преди.
— Мислиш, че изпитвам промяна на настроението ли, Плъзгав?
— Аха.
— Радвам се на промяна в настроението.
— Не те виждам да се усмихваш — каза Чери от вратата.
— Това е Джентри, Чери. Фабриката е един вид негово място. Чери е от Кливлънд…
Но Джентри държеше тънко черно фенерче в ръката си в ръкавица, и изучаваше мрежата от троди на челото на спящия. Изправи се, лъчът опря в ненабиващия се на очи блок без надписи, след това се стрелна надолу и проследи черния кабел до мрежата троди.
— Кливлънд, — каза Джентри, като че ли това беше име, което е чул насън. — Интересно… — Вдигна отново фенерчето и се наклони напред, за да надникне към точката, където кабелът влизаше в блока. — И Чери… Чери, кой е той? — Лъчът блесна безжалостно върху съсипаното, дразнещо обикновено лице.
— Не знам — каза Чери. — Махни му това от очите. Може да му подшашне REM-а или там нещо.
— А това? — Той освети дебелия сив блок.
— Африканчето му викаше LF. Нарече го Брояча, и нарече това неговия LF. — Тя пъхна ръка под якетата си и се почеса.
— Добре тогава, — Джентри се обърна, фенерчето щракна и угасна, и светлината на манията му гореше ярко, ярко зад очите му, така усилена от синия дерм на Африканчето, че на Плъзгавия му се струваше, че Формата може да е точно там, да пламти през челото на Джентри, и да го виждат всички освен самия Джентри, — това може да е точно каквото е…
11. ВЛАЧЕНЕ ПО ТЕЧЕНИЕТО
Мона се събуди, докато кацаха.
Приор слушаше Еди, кимаше и проблясваше с правоъгълната си усмивка. Изглеждаше, като че ли усмивката винаги е там, зад брадата му. Беше сменил дрехите си — сигурно имаше и други на самолета. Сега носеше обикновен сив бизнес-костюм и вратовръзка на диагонални ивици. Един вид като пичовете, с които Еди я уреждаше в Кливлънд, само че костюмът му седеше различно.
Беше виждала веднъж как пич си поръчва костюм, един образ, който я беше завел в Холидей Ин. Магазинът за костюми беше настрани от хотелското фоайе, и той стоеше там само по бельо, прекръстосан с ивици синя светлина, и се гледаше на три големи екрана. На екраните сините ивици не се виждаха, защото на тях той беше с костюм, различен на всеки екран. И Мона трябваше да си прехапе езика, за да не се разсмее, защото системата имаше козметична програма, която го правеше да изглежда различно на екраните, разтягаше малко лицето му и правеше брадичката му по-волева, и той като че ли не го забелязваше. След това си избра костюм, нахлузи този, който носеше допреди, и това беше то.
Еди обясняваше нещо на Приор, някаква ключова точка в архитектурата на някой негов план. Тя се беше научила как да се изключва от съдържанието, но тонът все още стигаше до нея. Той сякаш знаеше, че хората няма да могат да схванат хитрината, с която той е толкова горд, така че я обясняваше бавно и подробно, като че ли обяснява на малко дете, и говореше тихо, за да звучи търпеливо. Така като че ли не беше досадил на Приор, но после на Мона й се стори, че на Приор изобщо не му пука какво говори Еди.
Тя се прозя, протегна се, и самолетът изтопурка на бетонната писта, изрева и започна да забавя ход. Еди не спираше да говори.
— Чака ни кола — прекъсна го Приор.
— Къде ще ни закара тя? — запита Мона, игнорирайки намръщването на Еди.
Приор й демонстрира усмивката си.
— В хотела ни. — Той откопча колана си. — Ще бъдем там няколко дни. Боя се, че ще изкараш повечето от тях в стаята си.
— Такава ни е приказката — каза Еди, като че ли това тя да стои в стаята си е негова идея.
— Обичаш ли стимове, Мона? — запита Приор, все още усмихнат.
