8. ТЕКСАСКО РАДИО
Мона виждаше слънчевата светлина през цепнатините в черния найлон, който държаха залепен на прозорците. Мразеше този коптор твърде много, за да стои тук, когато е будна или на краката си, и сега беше и двете.
Тя се измъкна тихичко от леглото, намръщи се, когато босите й крака бръснаха пода, и затърси пластмасовите си налъми. Мястото беше мръсно; вероятно можеше да хванеш тетанус от облягане на стената. Кожата й настръхваше при мисълта за това. Такива неща като че ли не дразнеха особено Еди; той беше затънал твърде дълбоко в плановете си, за да забелязва околния свят. И винаги успяваше някак си да бъде чист, като котка. Беше по котешки чист, без дори петънце мръсотия под полираните си нокти. Тя предполагаше, че той вероятно харчи повечето от това, което тя изкарва, за своя гардероб, въпреки че никога не би й хрумнало да постави факта на обсъждане. Мона беше на шестнайсет и без ВИН, и един пич й беше казал, че някога е имало такава песен, „На шестнайсет и неВИНна“. Значеше, че тя не е получила при раждането си ВИН, Вътрешен Идентификационен Номер, така че е израсла извън повечето от официалните системи. Знаеше, че се предполага, че е възможно да получиш ВИН, след като нямаш такъв, само че вероятно трябваше да идеш в някаква сграда и да говориш с някакъв костюмар, и това беше доста далеч от представата на Мона за добре изкарано време или дори изобщо нормално поведение.
Беше оттренирала обличане в коптора, и можеше да го направи и на тъмно. Нахлузваш чехлите си, след като ги чукнеш бързо един в друг, за да отръскаш разните буболечки, и след това отиваш при мястото, където има руло стари факсове върху стиропоров поднос, до прозореца. Откъсваш към метър факс, може би ден и половина Асахи Шимбун, сгъваш го и го слагаш на пода. След това вече можеш да стъпиш на него, да измъкнеш пластмасовата чанта иззад подноса, да развиеш увитата тел, която я държи затворена, и да намериш дрехите, които търсиш. Когато изхлузиш чехлите, за да си обуеш панталоните, знаеш, че ще стъпиш на чист факс. Мона свято вярваше в това, че нищо няма да успее да полази по факса, докато тя успее да нахлузи някои дънки и да обуе отново чехлите.
Можеш да нахлузиш фланелка или каквото и да е, внимателно да завържеш отново чантата и да се измъкнеш. Гримът, когато е необходим, се прави в коридора, където има останало парче огледало, до неработещия асансьор, и над него е залепена биофлуоресцентна ивица „Фуджи“.
Тази сутрин около асансьора смърдеше силно на урина, така че тя реши да пропусне грима.
Никога не можеш да видиш живеещите в сградата, но понякога ги чуваш: музика през затворена врата, или стъпки, които тъкмо заглъхват иззад ъгъла на другия край на коридора. Е, това поне беше добре: Мона също нямаше желание за срещи със съседите.
Тя се спусна три етажа по стълбите, в зяпналата чернота на подземния гараж. Държеше фенерчето си в ръка, и си набеляза пътя с шест бързи кратки просветвания, които я проведоха около застоялите локви и висящите парчета зарязани оптични кабели, нагоре по бетонните стъпала и навън, на алеята. Понякога на алеята можеше да усетиш миризмата на брега, ако вятърът духа оттам, но днес миришеше само на отпадъци. Страната на коптора се извисяваше над нея, така че тя се махна бързо, преди някой задник да реши да метне бутилка или нещо по-лошо. След като излезе на Авенюто, забави крачка, но не много: усещаше парите в джоба си, и беше пълна с планове как да ги похарчи. Нямаше да свърши работа да се изниже, не и когато изглеждаше, че Еди им е изнамерил някакъв билет за отпътуване оттук. Тя се поколеба между това да си казва, че това е сигурно, че на практика вече са си тръгнали, и да се предупреждава да не храни особени надежди. Знаеше ги тя сигурните неща на Еди; не беше ли Флорида едно от тях? Колко топло е във Флорида, и как бреговете са красиви и пълни със сладки паралии типове, идеалното място за малка работна ваканция, която вече се беше проточила в най-дългия месец, който Мона си спомняше. Във Флорида беше шибано горещо, направо като в сауна. Малкото брегове, които не бяха частни, бяха замърсени, и рибите плуваха с кореми нагоре из плитчините. Може би частните са били същите, само че няма как да ги видиш, само вериги и пазачи в шорти и ченгеджийски фланелки стърчат наоколо. Еди пощуряваше от кеф при вида на оръжията, които носеха пазачите, и й описваше всяко едно с писващи подробности. Той самият нямаше пушкало, поне доколкото Мона знаеше, и тя беше решила, че така е по- добре. Понякога дори не можеш да надушиш умрялата риба, защото има друг мирис, на хлор, който изгаря небцето ти, нещо от заводите нагоре по брега. Ако и да имаше сладки типове, те си бяха обикновени пичове, и тези тук долу не й предлагаха точно да й платят двойно.
