи. Видях доста други познати имена, включително и това на Корин — приятелката на Хацумомо.
— Това тук е за теб — каза докторът и взе едно от шишенцата.
Беше написал името ми погрешно, с друг йероглиф за „ри“ в Саюри. А вътре имаше нещо сбръчкано, което според мен приличаше на маринована слива, само че бе по-скоро кафеникаво, отколкото мораво. Докторът махна тапата и го извади с пинцети.
— Това е тампон, напоен с твоята кръв. Когато си беше порязала крака, спомняш си. Обикновено не запазвам кръв на пациентите си, но бях толкова… очарован от теб. След като запазих тази проба, реших, че ще покровителствам твоето мидзуаге. Мисля, ще се съгласиш, че ще е невероятно да притежавам не само проба от кръвта ти, взета при мидзуаге, но и проба, взета от рана на крака ти преди доста месеци.
Прикрих отвращението си, докато докторът ми показа няколко други шишенца, включително и това на Мамеха. В нейното нямаше тампон, а малко парче бял плат. Беше нацапано с нещо ръждиво и се беше втвърдило. Доктор Рак като че намираше всички тези проби за прекрасни, но аз… аз ги гледах от любезност, но извръщах очи, когато той не виждаше.
Накрая докторът затвори своята кутия, отмести я, а после си свали очилата, сгъна ги и ги постави наблизо на масата. Уплаших се, че моментът е настъпил, и наистина докторът разтвори краката ми и се настани между тях на колене. Имах чувството, че сърцето ми бие бързо като на мишка. А когато развърза колана на нощното си кимоно, затворих очи и вдигнах ръка, за да си закрия устата, но в последния момент се отказах, защото реших, че ще направя лошо впечатление, и вместо това я отпуснах до възглавницата.
Ръцете на доктора се поровиха известно време, карайки ме да се чувствам така неловко, както преди няколко седмици от ръцете на младия доктор със сребристата коса. После се наведе, докато тялото му не застана точно над моето. Напрегнах цялата сила на съзнанието си, за да издигна въображаема бариера между него и себе си, но това не помогна, за да не почувствам как „змиорката“ му — така би казала Мамеха — се блъсна във вътрешната страна на бедрото ми. Лампата гореше и аз затърсих сенки по тавана, за да се отвлека, защото вече усещах, че докторът буташе толкова силно, че главата ми се отмества на възглавницата. Не можех да измисля какво да правя с ръцете си, затова стиснах с тях възглавницата и затворих плътно очи. Скоро около мен се развихри трескаво движение, а усещах и всевъзможни движения вътре в себе си. Сигурно имаше доста кръв, защото из въздуха се разнесе неприятна метална миризма. Постоянно си напомнях колко много бе платил докторът за тази привилегия; по едно време, спомням си, ме осени надеждата, че той се забавлява повече от мен. Не изпитвах по-голямо удоволствие, отколкото ако някой търкаше упорито бедрата ми с пила, докато не бликне кръв.
Бездомната змиорка маркира, предполагам, своята територия и докторът се отпусна тежко върху ми, мокър от пот. Никак не ми беше приятна близостта му, затова се престорих, че ми е трудно да дишам с надежда, че ще се отмести. Той дълго не помръдна, а после изведнъж се изправи на колене и отново стана много делови. Не го наблюдавах, но не можах да се сдържа да не погледна с ъгълчето на окото си и да видя как се избърса с една от кърпите под мен. Завърза пояса на кимоното си, сложи си очилата, без да забележи, че на едното стъкло има петънце кръв, и започна да бърше между краката ми с кърпи, тампони и други такива, сякаш бяхме в някой от кабинетите на болницата. Най-лошото бе вече минало и трябва да призная, че макар да лежах ужасно разголена с разтворени крака, бях почти очарована от начина, по който той отвори дървената си кутия и извади ножиците. Отряза парче от окървавената хавлиена кърпа под мен и заедно с една топка памук го натъпка в шишенцето с неправилно изписаното ми име на етикета. После се поклони официално и каза:
— Много ти благодаря.
Не можех да се поклоня в отговор, тъй като лежах по гръб, но това не беше от значение, защото докторът мигом стана и отново изчезна в банята.
Не си бях дала сметка, но през цялото време съм дишала учестено от нерви. Но след като всичко приключи и вече можех да си поема дъх, въпреки че може би изглеждах като по време на операция, изпитах такова облекчение, че се усмихнах. Нещо в цялото това преживяване ми се стори невероятно смешно, колкото повече мислех за него, толкова по-смешно ми изглеждаше и след миг вече се смеех. Не биваше да вдигам шум, защото докторът беше в съседната стая. Но при мисълта, че случилото се е променило цялото ми бъдеще… Представих си как в разгара на наддаването съдържателката на „Ичирики“ е звъняла на Нобу и на барона, представих си всички похарчени пари и всички главоболия. Колко ли странно е било с Нобу, когото бях вече започнала да смятам за приятел. Не исках и да се замислям какво ли ще да е било с барона.
Докато докторът бе все още в банята, почуках на вратата на господин Бекку. Една прислужница се втурна да смени чаршафите, а господин Бекку дойде да ми помогне да се преоблека в нощно кимоно. По- късно, след като докторът заспа, отново станах и се изкъпах, без да вдигам шум. Мамеха ми беше казала да стоя цяла нощ будна, за да съм готова, ако докторът се събуди и пожелае нещо. Но въпреки че се борих със съня, заспах. На сутринта обаче успях да се събудя навреме, за да се оправя, преди докторът да ме види.
След закуска изпратих доктор Рак до изхода на странноприемницата и му помогнах да си обуе обувките. Преди да си тръгне, той ми благодари за нощта и ми подаде едно пакетче. Чудех се дали е бижу като онова, което ми подари Нобу, или няколко парченца от окървавената хавлиена кърпа! Но когато събрах кураж и го отворих, вътре се оказаха китайски билки. Не знаех за какво са и попитах господин Бекку. Той ми каза да си варя веднъж дневно чай от тях, за да избегна евентуална бременност.
— Използвай ги разумно, защото са много скъпи. Но не и прекалено разумно, защото са по-евтини от един аборт.
Странно е и доста сложно за обяснение, но след моето мидзуаге светът изглеждаше съвършено различен. Пити, която все още не бе минала през това, вече ми се струваше неопитно дете, макар да беше по-голяма от мен. Майка и Леля, както Хацумомо и Мамеха, го бяха преживели, разбира се, и аз може би