— Че кой не обича?
— Имаш ли си любима звезда, Мона?
— Анджи — каза тя, усещайки раздразнение. — Че кой друг?
Усмивката порасна малко.
— Добре. Ще ти вземем всичките й последни ленти.
Светът на Мона се състоеше в голяма степен от неща и места, които тя познаваше, но никога не беше виждала или посещавала физически. На стимовете центърът на северната част на Агломерата не миришеше. Редактират го някак, предполагаше тя по това, че Анджи никога нямаше главоболие или лош период. Само че миришеше. Като Кливлънд, даже още по-гадно. Когато излязоха от самолета, беше предположила, че просто летището мирише така. Когато обаче бяха излезли от колата, за да влязат в хотела, миришеше още по-лошо. И освен това на улицата беше студено, и вятърът хапеше голите й глезени.
Хотелът беше по-голям от онзи Холидей Ин, но и по-стар, помисли си тя. Фоайето беше по-претъпкано от фоайетата на стим, но имаше много чисти сини килими. Приор я накара да чака до една реклама за някаква орбиталка, докато те двамата с Еди отидоха до дълго черно гише и той говори с жена с име, изписано на медна табелка. Тя се чувстваше глупаво, докато чакаше там в белия пластмасов дъждобран, който Приор я беше накарал да носи, като че ли мислеше, че дрехите й не са достатъчно добри. Към една трета от тълпата във фоайето бяха японци, сигурно туристи, предположи тя. Като че ли всичките носеха някакви записващи апарати — видео, холо, някои и със симстимови блокове на коланите — но иначе не изглеждаха като да имат кой знае какви пари. Мона мислеше, че всички те трябва да имат. Сигурно са хитри и не искат да го покажат, реши тя.
Видя как Приор плъзва кредитен чип през гишето към жената с табелката, която го пое и го пъхна в метален слот.
Приор остави чантата й на леглото, широка плоча бежов дунапрен, и докосна копче, отваряйки стена от драперии.
— Не е като в Риц, но ще се постараем да се чувстваш комфортно.
Мона издаде неопределен звук. Риц беше бистро за закуски на крак в Кливлънд, и тя не можеше да разбере какво общо има то с всичко това.
— Виж, любимката ти. — Той стоеше до нощното шкафче до леглото. То имаше вграден стим-блок и малка подставка с набор троди в пластмасова опаковка и пет-шест касети. — Всичките най-нови стимове на Анджи.
Тя се учуди кой ли е оставил тези касети, и дали са го направили след като Приор я беше попитал какви стимове харесва. Демонстрира му усмивка и отиде до прозореца. Агломератът изглеждаше както на стимовете: прозорецът беше като холографска картичка, известни сгради, на които тя не знаеше имената, но знаеше, че са известни.
Сивотата на куполите, и поръсените с бял сняг опори, и зад тях сивотата на небето.
— Гот ли е, бейби? — Еди се приближи отзад и постави ръце на раменете й.
— Има ли тук душ?
Приор се разсмя. Тя се измъкна от хлабавата хватка на Еди и отнесе чантата си в банята. Затвори и заключи вратата. Чу Приор да се смее отново, и Еди пак да почва да плямпа. Седна на тоалетната чиния, отвори чантата и изрови оттам несесера, в който държеше мага. Бяха й останали четири кристала. Бяха достатъчно; и три бяха достатъчно, но като останеше на два, обикновено почваше да си търси. Не тъпчеше много дрога, поне не всеки ден, освен напоследък, но това беше, защото Флорида я побъркваше.
Сега можеше да почне да го намалява, реши тя, докато изтърсваше кристала от стъкълцето. Изглеждаше като твърда жълта свещичка; трябва да го смачкаш, и след това да го разтъркаш между две парчета найлон. Когато го правиш, издава мирис на болница.
Когато тя свърши с душа, и двамата бяха излезли. Беше стояла в банята, докато не й доскуча, а това