Като че ли единственото свястно нещо във Флорида бяха дрогите, които се намираха лесно и бяха евтини, и повечето имаха промишлена мощност. Понякога тя си представяше, че миризмата на белина е миризмата на един милион лаборатории за дрога, които готвят заедно някакъв немислим коктейл, пълен с молекули, които шибат с мъничките си опашчици, нетърпеливи за улицата и съдбата си.
Тя сви надолу от Авенюто, покрай редица нелицензирани сергии за храна. Стомахът й започна да къркори от миризмата, но тя не смееше да яде улични храни, поне ако не й се наложи, и надолу в пазарчето имаше редовни сергии, които щяха да приемат пари в брой. Някой свиреше на тромпет на асфалтовия квадрат, който някога беше бил паркинг, игриво кубинско соло, което отскачаше изкривено от бетонните стени, умиращи ноти, изгубени в сутрешния шум на пазара. Уличен евангелист беше вдигнал високо ръце, и бледен размит Исус копираше жестовете му във въздуха над него. Прожекционният апарат беше монтиран в сандъка, на който беше застанал той, и на гърба му имаше раница от изкуствен плат с батерии вътре и два високоговорителя, които стърчаха над раменете му като безлики хромирани глави. Евангелистът се намръщи при вида на Исус и настрои нещо на колана си. Исус премига, позеленя и изчезна. Мона се разсмя. В очите на мъжа проблясна Божи гняв, и в набраздената му буза запулсира мускулче. Мона зави наляво, между редовете продавачи на плодове, натрупали портокали и грейпфрути на пирамиди по очуканите си метални колички.
Тя влезе в ниско, подобно на пещера здание, което даваше подслон на по-постоянни търговци: продавачи на риба и пакетирани храни, евтини домакински потреби, и гишета, сервиращи една дузина видове топла храна. Тук, на сянка, беше малко по-хладно и по-спокойно. Тя намери подобие на бар с шест високи табуретки и зае едната. Готвачът китаец я заговори на испански; тя поръча с посочване. Той й донесе супа в пластмасова купа; тя му плати с най-малката от банкнотите, той й върна осем мазни картонени жетона. Ако Еди наистина смяташе да се махат, тя нямаше да може да ги използва; ако останеха във Флорида, винаги щеше да може да си намери място за хапване. Тя поклати глава. Ще се изпарявам оттук, задължително. Бутна износените жълти кръгчета обратно през боядисания тезгях.
— Задръж ги.
Готвачът ги прибра някъде с безизразен поглед. В ъгъла на устата му висеше синя пластмасова клечка за зъби.
Тя взе вилица от стъклената чаша на гишето и измъкна сгънат лист зеленчук от супата. Някакъв костюмар я гледаше от прохода зад тенджерите и пещите на готвачите. Костюмар, който се пънеше да изглежда някакъв друг, с бяла тениска и слънчеви очила. Като че ли си им личи повече по стойката, отколкото по другите неща, мислеше си тя. Тоя имаше обаче също и такива зъби, и подстрижка, само дето беше с брада. Правеше се, че се оглежда наоколо, като че ли пазарува, с ръце в джобовете. Устата му беше свита в нещо, дето той сигурно си мислеше, че е разсеяна усмивка. Беше готин, тоя костюмар, поне каквото се виждаше от него зад очилата и брадата. Тя се размърда неспокойно на столчето. Свалянето беше законна работа, само че ако го правиш както трябва, ако имаш данъчен чип и там всичко. Тя внезапно се сети за парите в джоба си. Загледа се в ламинираното разрешение за търговия с храна, закачено на тезгяха. Когато отново вдигна поглед, той беше изчезнал.
Похарчи петдесет за дрехи. Посети осемнайсет щанда в четири магазина, всичко от този вид на пазара, преди да реши какво да купи. На продавачите не им харесваше колко дълго пробва нещата, преди да ги купи, но никога не й се беше случвало да има толкова пари. Докато привърши, вече беше обяд, и флоридското слънце пърлеше паважа, когато тя пресече паркинга с две найлонови торби. И торбите, както и дрехите, бяха втора ръка: едната носеше емблемата на магазин за обувки на Гинза, другата рекламираше аржентински брикети морска храна, направени от рeконституиран крил. Тя непрекъснато пробваше и съчетаваше наум дрехите, които беше купила, търсейки различни костюми.
От другата страна на площадчето евангелистът се надуваше на пълна мощност по средата на проповедта си, като че ли е загрял до пръскащ слюнки бяс преди да включи усилвателите, и холограмният
